nabore.bg

Как е възможно при толкова много способни хора да не излъчим способни управници? Значи нещо куца в самите нас

Проф. Андрей Пантев е роден в 1939 г. в с. Раковица, Видинско. И двамата му родители са учители. През 1961 г. завършва история в Софийския университет. От 1984 г. е доктор на науките, а от 1985 г. - професор. Специализира в Англия и в САЩ.  През 1982–1984 г. преподава балканска история в САЩ. Президент е на Българската асоциация за американистика, и е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“. Андрей Пантев е депутат в три парламента от гражданската квота на Коалиция за България. Автор е на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски и на около 40 книги, През 2002 г. проф. Андрей Пантев получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.

- В едно ваше интервю казвате, че трябва да видим един човек леко подпийнал, защото тогава той става такъв, какъвто е – задръжките падат. Но същото се случва и при гнева, парите, жените, властта – това са все „пробни камъни” за човека. Какъв трябва да бъде пробният камък за политика и държавника?

- Не съм по назиданията, а и вече десетилетия само повтаряме „трябва да”, като че ли малко дейци и партийни и граждански формации не се упражняваха в реализацията на тази повелителна максима. Възниква мъчителният въпрос - при толкова способни хора, как е възможно да не излъчим адекватни на самите нас управници? Значи нещо куца и в самите нас. Всеки умува как да променим държавата - но хората правят държавата, а не обратното. Значи преди държавата следва да се променим ние! Силната идеализация на нашата история също е показател за утеха, а не опора в миналото.

- Допускате ли, че нашето размирно време ще роди водачи от качествено нов тип, нови дисиденти, чужди на „кръчмарския гняв”, както вие казвате, готови дори на саможертва в името на основните човешки права и свободи?

- Съмнявам се. Нашият морален климат насажда преклонение само към материалното като индикатор на успех, щастие и житейски смисъл. Откъде да дойдат тези хора, кой да ги възпита? Те се впечатляват само от такива книги, филми и свидетелства, при които саможертвата е глупост. Много малко от тях мечтаят да станат поети и учени. Дано това гибелно заспиване и овчо преклонение към парите и имуществата да не продължи вечно.

- Има един интересен парадокс: българинът в общия случай е готов да умре от мизерия, от глад, от отчаяние, но не и в бой срещу същите тези злини. Сиреч, предпочита смъртта на роба пред тази на героя. Само в робството ли трябва да търсим причините? 

- Не следва да се забравя, че в условията на турското робство ние развиваме манталитета „преклонена главичка остра сабя не сече!”. Това още повече увеличава величието на мъченическите саможертви на нашите дейци от национално-освободителното движение, които са знаели, че са обречени и въпреки това са вървели храбро на заколение.

- Историята е учителка на народите, казва Цицерон. Деветнадесет века по-късно Хегел му отвръща, че историята не е научила никого на нищо? Какво е вашето мнение?

- По-скоро споделям песимизма на Хегел. Повечето от уроците на историята са оставени без поука. При нас почти нито един. Затова се въртим в омагьосания кръг на минало величие, без да разбираме, че една историческа репутация има стойност само когато има съвременни потвърждения. Как така сме били толкова значими в миналото, а сега проявяваме такава безпомощност и взаимно омерзение! Нищо ли от онова, с което се гордеем от миналото, не е останало?

- В навечерието ли сме на едно ново велико преселение на народите? До каква степен България е застрашена от тази огромна непредвидима мигрантска вълна?

- Опасността е реална, но не е катастрофална. Тук малко прекаляваме с аполикаптичните прогнози. Въпреки че става дума за иноверци, нека напомня, че ние също сме били бежански народ, бягащ от репресии и страдания. След време за тези събития ще има мемоари, изследвания и предполагам, дори романи. Дори и да се промени малко демографският баланс в Европа, нейната устойчива цивилизация не би следвало да бъде застрашена от пришълци, които не идват тук с танкове и ракети. Но никой вече не се сеща кой забърка тази каша и защо преди нямаше такива бежански вълни. Да не говорим и за закъсняла последица от четири века колониализъм.

- Можем ли да очакваме вследствие на това един нов световен ред, в който понятия като ляво и дясно ще се размият до неузнаваема степен? Къде виждате нашето място  в такъв свят?

- Ляво и дясно отдавна са загубили своето идейно предназначение. Те са изчерпани, защото са заченати в конкретен исторически контекст и не могат да имат тогавашното си значение. Говорим за лимузинена левица и „народна” десница. Днес няма принципно идеологическо разграничение, да не кажем противопоставяне между тези две понятия и съответните им формации по света. Има ли днес партия на бедните? Да не би бедни да няма? Така започват насилията в световната история. На сегашната униформеност на политиката й трябва враг като обяснение за сегашното й състояние, ако я има изобщо,  тя изключва или поне пренебрегва социалните пропасти и конфликти по света. Не съм чул някой петролен магнат от Изтока да се самовзривява или да е бежанец. Никой не бяга от добро. Но на Европа й е потребно обяснение за сегашното й състояние.

Интервю на Христо КУФОВ