nabore.bg

Архивите са живи

Приятели на България: СИРАЦИТЕ НА ТАТКО ПИЕР

Ирландецът Пиърс О’Махони преди 120 години създал сиропиталище в София

 

Пиърс О’Махони в дебърска носия

 

Пиърс О’Махони е роден на 9 юни 1850 г. в Дъблин, Ирландия. Завьршва колежа ‘’Магдалена’’ в Оксфорд и се дипломира в Кралският зeмеделски колеж в Сиренсестър. Седемнадесет поредни мандата е депутат в Камарата на общините.  Заедно с Уилям Гладстон защитава българската кауза в британския парламент, след потушаването на  Априлското въстание в Османската империя.                                        

През 1903 г. О’Махони пристига в София, за да основе сиропиталището ‘’Свети Патрик’’, за деца сираци от Македония и Одринска Тракия - жертва на  на турските изстъпления след Илинденско-Преображенското въстание. Тук  с помощта на неговия сънародник Джеймс Баучер, кореспондент на лондонският вестник ‘’Таймс’’, установява контакти сьс Софийският митрополит Партений и с министъра на просвещението проф. Иван Шишманов. С лични средства купува кьща на два етажа на мястото на днешният хотел ‘’Родина’’. Включват се с  парични средства  училища и обществени  организации от София и цялата страна. А обществен комитет начело сьс софийският митрополит, ръководи делата на този дом. О’Махони пьтува из цяла България и сьбира 32 деца, момчета от 6 до 12 години, 16 от децата са били от Македония и 16 от Одринска Тракия, като идеята му е да облекчи съдбата им.

Татко Пиер със сираците     

 

Сиропиталището ‘’Свети Патрик’’/този светец е покровител на Ирландия/ е осветено на 30 март 1904 г. в присъствието на софийският митрополит, министри, дипломатически агенти и членовете на общественият комитет проф. Димитьр Агура, Екатерина Каравелова, Султана Рачо Петрова, Лидия Шишманова, Даме Груев, Лейди Томпсьн  и др. В словото си Пиърс О’Махони казва пред присъстващите:

   ‘’Аз сьм дошьл тук, движен от чувството за милост... намерих клети деца, чийто родители са били зверски изклани. Тези деца са изоставени сами на себе си, без семейство и без надежда. Надявам се, че в това сиропиталище, те ще се възпитават като истински българи, трудолюбиви и честни чеда на народа си. ’’В кьщата има няколко спални, кухня, трапезария, пералня. Общината купува два съседни парцела и там скоро започва да функционират игрище и цветна градина. Много от децата не знаят своите родители и приемат  благодетеля за свои баща, като се обрьщат кьм него  с ‘’татко Пиер‘’. За здравето на децата се грижи столичният лекар д-р Тантилов. Всички посещават училище, учат няколко езика. Девет месеца по-кьсно всички деца от  сиропиталището са облечени в еднаква  българска ‘’дебърска носия’’, с разрешение на просветния министьр, за да не забравят, че са родени българчета. Шивачите ушиват и на татко Пиер такава носия. Всяка събота, децата са завеждани на баня, а в неделя - на църква. Вяра – източноправославна!

Сираците пред сиропиталището. В средата е ирландският благодетел

  Снимки от сайта "Стара София"

 

      През 1905 г. за летния отдих на децата, Пиърс О’Махони построява във вили  Костенец , обширна сграда от 200 квадратни метра и я нарича ‘’Вила Ирландия‘’. Има  столова, готвач, игрище и обширен двор. Чести гости са Екатерина Каравелова, Лора на Яворов . Децата са щастливи и удивени от красотите на водопада и околните гори, играят, тичат на воля и укрепват своето здраве. Домът ‘’Свети Патрик ‘’ е вьв фокуса на вестниците. О’Махони учи български език. Пише свои ‘’Писма до Англия’’ , публикувани във  вестник ‘’Таймс’’. ‘’Аз се плених от хубостите на тази страна ‘’- пише той.

     Децата ги издържа повече от десет години. Дава им образование . За да имат гражданско състояние на всички деца им издава документи от общината, като  ги  осиновява и им дава своята фамилия О’Махони. Трогателна е раздялата сьс сираците, вече вьзмьжали, но останали ’’децата на татко Пиер’’. През 1915 г. България се включва във Голямата война на страната на Централните сили. В София навлизат германски войници. Под угрозата да не бъдат обявени за шпиони Пиърс О’Махони и Джеймс Баучер са принудени да напуснат Бьлгария. Тогава  татко Пиер, приготвя на всеки от своите възпитаници по един куфар, с облекло - костюм, балтон, обувки и по 2 одеяла. Раздялата е сьрцераздирателна... Децата се пръскат по всички краища на света...

Една от последните снимки на О’Махони

    

Цар Фердинанд  награждава Пиърс О’Махони с орден ‘’За граждански заслуги’’.  При тръгването си за Ирландия, взема сьс себе си шест от сираците. Един от тях Евтим Иванов Мутафчиев, които е бил бедно дете в Бургас, завършва Аграрен колеж, дава му средства с които си купува кьща и се задомява за ирландка. Друго момче - Атанас Филипов, завършва медицина  в Тринити Колидж - Дъблин със средства дарени от татко Пиер. Същият работи като лекар в Кения, доживява 96-годишна възраст. Успех  съпътствува и друго от момчетата - Димо Стоянов, който заминава за САЩ, където забогатява. Трагична е съдбата на Никола Иванов О’Махони. Адвокат, участник в три воини. През 1936 г. заминава в София.Тук се сближава сьс земеделеца Никола Петков и става активен член на БЗНС.Когато арестуват Никола Петков, е арестуван и Никола О’Махони. На 6 юли 1946 г. той е вьдворен в концлагера ‘’Росица’’ до язовир „Александър Стамболийски” край Севлиево. Тежкият труд го стопява. След лагера е докаран през 1947 г. в Бургас. Лишен е от правото да  адвокатства. Умира на 13 март 1950 г.на 58-годишна възраст. Oстаналата  част от  учениците, получават солидно образование - стават юристи, офицери, художници, лекари, достойни  бьлгарски  граждани, като до края на живота си пазят спомени за Пиърс О’Махони – ирландският благородник, филантроп и голям приятел на България.

       Пиърс О’Махони умира  на 31 октомври 1930 г. в Дъблин на 80-годишна вьзраст. В София улица и площад носят неговото име.

 

Д-р Мирослав  ЛАЗАРОВ, пенсионер