Интервю
- search
- Всички
Проф. д-р Ивайло Търнев: Болниците изписват пациентите недолекувани
Първи сме по инфаркти и инсулти - няма профилактика
Д-р Ивайло Търнев е професор по неврология в Медицинския и в Нов български университет. Началник на клиниката по неврология в Александровска болница. Председател е на фондация "Здравни проблеми на малцинствата". Създава професията на здравния медиатор у нас много преди тя да бъде официално призната. Специализирал е в Оксфорд и Париж. Заради всеотдайната си работа в помощ на хората с увреждания е удостоен с наградата за гражданска доблест на фонда "Димитър Паница".
-Променил ли се е геномът на българина през последните 25 години в резултат от рязко влошените условия на живот?
-По-скоро са настъпили мутации в телесните клетки, които водят до по-голямо разпространение на раковите заболявания. Увеличават се соматичните мутации под формата на различни мутагени.
-Кои са факторите, които най-силно влияят върху нашите клетки?
На първо място радиацията - йонизиращата среда. В някои села, където съм правил проучвания, има много висока честота на ракови заболявания, почти във всяка втора къща. После се оказва, че са използвани настилки за асфалтиране на улиците от уранови мини. Ниското качество на живот, някои онкогенни вируси, неправилното хранене и най-вече стресът влияят върху имунитета, включително противотуморния.
-Влошено ли е като цяло здравето на българина, включително и неврологичното?
-Здравето би трябвало да е подобрено дотолкова, доколкото продължителността на живота в България се увеличава, макар и много по-бавно, отколкото в другите европейски страни. Ние сме с по-ниска продължителност на живота, отколкото във Франция, Германия и други страни, но все пак е по-висока, отколкото е била преди 10-15 години. Но по отношение на нервно-психичното здраве има значително влошаване. Хроничният стрес, в който живеят повечето българи, води до много разпространени неврози, депресии, тревожни състояния. Често наблюдавам агресивни прояви у хора по съвсем невинни поводи.
-Възможно ли е в следващите поколения да се промени геномът на българина под влияние на ромския етнос и негативните демографски промени?
-Всеки човек е уникален, има уникален генотип. Погрешно е да говорим за генофондове на етноси. Раждаемостта при ромите спада също както и при българите, все повече ромски семейства имат по 1-2, най-много 3 деца. При тях продължителността на живота е с 10-15 години по-ниска от тази на българите. Сред тях почти няма възрастни хора. Много рано умират от инфаркти и инсулти поради неконтролираните рискови фактори като хипертония, диабет и др. Голяма част от ромите са изключени от здравноосигурителната система, нямат осигуровки и не се лекуват.
-Може ли с времето да настъпят дегенеративни промени в циганите и българите вследствие на ниското качество на живота у нас?
-Заболеваемостта не може да се етнизира. Не съм съгласен с твърдението, че ромите не могат да се интегрират, защото аз лично съм доказал обратното. Подготвял съм ученици роми за студенти по медицина, бяха много редовни, кандидатстваха, приеха ги на общо основание, много от тях са отличници. Това е етнос, който през вековете е много преследван, защото е бил различен от каноните. Те идват от друг континент, имат различна култура и история. Това е създало недоверие и културни бариери. В очите на мнозинството ромите са едно хомогенно цяло. Категорично твърдя, че те са дори по-различни, отколкото всички европейци, взети заедно. Произлизат от различни етнически групи и народности в Индия и Пакистан, имат различни културни традиции. Поставянето им под общ знаменател е некоректно. В България има над 20 групи, които също погрешно са поставяни под общ знаменател. Те също имат интелигенция, имат професори, лекари, много студенти. Държавата не полага усилия за интеграцията на най-уязвимите и най-бедните групи. За да излезат от гетото, трябва да има специални програми за тях, каквито няма. През целия преход на практика липсва интеграционна политика. В Англия повечето лекари са индийци, просто им е даден шанс да се развиват. Тук няма. Те учат в сегрегирани училища, където не научават почти нищо. За да получат добро образование, те трябва да са в общото училище заедно с всички останали деца.
-С какво трябва да започне една здравна реформа?
-Здравната реформа от 2000 г. унищожи добрите ни традиции в медицината. Тя постави акцента върху количествените показатели, доведе до комерсиализация, дехуманизация и демотивация в лекарите, до синдром на изпепеляването, без да се отчитат резултатите от поставените диагнози и излекуваните болни. Очевидно това трябва да се промени. Помня едно друго време като млад лекар, когато се обръщаше много по-голямо внимание на пациента и той се изписваше само ако имаше подобрение или е излекуван. Днес се изпълняват клинични пътеки, в които се правят задължителни изследвания, но крайният резултат не винаги е позитивен. В клиниката ни често постъпват пациенти, които след 10 поредни хоспитализации нямат поставена диагноза. Ние никога не сме пестили средства и правим всичко в полза на пациента, без да се съобразяваме строго с финансовите ни разходи, които понякога надхвърлят стойността на клиничните пътеки. Ужасявам се, като чета в пресата, че предстои да се намали стойността на пътеките, които в момента са крайно оскъдни. Това допълнително ще профанизира медицината ни.
-Някъде казвате, че не сте вярващ в догматичния смисъл, но изразявате вярата си в Бога с правене на добро. Като лекар и учен виждате ли допирни точки между науката и религията?
-Вярвам в някакъв много по-висш разум, който контролира и вероятно определя колко можем да знаем и колко не. Може би дори и научните открития имат някакъв собствен ход, научните тайни се откриват постепенно, не изведнъж. Смятам, че сме част от нещо по-голямо и че не сме водещият разум на Вселената, не сме венецът на творението. Нека се опитваме да правим добро, защото то е по-силно и само то може да промени света. Иначе ще потъваме все повече надолу. Българинът е с много ниска здравна култура - липсва здравно образование в училището и в медиите. Френските телевизии бълват здравни предавания. Едно европейско изследване показа, че българите са на едно от последните места по здравна култура. Това съвсем не е случайно и е една от причините за ниската продължителност на живота у нас. Хората отиват на преглед, когато е късно и болестта е в напреднал стадий. Профилактичните програми са само на книга и в повечето случаи личните лекари не ги изпълняват. Профилактиката почти отсъства. Това е причината да сме първи по инфаркти и инсулти в Европа.
Интервю на Христо КУФОВ