nabore.bg

В австрийската столица след изпити по „Вестникознание” и „История на Източна Европа” българинът става доктор по философия

 

Всички студенти по журналистика  в Алма матер знаехме, че проф. Дафин Тодоров е доктор на Виенския университет. Но нямахме конкретна  представа какво е изучавал там, как е защитил докторската си дисертация.  Разгърнах тези страници от неговата  биография по повод на  юбилея му  благодарение на документи  от Архива на Виенския университет, намиращ се в центъра на града на Postgasse 9.

Сградата на Архива на Виенския университет. Из личния архив на проф. д-р Роланд Буркарт.

 

 От техниката -  към журналистиката

 

В  запазената там  негова  автобиография Дафин Тодоров пише, че майка   му Мария  Тодорова е учителка  и е починала през 1937 г., а  през 1941 г. е починал  и баща му д-р Димо Тодоров - икономист  и публицист.

Автобиография на Дафин Тодоров. Из Архива на Виенския университет.

 

След завършване на гимназия  в Кадетското училище  в София  през 1943 г. в продължене на една година  той е отбил военната  си служба. След това  става студент по физика и химия в Софийския университет, но е принуден да прекъсне следването си. Продължава го  след година като студент в  Държавната политехника в столицата. През 1947 г. с  финансовата подкрепа на брат си Богомил заминава за Виена, където продължава обучението си в Техническия унверситет.

        През 1948 г. Дафин Тодоров   посещава в Лондон курс по журналистика и след завръщането си в австрийската столица подава документи за студент във Философския факултет на Виенския университет,  в един  от които изрично посочва : „Имам интереси към Zeitungswissenschat”, т.е. към  науката  за вестника или вестникознанието.

Заявление на Дафин Тодоров от 14 декември 1948 г. Из Архива на Виенския университет.

 

Така  е осъществен завоят  му от техническите към хуманитарните науки  и от  зимния семестър на 1948 г. започва обучението му като  редовен студент  по вестникознание с факултетен номер 18071. Любопитно е , че на  снимката, приложена към документите,  за първи път виждаме Дафин Тодоров с мустаци, най- вероятно в тон с тогавашната мода.

Заявление със снимка на Дафин Тодоров  с арх. № 5750.

Из Архива на Виенския унверситет.

        

В „Главния университет”на Австрия

 

        В  официалните  документи  Виенския университет се нарича   Алма матер Рудолфина,  но австрийците  му казват „Hauptuni”  или „Главният университет”. Построен е по проект  на знаменития арх.Хайнрих фон  Ферстел (1828- 1883), автор и на други  забележителни  сгради в известната с великолепието си  австрийска столица.

           Импозантната сграда на  Главното  му здание се намира на   Universitaetsring  № 1  и е сред емблемите  на  града. Изграждането й е продължило  от  1877 до 1884. То е „лебедовата песен” на арх. Хайнрих фон Ферстел, който е бил същевременно  професор и ректор на Техническия университет във Виена. През последната  година след смъртта на баща си завършването на университетската сграда   поема неговият син арх. Макс фон Ферстeл, който достойно продължава семейната традиция и също става  известен архитект, професор и ректор на Техническия университет.

      Както през студентските години на Дафин Тодоров, така и днес Виенският  университет има множество сгради в цялата столица. Занятията  на студентите от Института по вестникознание  на Философския факултет в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век са се провеждали в сграда, намираща се в идеалния  център  на  града на  „Hanuschgasse”.

Сградата на Философския факултет на Виенския университет на „Хануш гассе” вляво. Музей-галерия „Албертина”- вдясно.

Табелка в началото й напомня , че уличката  е назована на „ Фердинанд Хануш (1866- 1923), социалдемократически политик, автор на работническото право”.

Табела с името  на улицата „Ханушгасе” и  надпис  „ Фердинанд Хануш (1866- 1923), социалдемократически политик, автор на работническото право

     

 С тези кратки думи е характеризиран най-значимият принос на този забележителен политик към  законодателната защита на правата на работниците , станала образец за много държави по света. По случай 100-годишнината от смъртта му през септември  2023 г.  авторите на статията „Бащата на социалната държава и ние”  подчертават:„ Фердинанд Хануш постави основите на социалната държава. Без него биха били немислими  8-часовият работен ден; общественото застраховане на безработните ; законът  за колективните трудови договори и работническите съвети в предприятията [...] От неговите постижения ние се ползваме и до днес”.(1)

          Възможно е делото на  този заслужил  австрийски политик да  е насочило вниманието на Дафин Тодоров  при избора на дисертационната му тема” Възникване и развитие на работническия печат в България”. Още повече, че тематиката на нашите работнически вестници е неразривно свързана с традиционните за епохата социални проблеми, за решаването на ред от които Фердинанд Хануш е допринесъл  активно и всеотдайно. А и баща му - публицистът д-р Димо Тодоров е бил кореспондент на списание  „Ново време”от Берн и сътрудник на „Работнически вестник” и на профсъюзния ни печат.

