Архивите са живи
- search
- Всички
Да си спомним: Проф. д-р Любомир Костов остави следа в науката и историята
Стара магия още тегне над Стара Загора, твърди в историческите си книги известният ветеринар
. Проф. д-р Любомир Костов е гордост за българската ветеринарна медицина
Любомир Костов се ражда в учителско семейство и то по времето на голямото Старозагорското земетресение, /юли 1928 г./, разрушило почти половината град. През 1941 -1944 г. е ученик в Скопие и впоследствие пак там , завьршва военно училище с отличие. Под давление на своите родители, записва специалността ‘’Ветеринарна медицина’’ в Софийския университет ‘’Св.Климент Охридски’’.Трябва да допълним и неговото увлечение още от детска възраст кьм конете, особено към бойните прабългарски коне и другият факт - неговият чичо е имал верига ветеринарни аптеки в София, в които е приготвял различни лекарствени форми и мехлеми за животните.
"Видяно и преживяно" - една от книгите със спомени на проф. Костов
Висшето си образование завършва през 1951 г. и веднага е назначен за военен ветеринарен лекар в различни кавалерийски поделения . Стремежът му към знанието, скоро го отвежда в Районния ветеринарномедицински–бактериологичен институт Стара Загора, където е приет след конкурс за научен сьтрудник. Тук д-р Любомир Костов преминава през цялата научна йерархия, извъьршва и анализира опити,пише публикации,защитава кандидатска и докторска дисертации по ветеринарномедицински науки. Автор и съавтор е на над 160 научни труда, на пет монографии и учебници. Взема участие като гост и докладчик на много чуждестранни и наши научни форуми. Специализира ендокринология и репродуктивна биотехника в бившия СССР, Полша и Германия. Внедрява методите за трансплантация на ембриони във ветеринарномедицинските факултети в Турция, бивша Югославия и Македония. През 1995 г. се пенсионира като професор в катедрата ‘’Репродуктивна биотехнология’’ към днешния Тракийски университет – Стара Загора.
В книгата "Старозагорски бивалици и..." Любомир Костов разказва за свои известни съграждани
След пенсионирането си, се отдава на своето старо хоби - историята. Публикува статии във вестници и списания, участва в телевизионни и радиопредавания. На 18 февруари 1996 г. регистрира историческото дружество ‘’Българска орда ‘’. Дълги години е председател на ВМРО, учредител е на бьлгаро-германското дружество в Стара Загора.Редовен член на Съюза на учените в България и на Сдружението на писателите.
Мемоарите на доктор Костов "Прееживяно и преосмислено" се ползват с голяма популярност
В четири поредни години издава ценни за всеки читател книги. В ‘’Чуто, видяно, преживяно" /2003/ анализира за период от 60 години назад ,обществено-политическия живот у нас, като прилага и автобиографични данни. В ‘‘Старозагорски бивалици и...’’/2004/ включва портрети на видни негови съграждани, както и исторически факти на града. През 2005 г. излиза от печат третата му книга ‘’Без маска и грим’’, в която разбулва ‘’бели петна ‘’ от нашата история, оставени от наши и чужди историографи. В последната си книга ‘’Последният български хан’’ авторът дискутира малко известни факти около езика на Аспаруховите прабългари, около сьздаването на българския език, кирилицата, християнството и българската държавност.
Заседание на дружество "Българска орда" в Стара Загора. На първия ред вляво е проф. д-р Любомир Костов
На 3 януари 2017 г. д-р Любомир Костов ни напусна, оставяйки значима следа в българската наука, българската история и като баща на историческото дружество ‘’Българска орда ‘’.
Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ –пенсионер
***
Откъс от книгата ‘’Чуто ,видяно и преживяно ...’’ от Любомир Костов:
‘’В градския център на Стара Загора и днес има място с ‘’лоша слава ‘’.... На 25 октомври 1912 г. след прочитането на Манифеста за обявяването на Балканската война от цар Фердинанд, в църквата ‘’Св.Богородица’’, цялата група от официални лица и гражданството се стичат на сегашният бул.’’Руски’’. Тук е построена триумфална арка и трибуна за парада и изпращането на 12 пехотен Балкански и 23 Шипченски полкове на фронта. На трибуната са царят, министри, генерали и дипломати . При задаването на бойните знамена откъм военния клуб - турците от града подкупват за 10 лева възрастна туркиня, да пресече пьтя на войската с две празни стомни. Според поверието пресичането на пьт с празни сьдове води до нещастие, до неуспех на всяко начинание.Това била баба Сайфие от Шефкет бейовия двор. Охраната със извадени саби се опитва да я спре, но тя отказва и те я съсичат на средата на улицата. Войската продьлжава марша си през кървавата локва.
Години по-късно, тази история се напомня на гражданите на Стара Загора, при различни нещастия станали в този централен район на града .Общината изгаря през януари 1945 г., а по-късно на 5 октомври 1991 г. е опожарена операта. В халите по време на строителството загива работник, през 1943 г. пада от кулата на халите друг строител, а трети е обгазен с амоняк при монтажа на хладилните инсталации. Майстори са искали от тогавашните кметове на града да се направи жертвен курбан, но те са отказвали поради скьперничество... И така до днес .’’