nabore.bg

Припада вечер,притъмнява,

но все пак светлина остава,

денят с нощта се запознава

и нежно той я обладава.

А тя,разпуснала коси,

обвита във воал прозрачен,

със сребърни,блещукащи звезди,

приема го със поглед злачен.

Той бавно в нея се стопява,

отдал последни сили,

тя свойта нощна песен му запява,

поспи и почини си мили.    

Верност

            На моето куче Грей

В дълбоките му предани очи

се крие толкова тъга

и обичта от тях струи,

когато близва моята ръка.

За нищо той не ме осъжда,

приема ме каквато съм

как самотата ми пропъжда

и верно бди над моя сън.

Той търпеливо ме очаква у дома

от скитничествата ми вън,

тъй бурно ме приветства,

че не знам дали е лай,или камбанен звън.

А после ляга на земята

и тихо,леко той заспива,

до моите крака му е главата –

така изящна и красива .

Не зная аз такава доброта

да има в хората край мен

и никой с толкоз топлота

не ме обгръща ден след ден.

Mарина ДИМИТРОВА