       Още един важен щрих. Сградата, в която  са преминавали лекциите, семинарите и упражненията на студентите по вестникознание, е в непосредствена близост до  двореца на ерцхерцог Алберт Саксонски- Тешeнски, който от 70-те години на XVIII век  колекционирал рисунки, графики  и картини на  световноизвестни   художници.  На 4 юли 1776 г.с учредителна грамота те са били  събрани  в музей - галерия „Албертина”, днес една от най-значимите  световни колекции с над един милион произведения на печатната графика. Музеят е известен  както с прецизно подбраната си постоянна експозция, така и със специализирани  тематични изложби с  прочути произведения на изкуството от най-големите световни музеи и галерии.

      А близостта  до „Албертина” със сигурност е давала на любознателния студент Дафин Тодоров невероятната възможност за постоянен досег с творби на майстори от тази съкровищница на  световното изкуство.

 

Изучавани сфери на познанието

 

        Изключително интересно е  какви предмети са изучавали студентите по вестникознание в края на 40-те години на миналия век във Философския факултет на Виенския университет.

Изучавани дисциплини от Дафин Тодоров през V-ия  семестър в Института по вестникознание. Из Архива на Виенския университет.

 

Въз основа на данните от Архива те могат да бъдат обединени  в следните сфери на познането : право, социология, история, психология, вестникознание и чужди езици.

       Бъдещите журналисти са изучавали дисциплините„Международно право и държавно право”, „Конституция и международно право”, „Управление и международно право”,  „Международно право и обществено мнение”, „Историчско развитие на общественото мнение” , „ Решаващи фази в развитието на общественото мнение” и „Средства за формиране на общественото мнение”.

          Обширен е кръгът на историческите дисциплини, включващ лекции по „История на Русия и Украйна”, „История на Русия и Украйна след XVI  век”, „Въведение в модерната руска история”, „Принципи в историческото развитие  на Средна, Източна и Южна Европа”, „История на световната Британска общност”, „Теория и методика на историята на културата”, „Османската империя през XV  и  XVI век” и  „Нова Турция”, както  и упражнения по „История на Източна Европа” и  по „Европейска етнография”.        Отделено е също внимание на  дисциплините „Метафизика”  „Теория на познанието” и  „Обща психология”.

А  специализираните  дисциплини във  вестникознанието  обхващат лекции,семинари и упражнения, свързани с „Предпоставки за развитието на вестника”, „ Въведение в историята на вестникознанието”, „Икономика на вестникарското предприятие”, „Редакционната дейност”, „Методи на политиката на печата”, „Избрани раздели от австрийската преса”, „Основни принципи и проблеми на американската публицистика”, а също и „Журналистическа практика”. В продължение на  цял семестър се е провеждал  семинарът ”Печат, радио , филм”.

          Дафин Тодоров е посещавал занятия по „Английски език за журналисти”, а при  използваните от него езици към българския и немския след четвъртия семестър е прибавил и руския език.

        За получаване на докторска степен по вестникознание като заключителен етап на следването Дафин Тодоров е подготвил  най-напред дисертационния си труд.

 

 Рецензентите на  дисертацията

 

            Двамата  рецензенти  на дисертацията  му  са  проф. Едуард  Лудвиг ( Prof. Eduаrd Ludwig) и проф.  Хуберт  Рорахер (Prof. Hubert Rohracher), които  са значими  фигури  в историята  на Виенския университет.

