nabore.bg

Старият човек е скучен и не знае как да го уважава следващото поколение

Да остарееш не е нито повод за гордост , нито подвиг. Напомни  ни го мъдрецът Анжел Вагенщайн  по повод неговата 100-годишнина – в  специалното  видообръщение в Дома  на киното. И ни каза „Довиждане!” А не  сбогом . Защото пък  евреите  имат специално пожелание да живеят  до 120 години. И ако някой умре на 119 ,ще се намери друг да попита защо толкова млад е починал...

     Всичко това е  разбира се  повече литература.  И то по Джеки Вагенщайн .

       Но в същото време Антон  Дончев ни напусна на 93 . Стоянка Мутафова - малко преди да изпълни столетие.Ресторантьорът Антикаджиев – на 93 , легендата от телевизионния  екран Анахид Тачева – на  82 .

      Възрастта  не е  порок. Възрастта е само преброяване приживе на  календарните  листи. Повечето възрастни лица минават  невидими покрай нас . И особено покрай младите си наследници. Нали помните посвещението: ”Уважавай възрастния жител. Това е  твоето  бъдеще !”

    И все пак има известно  огорчение при онези , които  са убедени ,че са оставили добра следа след себе си и няма  причини да не уважават опита  им , да не се съобразяват с приноса, който са оставили по земния  път.

    Не е лъжа, че възрастният човек е повече скучен, не е  забавен , забравил е понякога , че има начини, по които  може да постигне и себеуважение и  уважение от следващите  поколения. Вижте само колко напреднали във възрастта си не желаят да се пенсионират , или са сърдити, ако им предложат да спазят закона .Някои  дори  не осъзнават , че  срокът  за годност е причина да не упражняват повече правото си   труд ...

    Един  личен пример . Бях  на 55 години ,когато името  ми влезе между  кандидатите по квоти за предложение за  работа в СЕМ . Тогава актуалният още представител на БСП Михаил Миков отклони кандидатурата  ми за регулаторния орган с мотива , че там трябва да се предлагат по-млади кадри... И няма да скрия огорчението си, че вместо мен предложиха десетина  години по-възрастен член ,известен  български  режисьор, който  няма никаква  вина за промяната .

Все пак приниципът е да има справедливост и искреност в кадровата  политика, независимо чия е – на БСП,  на Герб,  на ДПС, на новите несистемни политически партии ...

Чудно  ми е,че продължава практиката например да стават съветници в областта на културата и медиите осемдесетгодишни журналисти,независимо, че имат още  какво да дадат от себе си в обществената  практика. Нали има и  други варианти и не е задължително това да се обвързва непременно с щатното  разписание и ведомостите ...

   И се получава , че едни продължават да са невидими и  незабележими поради  възраст , а други минават под знака недосегаеми и  вечни .Вижте само в парламента колко народни представители имат рекордни  мандати, особено  от ДПС , Герб , Демократична България и пр.

   Възрастта не  е порок ...Възрастта не е   причина да обиждаме талантливия и  незаменимия политик , депутат , общественик . Но когато в резултата няма особена  промяна от постоянното  присъствие сред кандидатите  за  власт , защо да не говорим открито и откровено за това ?

   Възрастният  човек може да бъде  обичан и обичащ, може да  бъде предпочитан понякога  и само  затова , че сам вижда мястото си в обществото и не се налага  винаги и непременно да  заема  мястото на по – младия,по – перспективния и имащия повече  години за развитие , а  не да се учи как се управлява парламента , комисията, държавата именно от трибуната на Народното  събрание ... И така читателите , зрителите , слушателите , избирателите ще го уважават повече и  по  -дълго . И заслужено .

    Има  съществена  разлика между творческата характеристика и атестация и изискванията в  законодателната и  изпълнителната власт .И да не влизаме в противоречие с природните обстоятелства , с биологичните предпоставки , със  законите в републиката, ако  те  са равнопоставени  за всички .

Лозан  ТАКЕВ