nabore.bg

Маргаринът е вреден, да се върнем към храната на бабите ни - просо, нахут, булгур

Проф. д-р Донка Байкова е сред водещите български специалисти диетолози. Тя е преподавател по хранене и диететика в Медицинския университет в София. Специализирала е здравословно хранене в Германия, Унгария и Словакия. Зам.-председател е на Българското научно дружество по хранене и диететика.

Така и не успяхме да се научим да ядем пълнозърнест хляб, каза пред „Златна възраст“ известната диетоложка проф. Донка Байкова. Специалистката по хранене обяснява, че в останалите хлябове има прекалено много нишесте, защото при обработката на едно пшенично зърно се изхвърля всичко ценно (около 40%) - това са обвивката, която съдържа всички минерали, витамини и фибри, и зародишът (белтъкът). Остават 60% нишесте, а то е с висок гликемичен индекс,

качва кръвната захар.

При директно свръхконсумиране, когато няма къде да го изразходим, въглехидратите директно се трансформират в мазнини. Тя препоръча да не се лишаваме от хляб, но задължително да избираме пълнозърнестия пред белия, за да не пълнеем, и да го консумираме сутрин и в по-малки количества на обяд. „Пълнее се и от хлябовете, които имат много Е - това са технологични подобрители, оцветители, емулгатори, консерванти, набухватели, подобрители на качеството на брашното и химически субстанции, които организмът трудно разгражда. Те предизвикват задържане на течности в организма, от тях се чувстваме подпухнали и трупаме мазнини.“ Специалистката обяснява, че белият хляб увеличава възможността от болести на сърдечно-съдовата система и повишава нивото на кръвната захар,

което е изключително вредно.

Тя подчерта, че белият набухнал хляб не е естествен и полезен, а истинският хляб бил по-твърд, неронлив, плътен и не мухлясва.

Използването на мая в хляба напоследък също е спорно, обяснява проф. Байкова. Масовият хляб у нас се произвежда с хлебна мая, която съдържа термофилни дрожди. Смята се, че тези дрожди трудно се разграждат в стомашно-чревния тракт, което причинява дисбаланс в стомаха и подкиселява вътрешната среда на организма, а всички знаем, че трябва да се храним с алкализираща, а не с киселинно образуваща храна. Затова и напоследък много хора се връщат към месенето на хляб без мая, получен с естествени природни дрожди, какъвто е квасът. Хлябът квасеник е леко кисел, вярно е, че втасва по-бавно, но пък е много полезен, с голяма продължителност на съхранение, не мухлясва и е здравословен. Квасеникът не е бухнал, но той засища от една филия. „Последното ни национално проучване показва, че продължаваме да консумираме предимно бял хляб, дори използваме израза

„да не съм беден, че да ям черен хляб“.

Това е огромна грешка“, отсича проф. Байкова и призовава експертите и производителите да не забравят, че здравето ни е най-важно. Изтъква, че боядисването на хляба граници с престъпление. Много е важно етикетите да отговарят на истинския състав на продуктите. Когато става въпрос за диетични храни, това е абсолютно задължително. Диабетиците купуват този хляб с цел подпомагане на лечението им. Ако един диабетик яде хляб, приготвен от бяло боядисано брашно, естествено, че той директно увеличава нивото на кръвната захар. Оттам нататък той трябва да си повиши или таблетките, които приема през устата, или дозата на инсулина, възмущава се професорката. Друга опасност е повишеното съдържание на сол - натрият има водозадържащ ефект и се повишава нивото на кръвното налягане. Когато хлябът е с повишено съдържание на готварска сол, той е противопоказен за сърдечноболните, за бъбречноболните и за диабетиците. “В България във всяка хлебопекарна си позволяват да слагат сол на вкус, а вкусът на хлебопекаря е различен от този на болния човек, на детето.” Добавя, че вкусът към солта се възпитава.

Докато в развитите страни се наблюдава намаляване на страдащите от сърдечносъдови проблеми, то в България нещата са доста шокиращи, заяви още проф. Донка Байкова. По думите и през последните 20 години у нас показателят за хора,

страдащи от сърдечни заболявания,

причинени от грешките в храненето, е около 65%. Този процент е доста висок и е редно хората да предприемат мерки за редуциране на вредните храни от менюто си.

Престъпление е в магазините да се продават толкова много опасни за здравето храни, отсича специалистката по хранене. Рафтовете бъкат от продукти, които ни разболяват. Храним се с все повече технологично обработени храни, които съдържат хиляди от т.нар. „агитиви” – овкусители, оцветители, ароматизатори, стабилизатори... Всеки от нас дневно приема поне по 10 от тези технологични добавки, които са синтетични химически субстанции. Организмът ни няма ензимна система, която да ги преработи и те ни разболяват.

Към опасните храни специалистката причислява и съдържащите хидрогенирани растителни масла - най-вече маргарините. Те са източници на опасните за организма трансмастни киселини - чужди вещества, които той не усвоява.

Задръстват съдовете и водят до атеросклероза.

Китайската подправка мононатриев глутамат участва във всички обработени месни продукти на нашия пазар и причинява големи поразии на организма. Доказано е, че от нея се получават възпаления на стомашно-чревния тракт, алергични обриви и не на последно място - ракови заболявания. Пастетите също са смлени мазни отпадъци от кланиците.

Питаме проф. Байкова към кои храни посяга, когато влезе в магазина. “Към меките колбаси и млечните продукти с растителни мазнини. За да спасим сърцето и кръвносната система от отровите, съветва задължително да ядем риба, но не речна и морски деликатеси. Поне два пъти в седмицата да хапваме боб, леща, грах. Призовава да се върнем назад към природата и към простите храни на предците ни като просо, нахут, лимец, булгур. Забравете белия хляб! „Изключително полезни са ядките, тиквено, сусамово, ленено семе. И не бива да забравяме, че когато махнем месото от менюто си, ние ограничаваме значително приема на желязо и въпреки че в растителните храни също го има, то е усвоимо едва от 5 до 7%. За да ги направим около 20-22% , трябва задължително да ги комбиниране със зеленчуци, богати на витамин С.“ Хапвайте ядки, ленено и сусамово семе. Задължително яжте по едно кисело мляко дневно /произведено по БДС с 2% масленост/. Защото пробиотиците в него изработват в червата мастни киселини,

които стигайки до черния дроб,

потискат производството на лошия холестерол. Разбира се, трябва да се ядят поне по 200 г плодове и зеленчуци дневно.

Избягвайте евтините меки салами, кренвиршите - те са сбирток от остатъци и дали има 1% месо в тях, не е сигурно. Съдържат сланина, млечен и пшеничен белтък, глутен, бои, овкусители. Същото важи и за евтините шунки. Пълна заблуда е, че шунката е от месо. Правят ги с пресовани субпродукти от труповете на животни - кожички, сухожилия, ципи, смлени кости и ги обработват с куп химикали. Каймата с апетитен розов цвят е чиста боя          казва проф. Байкова и разказва случай на нейна пациентка, която си приготвила супа топчета, която се оцветила в ярко розово.

Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”