           Проф. Едуард Лудвиг (1883-1967) е  известен австрийски  юрист, политик и дипломат с  разностранен журналистически опит . След края на Първата световна война през 1921 г. той  създава Пресслужбата на федералното австрийско правителство и е неин ръководител до 1936 г.  От 1936 до 1938 г. е член на Държавния съвет  и Президент на  Австрийската Камара на печата. След аншлуса  на Австрия   прекарва четири години   в концлагера в Дахау  и  в различни затвори, след което през 1943 г. се завръща във Виена. След края на Втората световна война става член на Народната партия . През периода 1949-1953г. проф. Едуард Лудвиг  е член на Националния съвет и представител на Австрийския парламент  и  на Австрийското правителство в Съвета на Европа и председател на Австрийския съвет на Европейското движение. (2) Паралелно с  отговорните си обществено-политически ангажименти проф. Едуард Лудвиг  работи като хоноруван професор в  Института по вестникознание  на Виенския университет, а от 1946 до 1958 година е негов ръководител. Той е чел на Дафин Тодоров  лекции по всички правни дисциплини и е ръководил семинара „ Печат, радио, филм”.

          Проф. Хуберт Рорахер ( 1903- 1972) e почетен сенатор на Виенския университет. През 1926 г. става доктор по философия на Мюнхенския университет, а през 1929 г.  - доктор по право на Университета в Инсбрук. От 1927 г. работи  като доброволец в Института по експериментална психология   в Инсбрук, където по-късно  се хабилитира. Продължава изучаването на анатомията и на  психологията на нервната система в Медицинския факултет на университета. Мобилизиран е като военен психолог във Вермахта. Но Гестапо открива в кореспонденцията  с  баща му изразено убеждение,че Германия ще загуби войната, и той е изпратен в концлагер. Въпреки  многобройните трудности, превратности  и  препятствия, през които му се налага да премине през годините на войната, проф. Рорахер остава верен на интереса си към психологията. От 1947 г. е редовен професор в Института по  философия на Виенския университет и негов дългогодишен ръководител.Има редица  известни  научни трудове по психология, много постижения и награди в тази област.

         Става известен  във Виенския университет със строгия задължителен  изпит по  философия, т.н. Philosophicum, който  се провежда с всички кандидати за защита на докторати. Проф. Хуберт Рорахер е пример за осигуряване на приемственост  в науката чрез  постоянните си грижи за израстването на младата смяна учени в  Института по психология, от  който  започва научната кариера на близо 40 немски и австрийски професори по психология. (3) Дафин Тодоров е слушал неговите лекции по „Обща психология” в продължение на три семестъра всяка седмица  по 4 часа. Заключението на двамата рецензенти за дисертацията на Дафин Тодоров е кратко, но положително: „Авторът подлага темата на социална и мирогледна критика  в съответствие с   властващите  в България разбирания, но все пак се старае да остане обективен. Работата представлява като цяла поредица от кратки, отговарящи на темата вестникарски публикации, в които са описани не само стилно-техническите , но така също отговарящите  на съдържанието   особености. Дисертацията представлява едно обогатяване на литературата за чуждестранната журналистика, ,макар то да е само в една специална нейна част.” (4)

     След успешно положените [държавни]  изпити  по  „Вестникознание” и по  „История на Източна Европа” Дафин Тодоров получава диплома за доктор по философия на Виенския университет.

 Дипломата за доктор по философия на Виенския университет на Дафин Тодоров. Из семейния архив на проф. д-р Дафин Тодоров.

                     

 Преподавателски делници

 

Всеки студент по журналистика със сигурност е запазил свои впечатления от лекциите на проф. д-р  Дафин Тодоров. Той говореше интересно, даже  запалено, когато ни  разкриваше  един нов, необятен свят, населен с невероятно колоритни личности: знаменити репортери, коментатори - визионери, издатели  и създатели на вестникарски империи, вездесъщи фотографи, оставили диря в световната история на печата. Те будеха   любопитството  ни със своята предприемчивост, изобретателност, находчивост, всеотдайност, дори готовност на саможертва в името на истината, за да достигне тя  максимално бързо и правдиво до многохилядната публика, жадна да получи   най-новата информация  за събитията в страната и по  света. Разбира се, че  той отделяше внимание и на смайващите  за времето си  технически изобретения като телеграфа, фотографията,киното, с помощта на които тези майстори успяваха оригинално  всеки по своему   да осъществяват задачите и  амбициите си.  И никога не забравяше да ни напомня за отговорността, която всеки един от нас ще има  като журналист пред обществото, пред професионалната общност и пред себе си.

          Щe подчертая отново, че докато в останалите социалистически страни преподаването на историята на чуждестранната журналистика включваше предимно издания на работническия и социалистическия печат, проф. Дафин Тодоров ни запознаваше с развитието на пресата  в Германия, Франция, Великобритания  и САЩ в цялата й пъстрота и многообразие.Така още от студентските си години  ние придобивахме  знания  за световната преса и се приобщавахме към  нея.

