nabore.bg

Проф. Костов е известен учен и преподавател от областта на ветеринарната медицина

Йончо Костов Пейчев роден в с.Нова Камена, Добричка област на 19 юли 1940 г.  Завършва земеделска гимназия в Добрич и следва  ветеринарна медицина вьв ВВМИ –София. След завършване на висшето си образование близо 9 години работи като ветеринарен лекар, след което постъпва на научна  работа и е преподавател във ветеринарномедицинските  факултети в Стара Загора и в София.В академичната йерархия на катедра ‘’Хирургия, рентгенология и физиотерапия’’ достига до старши  научен сЪтрудник II степен. След преместването във Ветеринарния факултет  при  Лесотехническия университет в София, той преподава физиология на животните. етология, защита и хуманно отношение кьм животните и се хабилитира като професор. Има  76 научни публикации. От 1999 до 2006 г. е ръководител на катедра ‘’Анатомия, хистология и физиология’’ при ВМФ на Лесотехническия университет. През 2006 г. проф. д-р Йончо Костов се пенсионира.

    Още като ученик се увлича от радиотехниката, която остава  негово хоби и до днес. Понякога рисува. Заедно с това увлечение, като студент пише някои разкази.  Много по-кьсно опитва и в поезията.

    Й. Костов е автор на поетичната книга ’’Истина‘’/1999/. В нея е  представил стиховете си в три цикьла - ‘’Хоби’’,’’С обич’’ и ‘’Добруджанско утро ‘’. В написаните стихове , от които повечето са в метричен стих, льха нежност, обич, синовна преданост кьм  родния добруджански край.

През последните  години, като пенсионер проф.Костов е конструирал и изработил апаратура за изучаване езика на животните в звуковия и ултразвуковия диапазон , като  е създал малка лична лаборатория.

 Пожелаваме на проф. Йончо Костов здраве, дьльг живот и нови открития  в областта на етологията и комуникацията сьс животинските  видове, които ни заобикалят.

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ, пенсионер от Ихтиман

***

А ето и едно стихотворение на проф. Йончо Костов от стихосбирката му:                                    

Истина

Превит от тежестта на дните

поглеждам в облаците бели

да зьрна дева на мечтите

донесла плам в гьрдите  смели.

Не искам някаква пощада

затуй,че горяхме безмьлвно,

но те стреляха от засада

истина да убият в мене .

А тя идеше от Голгота

смирена в битките за слава

и свети като зорница горда,

потьнала в крьв от тогава.

Превит от тежестта на дните

поглеждам в облаците бели

и виждам тебе от  мечтите

повила сьрцата ни зрели.

1994 г.