nabore.bg

По нашите земи есента идва ,когато  жарко лятно слънце започва бавно да се снишава и да ни праща  ласкави, гальовни лъчи. Леки ефирни ветрове залюляват короните на дърветата и пожълтяващите треви. Още преди 22 септември - деня на астрономичната есен, вече се усеща полъхът на новия сезон, чието царство се разгръща през октомври.  Чакам есента с отворени очи, с жадна за хубост душа, защото знам - тя идва с най-пъстрата си палитра, за да оцвети Природата, за да ни я представи в най – пищните й одежди. Тогава обичам да пътувам по местата, където сред широколистни и смесени гори са се сгушили красивите ни  селища.

     Ето ни на път към Копривщица - славно българско градче!   Предстоят ни срещи с прелестите на нейните къщи, родни домове на “оная паплач от деятели и родолюбци”, възпята от Захари Стоянов, Вазов… Но преди това е пътят, по който в плен на есента ще изживеем вълнуващи чувства от невероятно красивите картини, които тя е нарисувала в околните гори!

     Затоплен от първите слънчеви лъчи, воалът на утринната мъгла бавно се вдига. И сякаш се чува топлият дъх на Природата, уморена от нощните си сънища. Открива се свежото, измито от росата лице на Земята, около която витаят леки пари. Като истински диаманти искрят звездиците на ледената роса, кацнали по лилавите цветове на минзухарите, пръснати на туфи в поляните. Дърветата, взели сутрешния си душ, сега  се представят тържествено в есенните си топли багри. Кипрят се в златисто - жълто, в оранжево, в червено и ръждиво - кафяво. Около белите стволове на брезите шумят златните поли на листните им корони, увиват се в плавни движения и приканват във вихрени танци и другите  дървета: тежките дъбове, пъстрите тополи, модрите и зелени борики. Шарен, цветен есенен бал има в гората! Но някои от дърветата вече извисяват голи клони – много бързо са се поддали на природния ”стриптийз”!  Сега вятърът се промушва  в сухите им вейки и нежно свири песен, която навява лека тъга – по изгубена хубост, по изживяна  младост. Самотни са клоните на тези ”избързали времето си” дървета.  В тях вече се виждат празните гнезда на птиците, отлетели на юг. Над полето прелитат само нашенските врабчета, сивите и черни врани, големите и кресливи свраки.  Те зимуват тук, не обичат чужбината.  С нас споделят зимните виелици, ледените студове, снежните бури. Виждаме една замислена гарга, кацнала на дебел клон, която  философски - тъжно съзерцава околността. Дали и тя изпитва жал по отлетелите си съседи, които доскоро веселяха гората, озвучаваха полето с чуруликането си?  Какво е скрито в малката й главичка, какво се таи в трепетното й сърчице? Ето я – вдига поглед, наддига се, разперва криле, чува се острият й писък и отлита в незнайна посока. След нея остава шумът от сухи съчки, от падащи листа. Ах, този листопад! Как бавно и тихо застила земята с пъстри килими! Ронят се мъртвите листа, шушне гората и като че ли пее песен без думи! Тази песен е деликатно тиха, жаловита, скръбна. Тя е израз на мъката на Земята по отишлите си слънчеви и светли дни, когато весели и безгрижни деца са тичали по поляните й.

         Есенната соната! Увертюрата й почва с тихия повей, с  ромона на дъждеца. После плавно се прибавят звуците   от падащи листа, от шушнещ вятър, от счупени съчки, от глухо падащи клони, от крадливо промушващи се катерици. Наслагват се  нови звуци от стрелкащи се в полето зайци, от пробягващи горски животни, между които се мята огнената опашка на хитрата Лисана. Прокрадват се елени, сърни, след които остава само мекото шумолене на листата по земята. Скришом се снишават вълци. Приказно се разгръща в гората есенната музика, звучи богато и призивно – кани малки и големи да я чуят, да я видят, да й се порадват, че животът й е много кратък!

   Зад гората, пременена в огнени багри, се вижда планината, завита в най-цветното си халище. Есента, великата художничка, е показала големия си талант и не е пестила краски! Тя щедро е раздавала златистото, огненото, карамеленото, червеното, кафявото, вихрила се е с широката си четка, нанасяла е майсторски боите и е оцветила планината  в красиви, топли и празнични одежди. Хвърлила е есента топлото халище, обвила е планината и е побягнала. Отишла е навярно в полето – да помага на хората да приберат плодовете на Земята, да се приготвят за трудните дни на зимата. А планината сега е толкова красива, че не можем да й се нагледаме! Свети, гори в есенните си багри! Така ще бъде само до идващите след дни студени северни ветрове. Те ще засвирят вече жестоко и силно! Ще донесат леден студ, който ще попари цветните листи. Нови ветрове ще ги обрулят и ще остане планината гола, сива, самотна. Но така ще е само до първите снегове, когато бели и пухкави снежинки ще пременят в булченски одежди дървета и храсти. Тогава ще настъпи бялото приказно царство на зимата!

          Тази  приказка за природата разказах на моите внучки Милена и Виктория, с които ненаситно гледахме красотата на гората по пътя за Копривщица в един незабравим есенен  ден.

Петра ТАШЕВА

petra_t@abv.bg