          Когато с проф. Дафин Тодоров станахме колеги в катедра „История и теория на журналистиката” във факултета , неведнаж коментирахме актуални проблеми на журналистическата общност у нас и по света, обсъждахме и  търсихме най-адекватните решения за възникнали проблеми с наши колеги и студенти. Както във всички университети по света,така и при нас имахме различни по характер, темперамент и възможности студенти: трудолюбиви, мързеливи, изпълнителни, инициативни, осторумни и избухливи при спорове.Едни бяха надарени със силно перо, други - с изявени аналитични способности, трети -  с лидерски качества и организационни умения. Имаше и една група „проблемни студенти”, към всеки  един от които беше необходимо  да прилагаме индивидуален подход.

        Факултета ни завършиха и голям брой чуждестранни студенти,с които се срещахме по-късно на различни места по света, но за съжаление  и до днес нямаме установени постоянни връзки с тях. Спомням си как за един от тези студенти двамата с проф. Дафин Тодоров трябваше  да намерим „соломоново решение”.

 

    „Маратонецът”

 

Сред чуждестранните студенти във факултета през 70-те години се появи един етиопец - висок, снажен, с бухнала коса. И тъй като най-популярният етиопец през  60-те години беше олимпийският шампион по маратон Абебе Бикила, мислено кръстих новия ни студент „Маратонеца”, без дори да подозирам колко точно ще му пасне това име. Неговият известен сънародник бе изумил света  с изключителните си постижения в най-трудната олимпийска дисциплина - маратона  като стана първият атлет, спечелил това престижно състезание на два пъти - през 1960 в Рим и през 1964 г. в Токио. Удивително бе, че в Италия той постигна резултат 2:58:50ч., като пробяга бос разстоянието от 42 км и 195 м, а в Япония повтори успеха си непосредствено след операция  от апендицит като подобри времето на бягането си с почти 24 минути.

И нашият „маратонец” успя да удиви преподавателите и колегите си, но по коренно различен начин: мъчително бавно усвояваше българския език, в предишното му образование имаше безброй „бели петна”, които трябваше постоянно да запълва, та затова  учението му се удаваше трудно -  взимаше почти всеки изпит чак на третия път. Най-накрая етиопецът достигна до защита на дипломна работа.

„Роди ме ,мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет” гласи българската поговорка. Тъкмо когато му предстоеше дипломиране, за негов късмет големият български журналист Кирил Янев, един от създателите на вестник „Поглед” и на списание „Отечество”, посети Етиопия и написа интересен пътепис за родината му. Анализът на тази творба  се превърна в тема за дипломната работа на нашия „маратонец”. Научен ръководител му стана проф. Дафин Тодоров, а мен избраха за рецензент. Прочетох внимателно дипломния му труд, който изобилстваше от неточности и непълноти.Отидох да споделя с научния му ръководител,че в много отношения текстът  е неудовлетворителен. Дълго умувахме заедно какво да сторим и накрая професорът намери възможния изход от  ситуацията:

- Е, щом все пак е стигнал дотук, нека предложим на Комисията да му пише една тройка и да го изпратим по живо, по здраво у дома. - После се усмихна и добави. - Току-виж ни се наложи след време да го посрещаме официално като министър на информацията в Етиопия...

Така нашият „маратонец” успя да пресече лентата на финиша във факултета.

                     

  Международна активност

 

Паралелно с преподаването проф. Дафин Тодоров изпълнява и редица задачи, свързани с обмяната на опит и утвърждаването на нашата специалност „Журналистика” в Софийския университет в международен мащаб.

В архива на Алма матер намерих информация, че през декември 1961 г. е участвал в сесията на Международния център за висша (т.е. академична) журналистика, организирана от ЮНЕСКО в Страсбург. През 1962 г. е бил изпратен в тримесечна командировка в Швейцария, Австрия и Франция за запознаване с преподаването по журналистика в техните висши учебни заведения. А като редактор в списание „Проблеми на висшето образование” през 1965 г.,когато приемът на студенти по журналистика временно е прекъснат, проф. Дафин Тодоров е присъствал „като наблюдател на тържествата за 600-годишнината на Виенския университет”.

