nabore.bg

Интервю

Проф. Гаро Мардиросян от БАН: Най-страшната лавина у нас отне живота на 11 души

Снежното бедствие два пъти срина пиринската хижа “Безбог”

 

Когато стане дума за снежни лавини, едно от най-експертните мнения е това на проф. д.т.н. д-р инж. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии  при БАН. Затова първият ми въпрос към него е свързан с трагичните новини от пиринските върхове над Разлог преди дни, където трима младежи намериха смъртта си в падналия сняг.

Падането на лавини по нашите планини често явление ли е, професоре?

- Свличането на лавини в България е сравнително рядко явление. Във високите части на планините дебелината на снежната покривка е през март достига до 180-200 см. Рекорди по дебелина на снега за последното столетие са отбелязани при хижа „Алеко“ на Витоша 360 см  и при хижа „Мусала“ в Рила 365 см. И двата рекордни резултата са измерени през март и април. На отделни места в Рила и Пирин, се създават условия за свличане на лавини. През 1974 г. по „Белия улей“ под Мальовица се пада най-голямата лавина през последните десетилетия. Дължината на нейния път е около 2500 м. Стихията затрупва 4 души. След разрушаването й от лавина хижа „Безбог“ в Пирин е построена отново. След време втора лавина пак се стоварва върху нея и нанася тежки повреди. Това налага хижата да бъде построена на ново място от другата страна на езерото. Най-голямата лавинна екокатастрофа в нашата страна е през 1965 г., когато под Мальовица загиват 11 младежи. Според данни на Планинската контролно-спасителна служба жертвите у нас годишно са 2-3 души.

- Предполагам, че в историята са описани хиляди факти, свързани с лавинната опасност?

- Сведения за лавинни екологични катастрофи намираме още в римските исторически хроники. Според тях през пролетта на 218 г.,  по време на Втората пуническа война, картагенският пълководец Анибал, за да изпревари римляните, превел стохилядната си армия от Испания в Италия през Алпите. И без това трудният преход бил още повече затруднен от снежните лавини, които връхлитали върху войската и взели стотици жертви. През 1799 г.,  при преминаването през проходите в швейцарските Алпи генерал Суворов загубва стотици бойци, погребани под свлеклите лавини. През декември 1916 година,  по време на Първата световна война,  на австро-италианския фронт само за едно денонощие,  вследствие на свличането  на  снежни лавини загиват хиляди войници. От статистиката е известно, че на този фронт лавините са взели повече човешки жертви, отколкото самите военни действия. В наши дни катастрофите също не намаляват. Лавини се свличат и в Карпатите. Най-често това става в хребетите Ниски Татри и Голяма Фатра, на височина между 1600 и 2000 метра. Мащабна лавинна екокатастрофа става през пролетта на 1970 г. в планинския курорт Горна Савоя в Южна Франция. На 16 април на платото Аси лавина затрупва 81 души, повечето от които загиват. Опасни лавини се свличат и от планинските склонове на Хималаите, Кавказ, Тян Шан, Урал, Курилските острови, Камчатка и т.н.

- Каква е същността на лавините? 

-Наименованието „лавина“ произлиза от латинската дума labor, която означава „хлъзгам се, спускам се, смъквам се“. Лавини възникват по планински склонове с различни ъгли на наклона, като най-големите и най-опасните се образуват на склонове с ъгли между 25о и  45о. В зависимост от физико-механичните свойства на снега в мястото на генерирането си лавините биват от рохкав сняг и тип „плоча“. Рохкавите лавини имат малко вътрешно сцепление и се свличат във вид на безформена маса, която по пътя си постоянно расте. А лавините от типа „плоча“ са образувани от снежна маса с голямо вътрешно сцепление.

- Може ли да предвиди кога „ще тръгне“ лавината?

- Това зависи от условията - от свойствата на снега и от наклона на склона. Разнообразните физични свойства на снежната покривка постоянно се менят. Когато напреженията, създадени под действието на масата на снега и в резултат на наклона на повърхността превишат силите на сцепление на снежната покривка с повърхността на склона или в самата нея лавината „тръгва“. Когато вали сух сняг при много ниска температура, той изобщо няма сцепление, не може да се задържи на склона и опасно се свлича надолу.

 

Интервю на инж. Веселин СТОЯНОВ 


По трагичния случай през 1965 г. бе заснет филмът

По трагичния случай през 1965 г. бе заснет филмът "Лавина". Литературната му основа бе повестта на Блага Димитрова със същото заглавие.

Проф. Гаро Мардиросян

Проф. Гаро Мардиросян

Стихията на лавината не признава прегради

Стихията на лавината не признава прегради

Старата хижа

Старата хижа "Безбог", която два пъти пострада от лавини