Интервю
- search
- Всички
Проф. Гаро Мардиросян от БАН: Най-страшната лавина у нас отне живота на 11 души
Снежното бедствие два пъти срина пиринската хижа “Безбог”
Когато стане дума за снежни лавини, едно от най-експертните мнения е това на проф. д.т.н. д-р инж. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии при БАН. Затова първият ми въпрос към него е свързан с трагичните новини от пиринските върхове над Разлог преди дни, където трима младежи намериха смъртта си в падналия сняг.
- Падането на лавини по нашите планини често явление ли е, професоре?
- Свличането на лавини в България е сравнително рядко явление. Във високите части на планините дебелината на снежната покривка е през март достига до 180-200 см. Рекорди по дебелина на снега за последното столетие са отбелязани при хижа „Алеко“ на Витоша 360 см и при хижа „Мусала“ в Рила 365 см. И двата рекордни резултата са измерени през март и април. На отделни места в Рила и Пирин, се създават условия за свличане на лавини. През 1974 г. по „Белия улей“ под Мальовица се пада най-голямата лавина през последните десетилетия. Дължината на нейния път е около 2500 м. Стихията затрупва 4 души. След разрушаването й от лавина хижа „Безбог“ в Пирин е построена отново. След време втора лавина пак се стоварва върху нея и нанася тежки повреди. Това налага хижата да бъде построена на ново място от другата страна на езерото. Най-голямата лавинна екокатастрофа в нашата страна е през 1965 г., когато под Мальовица загиват 11 младежи. Според данни на Планинската контролно-спасителна служба жертвите у нас годишно са 2-3 души.
- Предполагам, че в историята са описани хиляди факти, свързани с лавинната опасност?
- Сведения за лавинни екологични катастрофи намираме още в римските исторически хроники. Според тях през пролетта на 218 г., по време на Втората пуническа война, картагенският пълководец Анибал, за да изпревари римляните, превел стохилядната си армия от Испания в Италия през Алпите. И без това трудният преход бил още повече затруднен от снежните лавини, които връхлитали върху войската и взели стотици жертви. През 1799 г., при преминаването през проходите в швейцарските Алпи генерал Суворов загубва стотици бойци, погребани под свлеклите лавини. През декември 1916 година, по време на Първата световна война, на австро-италианския фронт само за едно денонощие, вследствие на свличането на снежни лавини загиват хиляди войници. От статистиката е известно, че на този фронт лавините са взели повече човешки жертви, отколкото самите военни действия. В наши дни катастрофите също не намаляват. Лавини се свличат и в Карпатите. Най-често това става в хребетите Ниски Татри и Голяма Фатра, на височина между 1600 и 2000 метра. Мащабна лавинна екокатастрофа става през пролетта на 1970 г. в планинския курорт Горна Савоя в Южна Франция. На 16 април на платото Аси лавина затрупва 81 души, повечето от които загиват. Опасни лавини се свличат и от планинските склонове на Хималаите, Кавказ, Тян Шан, Урал, Курилските острови, Камчатка и т.н.
- Каква е същността на лавините?
-Наименованието „лавина“ произлиза от латинската дума labor, която означава „хлъзгам се, спускам се, смъквам се“. Лавини възникват по планински склонове с различни ъгли на наклона, като най-големите и най-опасните се образуват на склонове с ъгли между 25о и 45о. В зависимост от физико-механичните свойства на снега в мястото на генерирането си лавините биват от рохкав сняг и тип „плоча“. Рохкавите лавини имат малко вътрешно сцепление и се свличат във вид на безформена маса, която по пътя си постоянно расте. А лавините от типа „плоча“ са образувани от снежна маса с голямо вътрешно сцепление.
- Може ли да предвиди кога „ще тръгне“ лавината?
- Това зависи от условията - от свойствата на снега и от наклона на склона. Разнообразните физични свойства на снежната покривка постоянно се менят. Когато напреженията, създадени под действието на масата на снега и в резултат на наклона на повърхността превишат силите на сцепление на снежната покривка с повърхността на склона или в самата нея лавината „тръгва“. Когато вали сух сняг при много ниска температура, той изобщо няма сцепление, не може да се задържи на склона и опасно се свлича надолу.
Интервю на инж. Веселин СТОЯНОВ