Той участваше и в реализацията на Договора за пряко сътрудничество между Лайпцигския и Софийския универстет,  благодарение на който по време на летните ваканции през 70-те години се осъществяваше обмен на групи студенти по журналистика от София и Лайпциг. Проф. Дафин Тодоров беше ръководител на някои от тези групи. Аз също имах тази възможност. По традиция с нашите студенти посещавахме не само Лайпцигския университет и паметната плоча на д-р Иван Богоров, издал в града на 20 април 1846 г. първия наш вестник „Българский орел”, но така също гостувахме  в редакции на вестници, радиа и телевизиионни студиа в Берлин, Потсдам, Дрезден и др. Едновременно с разговорите и дискусиите по творчески проблеми  в рамките на тези летни учебни практики студентите ни се запознаваха с най-големите забележителности на посещаваните градове, добиваха незабравими лични впечаталения, които за мнозина от тях остават първата им среща с Европа.

По време на подготовката на докторската ми дисертация в Лайпцигския университет и на студиите ми за основоположника на европейското академично образование по журналистиска проф. Карл Бюхер (5) и неговите двама български докторанти -  първите доктори по журналистика в България (6) имах възможността с вълнение да разлистя част от кореспонденцията между нашия факултет и Секцията по журналистика на Лайпцигския университет.Тя е съхранена в Архива, разположен в библиотека „Албертина”.Там са запазени документи и писма на проф. Георги Боршуков и на проф. д-р Дафин Тодоров, свързани с подготовката  на техни учебници, с обмена на студенти между двете институции,както и за съвместни научни конференции с участието на колеги от социалистическите страни. За нашия архив тези документи уви! са безвъзвратно загубени.

 

      Едно изследване „де визу”

 

Своите книги, научни студии и статии проф. Дафин Тодоров посвети предимно на проблеми, свързани с развитието на чуждестранната журналистика. Но в една част от тях се проследява и участието на български журналисти и публицисти като кореспонденти на печатни издания извън страната ни. Избирам да отделя внимание на неговата студия  „Неизвестният Захари Стоянов” (7) по две причини. Първата е, че този текст ни дава представа за  творческата лаборатория на изследователя, който разгръща анализа си на непроучени кореспонденции и статии на Захари Стоянов в 6 чуждестранни издания на базата на обстойно запознаване не само с темите и времето на публикуването им, но  така също с лицата, подкрепяли като колеги и преводачи кореспондентската дейност на големия български публицист и дали оценки за нейното силно въздействие. А втората причина е, че в тази студия срещаме  красноречив пример за приемственост в изследванията му с тези на неговия колега проф. Георги Боршуков (8).

 

„Само за 9 години - пише проф. Дафин Тодоров,- той [Захари Стоянов] успя да сътвори 10 обемисти тома исторически очерци, политически статии, памфлети, фейлетони, биографии на В. Левски и Хр. Ботев, „Четите в България”, забележителните „Записки по българските въстания”. И въпреки това остана почти потулен в сенките и полусенките на българската културна и обществено-политическа действителност. [...]  В пространния, прецизен предговор с голяма научна стойност към третия том на съчиненията на З.Стоянов - публицистиката, проф. Боршуков дава първите обобщени, макар и кратки данни за сътрудничеството на големия публицист в редица издания на европейския печат.”(с.185)

Проф. Дафин Тодоров се заема с нелеката задача да осигури и да предаде на Научноизследователския център по журналистика към СБЖ копия от оригиналите на тези публикации в 6 европейски вестници и списания, както и да изрази предположенията си за преводачите, помагали на Захари Стоянов (с.194-195), за изпълнението на която разгръща сериозна изследователска и организационна дейност. Свързва се с Академичната библиотека в Букурещ и  с активното съдействие на българския посланик в Румъния Петър Данаилов успява да получи микрофилмите от течението на популярния през 80-те години на XIX век политически информационен вестник „ Телеграфул”( 1882-1892), проповядващ идеята за Балканска федерация и братство между всички народи, населяващи нашия полуостров,на който Захари Стоянов е изпращал свои кореспонденции(с.187-190). На идеята за федерация между балканските държави и за сближението между изтъкнатите личности в балканските страни са посветени и материалите на Захари Стоянов в радикално-либералния гръцки  ежедневник „Еол”, на чиито страници през 1897 г. той участва в полемиката около създаването на една Балканска или Източна федерация (с. 202-204).

