nabore.bg

Студът не е единствената причина за по-голямата честота на исхемичната болест през зимата

Със студа и мъглите  се  увеличават  страданията на хората със сърдечно-съдови проблеми. Какво ги причинява  и могат ли да се предпазят, обяснява проф. д-р Нина Гочева, началник на клиниката по кардиология в Национална кардиологична болница. Сърдечно-съдовите болести и в частност коронарната болест (болест на съдовете на сърцето) зачестяват през студените месеци. Кардиолозите винаги са смятали, че студът провокира миокардна исхемия на базата на атеросклеротична коронарна болест. Проучване  в САЩ показва, че това не е на 100% вярно, казва проф. Гочева. Учените, които са изследвали как влияе студеното време върху честотата на проявление на исхемичната болест на сърцето са установили, че студът не е решаващият фактор и че има и други причини, които водят до по-голяма честота на стенокардията, като израз на миокардната исхемия. Още нямат ясно обяснение кой е категоричният рисков фактор. Смятат, че причината не са ниските температури, а това, че зимните месеци са по-натоварени, стресът е повече и в съчетание със студа има комплексно влияние върху по-голямата честота на исхемична болест на сърцето.

Грипът не е безобиден за страдащите от клапанни болести

За болните от сърдечно-съдови болести и особено от заболявания на клапите, е важно да се предпазват от вирусни инфекции, които могат да доведат до бактериално усложнение. Клапанните болести създават условия за възникване на бактериален инфекциозен ендокардит, при който бактерии се залепват за повърхността на клапата и образуват колонии като гроздове. Това може да доведе до разкъсване на клапата и необходимост от оперативно лечение.

Смъртността от инсулт и инфаркт е по-висока в ранните сутрешни часове

Тя, независимо от здравословните проблеми, има денонощен ритъм и е най-висока призори. Обяснява се с факта, че сутрин се повишават нивата на биохимични субстанции като адреналин и норадреналин, които стимулират сърдечната честота и активността на мозъка, за да подготвят човека за дневната дейност. По-високата смъртност сутрин от инфаркт и инсулт се дължи точно на това. Във физиологията на човека се наблюдава феномен - сутрешно намаляване на артериалното налягане и на пулсовата честота. При някои хора обаче, между 4 и 6 часа сутринта не се случва т.нар. физиологичен спад на артериалното налягане и на пулсовата честота, както би трябвало да бъде. Затова те са изложени на по-голям риск.  Често инцидентите са в понеделник сутрин рано. Той е най-стресовият ден от седмицата, с по-голяма вероятност за възникване на проблеми. Стресът може да е полезен, когато не е системен. Важна е и положителната нагласа към него, защото той има и тонизиращ ефект. Опасен е симетрично повтарящият се стрес, който не се отразява добре на съдовете, предупреждава проф. Гочева. Боледуват по-често  депресивните хора и те умират по-често. Затова тя съветва да гледаме позитивно на живота.

Кръвното се мери сутрин, преди ставане от леглото

Най-добри са апаратите за измерване на кръвно с маншет, който се поставя над лакътя. При тези, които се поставят на китката, стойностите се променят при минимални движения и не винаги са точни. При измерването човек трябва да е седнал, облегнат назад, с подпрени ръце и стъпил добре на земята. Факт е, че пациентът реагира на бялата престилка и на това, че му се мери кръвното и стойностите му се повишават. Често тези пациенти се класифицират неправилно като хипертоници или като страдащи от резистентна артериална хипертония, която не се влияе от медикаменти, обяснава проф. Гочева.  Преди да се направи измерването, човек трябва да е в покой поне 5-10 минути. След като се направи първото измерване, след кратка почивка се мери още веднъж. Задължително е измерване на двете ръце, тъй като разликата в стойностите носи важна информация за лекаря. Тя не бива да е повече от 10 мм живачен стълб.

Когато човек сам си следи кръвното налягане, трябва да го мери 2 пъти дневно. Най-точни са данните при сутрешно измерване, още в леглото, преди ставане. Дори през деня малко да се повиши, не е толкова страшно. Не бива сутрин да е повече от 140/90, даже 135/85. И ако тези стойности остават високи в продължение на няколко дни, пациентът трябва да информира лекаря си и ако се налага, да се сменят лекарствата му.

Феодорина ЛЯСКОВА

Вестник „Златна възраст”