nabore.bg

"Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят" – Марк Твен

Илюстрация Калин НИКОЛОВ

Разглобените в българската политика заплашват с избори. Какво е пък толкова страшно в едни избори?

Да започнем оттам, че съвременната демокрация е представителна. Едни граждани отстъпват права на други граждани да управляват от тяхно име общите дела, докато те си гледат частната работа.

"Другите" граждани, обаче, така присърце приемат управлението на общите дела, че го превръщат в своя си частна работа. За целта регистрират партии (от лат. pars=част).  

Когато на избори не им делегират достатъчно пълномощия да управляват сами - веднага се сдушват в следизборни коалиции, за които никой не е гласувал!

Защото партиите са направлявани от граждани в сянка. С много пари, за които не е много ясно как са спечелени и към които трябва да се спечелят още.

Така че това, което виждаме, не е това, което е. Затова и тази демокрация е наричана още фасадна.

А ние все догонваме други държави и нации, от Освобождението насам май все сме в някакъв преход. Конституцията е променяна и дори отменяна след преврати (1881 г., 1923 г., 1934 г.) Обаче парламент почти винаги е имало, повече или по-малко изброн или назначен.

Бегло ще споменем, че при социализма изборите бяха като състезание с един кон. А какво стана при пазарната демокрация? Ами стана пазарно...

В древна Атина законодателят Солон задължил гражданите под страх от наказание да се определят към една от страните, особено в периоди на раздор и разединение. Нямало е опция "въздържал се" при гласуване.

И днес изборите в Гърция, Белгия и другаде са пожелателно задължителни, макар законът да не се прилага.

Такова решение прокарва у нас правителството на Стамболийски. На 2 декември 2019 г. законопроектът за задължително гласуване е приет, обнародван е в „Държавен вестник“ след 2 дни и това позволява да се приложи още на общинските избори на 7 декември 2019 г. Удивителна бързина в законотворчеството!

И обратното е бивало - на циганите е отнемано избирателното право (1901 г.) под претекст, че евтино се купуват гласовете им.

Борбата за циганските гласове е неотменима част от историята на парламентарната демокрация у нас. Дето е рекъл един известен литературен герой, дал име на нацията ни дори: "И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш..." (Алеко Константинов, "Бай Ганю прави избори", 1895 г.)

По принцип подобни мерки се прилагат в държави, където е практика поредното правителство да предава на прокуратурата министри на предишното. Даже през 1991 г. населението на Нигерия (100 млн.) и през 1993 г. на Перу (23 млн.) бе запряно под домашен арест и преброено за гласуване, за да бъдат избегнати следизборни изненади.

У нас по времето на Стамболов, както пише Антон Страшимиров, за депутат в Кутловишка околия бил избран...руският император. Протестен вот в рамките на закона!

Пак от автора на "Бай Ганю" имаме и проект на избирателен закон, където чл. 9 гласи: "Избираеми за народни представители са всички български граждани, които се ползуват с доверие на правителството и имат участие в някое държавно или общинско предприятие. Избираемостта на рогатия добитък подлежи на оспорвание." (Алеко Константинов, "Избирателен закон", 1894 г.)

С наближаването на избори у партийните активи наблюдаваме подозрителен оптимизъм, нещо като ремисия при неизлечима болест. Те си знаят, че не им достига легитимност – на парламентарните избори (2 април 2023 г.) гласуваха 40,69 процента от имащите право. Затова ни вменяват участието в избори за граждански дълг!

По тоя повод да припомним приказката за лисицата и гарвана в осъвременен вариант. Лисицата попитала гарвана: "Ще гласуваш ли?" Гарванът отговорил: "Не." Сиренцето паднало и лисицата го изяла. Извод - виждате ли какво става, като не гласувате?

Обаче и въпрос: А какво щеше да стане, ако гарванът бе казал: "Да"?

Румян СЛАВОВ