Проф. Дафин Тодоров счита, че основна заслуга за публикациите на Захари Стоянов в излизалия през периода 1886-1880 г. в Будапеща вестник „ Revue de l’ Orient” („Преглед на Изток”) има Адолф Щраус, известен икономист, изтъкнат етнограф  и професор в Будапещенския университет(с.190-194).

Със съдействето на българската аспирантка Венета Гатева той организира получаване от Ленинградската библиотeка „М.Е. Салтиков- Щедрин” на микрофилми на „Вестник Народной воли” с редактори П. Лавров и Л. Тихомиров, издаван в Женева (1883-1885), и на месечното списание „Общее дело” (1885-1887) с редактор книжаря М. Елпидин, публикувано на руски език също в Женева(с.195- 200). Отпечатването на кореспонденциите на Захари Стоянов в тези две издания се осъществява благодарение на връзките му с руските емигрантски кръгове в Пловдив.

Несъмнено най-интригуващи са публикациите на талантливия наш публицист в лондонския вестник „Таймс”, на който той е бил официален кореспондент през периода 1886-1887 г. Проф. Дафин Тодоров осигурява ксероксно копие от показалеца Палмерс индекс ту „Дъ Таймс”- за периода от 1 юли 1886 до 31 декември 1889, за да бъдат проследени поместените в „Таймс” материали за България. Той предлага най-напред да се изясни кои от тях принадлежат на неуморното перо на Захари Стоянов и смята, че получаването им на микрофилми след това ще бъде само една техническа подробност (с. 200-202). Студията „Неизвестният Захари Стоянов” на  проф.Дафин Тодоров показва убедително неговата компетентност и ерудиция, прецизното му боравене с историческите факти и таланта на организатор в науката.Тя е пример за задълбочено лично изследване на чуждестранния печат  по темата България.

Сам авторът резюмира резултатите от труда си по следния начин: „Днес, проучвайки „де визу” тези вестници и списания, вече сме в състояние да хвърлим светлина върху кореспонденциите на З. Стоянов в чужбина, да посочим по-точно и по-пълно кога, къде и какво е писал, каква е политическата насоченост на творбите, излезли от неговото неспокойно перо и предназначени за чуждестранния читател (с. 186)[...] В публицистиката на З.Стоянов в европейския печат се проявяват и всички характерни белези на неговата журналистика, изявявана по страниците на българските вестници Това е непосредственост в изказа, вътрешна пристрастеност към това, за което пише, реалистичното отражение на действителността, изразът и езикът са типично български [...] З.Стоянов - публицист с противоречив път на развитие,[e] име, което буди полемики, но и име, което не може да се забрави.”(с. 205).

И в тази своя студия проф. Дафин Тодоров е верен на уроците на Виенската школа: използване на широк кръг от разнообразни източници, прецизно поднасяне на фактите, задълбоченото им  коментиране и собствена позиция към проучвания материал.

 

 Продължение на връзката с Виенския университет

 

          Почти половин век след  защитата на дисертацията на проф. Дафин Тодоров, през 1997 г. предложих на проф. д-р Тодор Петев, ръководител на катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността”, със съдействето на Задграничното бюро София на Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа да организираме българо-австрийска научна конференция на тема „Публична комуникация и публична организация” с кръгла маса „Европейски стандарти във висшето образование по пъблик рилейшънс”. Наш гост беше  проф. д-р Роланд Буркарт  от Института по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет. Така бе сложено началото на едно плодотворно, вече над 25-годишно  сътрудничество между ФЖМК на Софийския университет и „наследника”   на Института по вестникознание, който е завършил проф. д-р Дафин Тодоров.

            В процеса на подготовката на страната ни  за членство в Европейския  съюз и след това  нашето сътрудничество  активно съдейства за взаимна  обмяна на опит, литература и контакти за утвърждаването на  новата ни  факултетна специалност „Връзки с обществеността”. Първата научна конференция на Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността”   по актуални проблеми на публичната комуникация  до 2009 г. бе последвана от още 11 международни научни конференции ,на които бях  инициатор, организатор и съорганизатор, с участието на учени, преподаватели, докторанти , студенти  и експерти   в областта на публичната комуникация от Европа, САЩ,  Африка,Азия, Австралия  и Нова Зеландия.

        В рамките на европейската програма „ Еразъм” ежегодно осъществявахме обмен на преподаватели и студенти между двете институции.Проф. д-р Роланд Буркарт  чете лекции, проведе докторантски семинари  и взе участие с доклади в девет от дванадесетте  международни научни  конференции на катедрата. Преведох от третото  издание  бележития му труд  „Наука за комуникацията” (9), който има  вече шест издания.

