nabore.bg

Архивите са живи

Да си спомним: Професор Моско Москов - покровителят на талантите

Ученият ветеринар е един от авторите на либретото на операта ''Хитър Петър'', осигурява стипендия в Мадрид на писателя Димитър Димов

 

"Хистология" е един от фундаменталните трудова на проф. Москов

 

Моско Груев Москов е роден на 13 октомври 1899 г. в гр. Търново. Гимназиално образование получава в родният си град ,а висше ветеринарно - медицинско в Хумболтовият университет в Берлин /1926 г./. Постъпва за   асистент в Катедрата по анатомия,хистология и ембриология на Ветеринарномедицинският факултет на Софийския университет ''Св. Климент  Охридски''. Впоследствие е доцент /1932 г./,извънреден професор /1935 г./  и  редовен професор от 1940  г. От 1945 до 1966 г. е завеждащ катедрата.  Председател на Съюза на ветеринарните лекари в България /1934 -1939 г. /  Ръководител е на секцията по сравнителна хистология към БАН / от 1962 г./

     Поддържал е връзка с най-известните европейски учени в областта на хистологията и ембриологията при животните и човека .Избран е за  доктор хонорис кауза на Хумболтовият  университет в Берлин и за член -кореспондент  на  Югославската академия на науките.

Студентите десетилетия наред учеха по учебниците на Моско Москов

 

    Професор Моско Москов отдава целият си съзнателен живот в изследователска работа в научните дисциплини ембриология и хистология на домашните животни,топографската анатомия на животните ,морфологични и  физикохимични проучвания върху животински тъкани. Написва десетки учебници за студентите по ветеринарна медицина, участва в многобройни  научни конференции у нас и в чужбина  .

    Автор /в съавторство с композитора Веселин Стоянов/, е на либретото на операта ''Хитър Петър'',която е изиграна за първи път на сцената на  Софийската опера през март 1958 г.

    Професор Москов изиграва голяма роля в живота на  младия  ветеринарен лекар и прохождащ по това време писател  Димитър Димов .През 1938 г. Димов става популярен с  романа си ''Поручик Бенц ''.Майка му   Веса  Харизанова, подарява  един екземпляр от романа на  професор Москов  и той остава възхитен от  творбата . Следва покана за асистент  и   Димов се отдава на науката, като бъдещ многообещаващ учен. Дилемата: или науката  или  литераторството, вълнува и двамата  умни мъже . Тогава проф. Москов го насърчава  да работи и в двете направления .''Медицината ще ти бъде законната жена, а литературата - твоята любовница ''-му казал  видният учен, перефразирайки руският писател медик Антон П.Чехов.

Димитър Димов в лабораторията на преподовател във Втеринарномедицинският факултет на Софийския университет

 

Използвайки познанството си с посланика на Кралство Испания в София,през 1942 г. в разгара на Втората световна война, проф. Москов издейства стипендия за специализация на младия учен в световноизвестния мадридски  институт ''Рамон и Кахал''. От този  период са запазени писмата между двамата учени,свързани с интелектуално приятелство, уважение, благодарност и грижа един за друг.В следващите години, Димитър Димов прави успешна научна кариера и израства до  университетски преподавател, а за многобройните си почитатели, подарява таланта и сърцето си с романите "Осъдени души" и ''Тютюн'' за който получава Димитровска награда.

Професор Моско Москов умира на 1 януари 1982 г. на 83-годишна възраст.

   

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