nabore.bg

Ученият ветеринар е изследвал коня, овцата и бивола като най-важните домашни животни за българина

Професор Георги Здравков е с неоспорими заслуги в българската ветеринарна наука

Проф. д-р Георги Здравков е роден на 26 септември 1920 г. в Хасково. През 1945 г. завършва ветеринарно-медицинският факултет на Софийския университет.След отбиване на военната си служба постъпва като асистент в зоотехническия факултет.В периода  1948 - 1953 г. е редовен аспирант в Тимирязевската селскостопанска  академия в Москва, СССР. След завръщането си в България,постъпва на работа като научен сътрудник, а впоследствие и професор в Института по животновъдство  към БАН . Научните интереси на Г. Здравков, са насочени главно към въпросите на развъждането,аклиматизацията  и екологията на домашните животни, като ги разглежда в дълбок теоретичен аспект. Той теоретично изяснява същността на породата, като я разглежда не само в светлината на интензивните процеси на породообразуването, а като явление -специфична  популация ,рожба на човешкия труд.

            В докторската си дисертация, Г.Здавков прави исторически анализ на появата на  породата, формулира ново понятие за нея, в стил близък до натурфилософската интерпретация. След завръщането си от специализация във Франция, той основава  първото научно звено в българската зоотехническа наука по проблемите на еволюцията  и екологията на домашните животни.

    Г.Здравков прави задълбочени проучвания за взаимоотношенията на човека с домашните животни, отразени в народопесенното творчество. Домашното животно, хилядолетия наред битува в съзнанието на българина ,като средство за производство.На фона  на грубото материализиране на отношенията на човека с домашното животно, Г.Здравков ни връща към един период в тези отношения изпълнен с много емоции.От подбрани откъси от народни песни ,той разкрива  едно необикновено по  силата си  единство  на човека с домашното животно,което се манифестира в редица моменти в сложна човешка житейска драма.

     Конят като верен спътник на българина, го откриваме в юнашките,  хайдушките,битовите,семейните и други раздели на народното ни песенно творчество.Няма друг от одомашнените животински видове,който като коня да е  изиграл толкова голяма роля в духовното  формиране на човека . ''На гърба на коня  през вековете се е носила човешката история .И съвсем законно,конят присъства  в хиляди художествени произведения на живопистта и скулптурата и е станал герой на много народни песни ''-пише Г.Здравков.

    Овцата е заемала голям дял в поминъка на българина,но в нашето народно песенно творчество,тя  участва и в житейската драма на човека. ''В народната ни песен,овцата не е  само безропотно и безреазлично животно,но има моменти  в  които  тя активно  участва в съдбоносни решения за живота на стопанина си ''- пише в своето изследване  Г.Здравков.И по-нататък :''В много народни песни, овцата е представена като животно,което се бори  за правата на своята природа и най-вече  за правото на майчинството''.

    Биволът сравнително късно се настанява в живота на българина.Няма човешка дейност,в която  това животно да не взема участие.Той е спътник в радостите и в неволите на човека. В редица керванджийски  песни се говори за безрезервната  готовност на бивола да помогне на сполетелия го в беда  негов  стопанин.

Неоспорима е заслугата на професор Георги Здравков, че той се е постарал да селекционира от хилядите народни песни онези от тях, в които художественото  въображение  на българина е  постигнало една висока степен  на одухотвореност на домашното животно с облагородяващото въздействие  върху човека . Безспорно този труд ,разширява интересите към въпросите на етнозоотехнията и у нас,като ново направление в съвременната зоотехническа и ветеринарно-медицинска  наука .

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