Корица на българското издание на книгата  „Наука за комуникацията” на проф. д-р Роланд Буркарт.

 

През 2002 г. по предложение на Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността”  на  ФЖМК  той бе удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.

 

След тържествената церемония за удостояването на проф. д-р Роланд Буркарт с почетната титла Доктор хонорис кауза на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски” на 15 май 2003 г. Отляво надясно : проф. дфн. Александър Федотов, заместник-ректор на Софийския университет  проф. д-р  доктор хонорис  кауза Роланд Буркарт от Виенския университет, д-р  Моника Буркарт, доц. д-р Минка Златева, ръководител на катедрата на ЮНЕСКО „ Комуникация и връзки с обществеността” и  проф. д-р Веселин Димитров, декан на ФЖМК на СУ.

 

На три пъти имах честта да чета лекции  пред студенти и преподаватели , да взема участие в симпозиуми и да проведа докторантски семинари в Института по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет. В  заседанията на Комуникационния форум „София- Виена”,  създаден по моя инициатива  през 2004г. съвместно с  Българския изследователски институт в Австрия  и Сдружението „Приятели на Дом Витгенщайн”, организрахме  ползотворни   дискусии   по актуални проблеми на публичната комуникация  между колегите от двете страни. По време на последното  му издание студентът Матиас Ное, прекарал една година обучение по програмата „Еразъм” в нашия факултет,  представи отлично защитената си в Института по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет магистърска теза на тема „Развитието на пъблик рилейшънс в България” с научен ръководител проф. д-р Роланд Буркарт.Обменът на студенти и преподаватели между ФЖМК на СУ и Института   продължава и в наши дни.

      Така връзката между Алма матер Рудолфина и нашата Алма матер, чието начало слага обучението на проф. д-р Дафин Тодоров,а след него през 1961-1965 г.  и  на  д-р Младен Младенов , прерасна в дълготрайно  и ползотворно сътрудничество между двете институции и двата унверситета   в рамките на обединена Европа.

    

Проф. Минка ЗЛАТЕВА

 -------------------------------------

Бележка: За подготовката на тази статия съм изключително признателна  за ценното съдействие на проф. д-р Роланд Буркарт и снимката  от личния му архив , на сътрудници от архивите на Виенския, Лайпцигския и Софийския университет, както и на Велина Пешева от библиотеката на ФЖМК на СУ.

Литература:

 

  1.Knopp, Sandra und Udo Seelhofer. Der Vater des Sozialstaates und wir.  In :

https://www.arbeit -wirtschaft.at/ferdinand-hanusch-der-vater-des-sozialstaates-und-wir-100-jahre-hist

2.https://de.wikipedia.org/wiki/Eduarаd_Ludwig (Politiker)

3. https//de.wikipedia.org/wiki/ Hubert_Rhoracher

4. Ludwig, Eduard und  Hubert Rohracher. Beurteilung des cand.phil. Thodorov, Dafin. In :Archiv der Universitaet Wien ,18. V.1951.

5.Златева, М. Европейско начало в историята на българската журналистика. Проф. Карл Бюхер  и двама негови ученици - историци на българския печат . В: Караиванова, Пенка, Михаил Минков и Филип Панайотов ( ред.) 150 години българска журналистика. Научни статии, студии, съобщения. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”,1994, с. 255-270.   

6.Zlateva, M . Bulgarische Doktoranden von Karl Bücher. In: Bücher,Karl. Leipziger Hochschulschriften 1892-1926.  (Hrsg. von  Erik Koenen und  Michael Meyen), Leipzig, Leipziger Universitätsverlag, 2002,S. 201-228.

7.Тодоров, Дафин. Неизвестният Захари Стоянов. В : Годишник на Софийския университет ,т. 73, кн.1.Факултет по журналистика,1979,

с. 184- 208.

8.Боршуков, Георги. Възход, завои, падини на една жизнена публицистика. Предговор. В : Стоянов, Захари.Съчинения, т. III. Публицистика, София, 1966.

9. Буркарт, Роланд. Наука за комуникацията. Основи и проблемни полета. Контури на една интердисциплинарна социална наука.

Превод от немски: Минка Златева. Велико Търново: изд. ПИК, 2000,

495 с.