nabore.bg

Изключили медика от всички училища заради антифашистка дейност, през 63-годишната си практика е направил 30 000 операции

Проф. Петър Червеняков наскоро навърши своите юбилейни 90 години. Той е един от основателите на гръдната хирургия в България, създател на единствената специализирана клиника у нас. Бил е 12 години главен хирург на Либия. Внедрил е множество оригинални операции, а днес в болница "Сердика", без ръката му да трепне, продължава да прави успешно най-сложните операции рак на гърдата, хранопровода и белия дроб. Носител е на най-високото професионално отличие "Лекар на България". Баща е на проф. Александър Червеняков, началник на Клиника в "Пирогов" и дядо на д-р Петър Червеняков, също гръден хирург, който работи в Англия - единственият наш член на Кралския хирургически клуб и носител на мини Нобелова награда.

Посреща ме с усмивка и потупване по рамото - сякаш се знаем отдавна и започва да разказва живота си. “Аз не съм от София - казва той и продължава. - Навремето военните ме изпратиха на специализация в МВР болница и софийското жителство е зестра от жената. (смее се) С нея бяхме в един випуск във ВМИ, тя беше педиатър, а благодарение на нея завърших навреме.” Докторът бил младежки ръководител и нямал време да ходи на всички лекции. Но любимата му Младенка водила записки

и вечер срещите им минавали в учене.

4 години двамата се срещали преди да се оженят и с толкова тя била по-малка от него. Но преди няколко години починала от рак.

За времето, когато работил в Сталийска махала Ломско, проф. Червеняков разказва: “В неделя имаше хоро на мегдана, а ние с Младенка четем за изпити. Хората питат майка ми за нас. Тя казва, че учим, а те: “О, той затова ни лекува без пари, защото не е завършил.” Мама се прибира и плаче. Притеснила се, че не сме завършили... Обяснихме й, че четем за последните изпити, в медицината ако не четеш ежедневно - изоставаш.”

Преди да реши да стане лекар, 17-годишният Червеняков членувал в РМС. През 1943 г. го изключили от всички училища в България завинаги.

Арестували го, пребивали го 14 пъти в полицията.

“Биеха ме и ме поливаха с кофа студена вода. А като ме караха към карцера, понеже не можех да вървя, ме търкаляха по стълбите.” Говори, сякаш се е случило вчера. Добре помни и първата си операция. През 1953 г. спасил свой приятел подполковник от гранични войски. “Бях строеви офицер, капитан и ме викат по спешност. Отивам, а той вечерта бил на софра... и коремът го боли. Имаше възпален апендицит и му казвам - трябва операция. Дежурих с опитен хирург в болницата - каза ми да почвам операцията.” В крайна сметка Червеняков направил всичко сам, умирал от страх да не стане някоя беля.

Прибрал се вкъщи и таман да хапне, телефонът звъни.

“Началникът - проф. Чакъров, пита дали съм легирал главната артерия, защото иначе може да изкърви и пациентът да умре. Изпаднах в шок. Веднага отидох в болницата и наблюдавах пациента с дни. Всичко мина добре.”

Достолепният лекар не крие, че в 63-годишната си кариера има и смъртни случаи - те са около 1-2% от 30 000 операции, които е направил. “След всяка операция се питаш дали си направил всичко, дали си избрал правилния вариант. - казва той - Това е психическо самобичуване. Нашата професия е мисия и е свързана с много любов. Има заболявания - фатални. Знаем, че ако оставим човека умира, но ако го оперираме - има 5-10% да оцелее. Но този процент е фатален за лекаря, който според хората после е виновен. Само една майка на мой починал пациент ми благодари, че съм направил всичко, за да спася единствения й син. От къде в този момент тя намери кураж да го направи?”

Специалистът казва още, че

гръдната хирургия е най-тежката,

 защото кардиохирургът при операция на клапа за слагане на протеза прави 15-16 шева, а смяната на хранопровод изисква към 3000. Операцията на сърдечния хирург, струва 8-12 хиляди лева, а на гръдния - 1800 лв. “Това е така наречената пазарна икономика, против която протестирам - казва той - Не защото не ми плащат.”

Сега живее добре, изучил е децата си, а пенсията му е добра като на бивш военен. При уволнението си като главен специалист през 1991 г. му дали пенсия 94 лв. “Това бе така наречената демокрация. Тогава всичко се отприщи. - недоволен е професорът - Искаха свободна медицина, по-високо заплащане. След пенсионирането отидох в Транспортна болница и гласуваха закон за свободна практика. Влизам в една от стаите и двама болни се радват, не разбират какво става. След около час се връщам и им казвам: По новия закон трябва да отидете да си платите операциите за утре. На белия дроб струва 6000 лв., а на хранопровода е 8000. После ми донесете бележките - и бързо излязох. След 1 час пак отивам, а те се облекли да си ходят, нямали пари. “Нали се радвахте, казвам. Защо така реагирате? Разберете, да се лекувате безплатно е много по-добре!”

За лекарите, които бягат от България казва: “Така ще е.

Не им се създават условия за развитие.

Когато отидох в хирургията, проф. Чакъров (шефа ми) се грижеше за мен като за собствен син.”

Червеняков е работил в Либия след пенсионирането си - там лекувал сина на Моамар Кадафи, както и генерали от свитата му. У нас е оперирал някои министри, но повечето предпочитали чужбина. ”Наш министър отишъл във Виена за тумор на белия дроб, а там му казали: “Защо сте тук, вие си имате Червеняков.” - смее се медикът. - И дойде при мен - разказа ми след като го оперирах.”

Казва, че любовта към хирургията е по-силна от първата любов, както и че не може да поиска пари от пациент. “Мои колеги го правят. Пазарната икономика уби най-важното качество - хуманността, морала, етиката. Колега в ИСУЛ ми разказа, че стажантите ходят по коридора и уреждат пациентите за прегледи срещу пари, че са ги приели без да чакат. Какви лекари са това?”

Професорът е запалил и сина си Александър и внука си Петър да тръгнат по стъпките му. “Винаги съветвах сина ми да не не става шеф в “Пирогов, а да си бъде хирург. Никога не поисках ида в администрацията. Преди години ми предложиха да стана началник в гранични войски със заплата от 2500 лв., а като хирург ми даваха 850 лв., не приех.”

За своето дълголетие професорът казва,

че всичко е благодарение на изключителното му семейство.

 От години Червенякови спазват традицията всяка събота да се събират на обед в дома на лекаря. “Ожених се за първата и единственате си любов. Жена ми пое възпитанието на децата. Имам идеални деца - не са ми създавали грижи - единият е професор, другият - юрист. Отлични са и снахите. Тримата ми внука и внучката са висшисти, радват ме и 2 правнучки. С всички се гордея много. Това са моите инвестиции в живота, а и в науката, моят капитал. Пари в банката нямам.”

Проф. Червеняков не познава вкуса на алкохола и цигарите, а накрая споделя: “Ще оперирам, докато ме държат и още съм полезен”.

Анна САПУНОВА