nabore.bg

Преподавателят от университета обучи в тайните на вестникарството стотици журналисти

Дипломата на професора, която се публикува за първи път

Да почнем с въведение, без което не може: думи за запознанство.

Георги Боршуков е роден на 16 март 1903 година в Казанлък в учителско семейство. В началото на 20-те на миналия век баща му Еню става кмет на градеца...

Момчето почва да учи в местното Педагогическо училище, ала по-късно го прехвърлят в някогашната Търновска Народна държавна мъжка гимназия "Св. Кирил". Преди век тъкмо така официално я изписвали.

Да се стрелнем напред във времето, пък после -- пак в Търново

След завършване на средното си образование младият казанлъчанин отива във Виена. Там се записва във Висшето училище по култура на земята -- специалност "Хидроинженерство". Важен щрих -- тогава се ражда обичта му към вестникарството: става кореспондент на вестник "Народ".

Професор Георги Боршуков -- снимката е от около 1970-та

След четвъртия семестър се прибира в България и завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1947-ма. На достолепните 44!

Какво върши междувременно?

Вестникарства. До премала. От 1926-та до 1933-та е във външнополитическия отдел на споменатия вече социалдемократически "Народ", става и негов заместник-главен редактор. Паралелно оглавява списанията "Социалистическа младеж" и "Червена трибуна". А през 1933 г. издава антифашисткия "Око".

Десет години -- след 1934-та до разломно-преломната 1944-та, е главен редактор на следпразничния "Дъга".

 Това е голямата му любов! 

Което не го възпира да е редактор-уредник (отговорен секретар, ще рече) на тъй търсения и многотиражен вестник "Утро". 

От 1926 г. е член на Дружеството на столичните журналисти. 

 През 1936 г. печели негов конкурс и е изпратен на шестмесечна специализация в Париж.

След 1944 г. е заместник-главен редактор на "Българска войска". Година по-рано е и в Белград, където списва с още неколцина свои колеги изданието на Първи български окупационен корпус -- "Устрем"... А от 1947-ма до 1956-та завежда документацията на вестник "Отечествен фронт".

Поканен от добрия си приятел Стефан Б. Станчев, през 1952-ра вече преподава оформление и производство на вестника

в току-що създадената Катедра по журналистика на СУ "Климент Охридски"

Започва да чете и лекции по историята на българската журналистика от 1844 г. до 1885-та. От 1954-та е доцент, а  през 1959-та -- професор.

Седем лета по-късно излиза книгата на живота му -- "История на българската журналистика 1844 - 1877/1878 - 1885".

Този удивителен мъж почина през юни 1975 г.

Но преди това научи на вестникарство -- с благост, знания, усмивка и такт стотици български журналисти. Горд съм, че бях сред учениците му.

А много ме развълнуваха -- и като търновец, и дипломата му, и извадките от Главната книга, които ми предостави директорът на днешната Професионална хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" -- наследник на Мъжката, г-н Павлин Витанов.

Вгледайте се в удивително красиво оформената диплома, издадена на 30 юний 1922 г. № 609. От нея разбираме, че казанлъчанинът е изучавал 18 предмета. Успех -- много добър (4 и шест седми). Поведение -- примерно. Снимка на зрелостника, подписи на изпитната комисия -- 12 души!, на директора, на министерския пратеник. Гербова марка -- три лева.

Книгата на живота му

А от другите документи извираха още и още неизвестни подробности и за най-големите изследователи на живота на Георги Боршуков. Името на майка му -- Мария Сеизова; второто име на бащата Еню -- Иванов; възрастта на единственото друго дете в семейството -- и то момче: 13 през 1922 г.

Живеел в Търново Георги Боршуков у г-жа Ефросина Сеизова –

(вероятно родственица по майчина линия) на улица "Макензен" № 277. Г-жа Сеизова се водела и настойница, а "Макензен" е чаршията и през годините е сменяла няколко пъти името си -- "22 септември", сега е "Независимост".

Най-добър бил по езиците - български, руски, френски, по физика, химия, история, по пение (така наричали пеенето), гражданско учение, фил. пропедевтика - всъщност философия, рисуване, гимнастика. По геометрия -- не толкоз... На снимката от дипломата още не е с очила, високо е челото му, пременен е с хубав костюм от плътен плат, вратовръзка личи също тъй.

Цена нямат тия документи, този архив. Те са част от лика на живота в старо Търново, в тях са и ученическият ред, и начинът за оценяване, и темите за устни изпити, в тях е и властващата мода...В тях е един отишъл си свят.

х х х

...Било 30 юний 1922 г.

Представям се как младият мъж е бързал да се прибере, да покаже на г-жа Ефросина дипломата, да извести и родителите си в Казанлък. А след това продължава напред, слаб е тоз глагол! --  литва към София, към Виена, към Париж...Към вестниците и списанията; към все по-умелата, вдъхновена и по монашески отдадена служба на думите; към проучванията на първите наши издания; към оранта в целините на възрожденското ни вестникарство; към все повече знания; към студентите си...Неуморим, ненадминат в добротата си, лъчезарен в спомените на всички, които имахме драгостта да го познаваме. Красавецът Георги Боршуков от Казанлък, завършил Търновската Мъжка!

Иван ТОДОРОВ