nabore.bg

Това са символите, с които свързваме Великден. Сега, в годините на нашата жестока и нескончаема криза, ще ги имаме ли? Яйца има по магазините ни, има даже и вносни - като всичките ни храни и стоки. Козунаци също има по магазините през цялата година. Казват, че били без яйца – с жълта боя и с изкуствени аромати. Ами, агнешкото? То гони цени, непосилни за малките ни заплати, пък за пенсиите – да не говорим! С тях ще си набавим по нещо от символите на празника - със сигурност яйца и козунак! 

Великден! Най-големият наш християнски празник! Названието му също потвърждава значението, величието му. За мене то, името му – ВЕЛИКДЕН, е свързано с усещането за онзи влудяващ сетивата ми аромат, за онзи дъх на бухнал козунак, който мама току-що е извадила от горещата фурна. Къщата ни е пролетно светнала от чистота, върху масата,постлана с изкусно бродирана от мамините златни ръце покривка, в красива фруктиера са струпани шарените, писаните яйца. Новите ни дрешки и обувки са приготвени за неделя – за ВЕЛИКИЯ ден. Тогава ще ни пременят с брат ми, ще ни хванат за ръце татко и мама – и те, облечени с нови и хубави дрехи, и ще тръгнем по гости. Първо – у кръстниците ни!Ще понесат родителите ни козунак, яйца, плодове,бутилка с вино, но най-важното - душите ни са празнично осветлени, усмивки греят на лицата ни, когато взаимно се поздравяваме с “ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!” и се чува съответният отговор:”НАИСТИНА ВОСКРЕСЕ!”

    ВЕЛИКДЕН е празник, повлиян от християнската църква. Той е свързан и с нашите традиции, в които има стари суеверия, но и много искрени човешки чувства: мила интимност,пожелания за здраве, за щастие и за късмет. Главното, обаче, е – вярата, неутолимото желание у човека за ВЕЧЕН ЖИВОТ! Това е денят, в който Христос, Спасителят на човечеството, е възкръснал за нов живот.Божият син със смъртта си е изкупил греховете на хората, възкръснал е и им е дал надежда за живот след смъртта.

   Денят става празник от Първия вселенски събор през 325 година.Той е между 4 април и 8 май според Източно православната църква и по юлианския календар, а католиците го празнуват според григорианския календар между 22 март и 25 април.

     Великден е пролетен празник. Свързан е със събуждането на Природата за нов живот. Той следва веднага след големите 48-дневни пости, в които хората са пречистили телата и душите си от отрови, страсти, грехове.Седмицата преди празника е наречена Велика,Страстна, защото е изпълнена с велики събития и велики страдания /страсти/. В нея Христос завършва земния си живот. В четвъртъка, наречен по-късно “велики”, Христос събира учениците си /12-те апостоли/ на Тайна вечеря, на която им предлага хляб и вино – плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Преди вечерята той измива нозете на апостолите си и им предсказва, че един от тях ще го предаде и това ще предизвика смъртта му. И наистина това се случва. Там, в Гетсиманската градина, където били пресите /гетсиманите/ за изцеждане на зехтин от маслините, продължава библейският разказ.Там се моли Христос, но идват войниците, водени от ученика му Юда, който целува Учителя си и по този начин указва на властите кого трябва да арестуват. Предателят е купен за 30 сребърника, а целувката му е наречена “юдинска”. Христос е изправен пред съда. Пилат “си е измил ръцете” и го е предал на множеството, което от виковете предишни “Осанна!”, сега реве “Разпни го!”.Следва пътят към Голготата! Исус е разпънат на кръст в петък рано сутринта. Този ден – Велики петък, е най-скръбният  според християнската религия. Черквите бият “на умряло”. Не се работи, няма смях, няма веселие. Има почит, уважение, защото е погубен Учителят Христос!Погребан е в каменен саркофаг, положен в пещера, чийто вход е затворен с огромен камък, а отпред бди стражата. Но това, което е казал Исус на учениците си, се случва! В събота сутринта Богородица и Мария Магдалена отиват на гроба на Христос и намират празен саркофага, а пред пещерата Ангелът им казва, че той, Спасителят, е възкръснал.

     Как по-късно традициите възприемат тези  дни?

    На Велики четвъртък  хората започват да боядисват яйцата, защото яйцето е знак на Вселената, символ на жизненото начало, на възраждането на Природата.Според християнската версия, когато Христос бил на кръста, дошла в подножието една кокошка и снесла яйце. То се обагрило в червено от капките Христова кръв, които се стичали от тялото му, заковано с гвоздеи за кръста. После това яйце Мария Магдалена го предала на императора Тиберий с думите:”Христос възкръсна!” И така на този ден се боядисват червените яйца.Вярва се, че те имат магическо въздействие – лекуват болни, носят плодородие, дават сила и здраве. Затова с първото боядисано в червено яйце  се натриват бузките на децата – да са бели, здрави и червени! Някъде първото яйце се заравя в нивата за берекет, а другаде то гаси пожар в къщата, като преди това са обиколили с него 3  пъти дома. С червено яйце издирват и загубен добитък. Смесват се вярвания, истини, предания, но остава радостта на малки и големи от багренето и украсяването на яйцата, от чукането след това, от предсказанията за първенство, за сила и предимство.

     На Велики /разпети/ петък не се работи нищо. Светът е скръбен.

     В съботата се замесва обредният, празничният хляб – козунакът, колачът. Меси се с хубаво бяло брашно, с мляко, яйца, с масло или мас, лимонови кори, ванилия, стафиди. Някога ритуалът е бил голям и той доказвал готовността на жената за домакиня, защото да се направят хубави, бухнали и вкусни козунаци, си е било истинско майсторство! То и сега убягва на много жени, но нали днес имаме магазини,хлебарници, сладкарници? Спасени сме от това голямо и трудно изпитание!

       Помня как баба замесваше в огромните нощови голямо количество козуначено тесто и как всички в топлата стая се включвахме в това “свещено” дело. Едни от нас чупеха яйцата и ги биеха с телта със захарта – до побеляване, други – чупеха и чистеха бадеми и орехи – за украса на сплитките от тестото. Мама приготвяше тавите, плетеше тестото и го печеше. За нас, децата, правеха едни малки козуначета, които чакахме с нетърпение да извадят от фурната - не успявахме да устоим до неделята на съблазнителния дъх на горещите  и ухаещи вкусотии. И от всички дворове и къщи  се носеше този празничен мирис!После, в неделята, жените си разменяха късчета козунаци, опитваха си ги, сравняваха  ги и се хвалеха с “творенията” си!А в мене завинаги остана вкусът на бабините козунаци, които се точеха на конци,бяха красиви на вид,сладки, леко влажни,жълти като кехлибар и ухаеха толкова силно, че и сега, след толкова години, усещам тяхното вълшебство!Милата ми баба, чието име нося, беше голяма майсторица!

    Среднощ, в църквата се обявява възкръсването на Христос. Всеки запалва свещичка от голямата свещ – символ на божествения огън, който слиза  в Йерусалим. Следва трикратното обикаляне на църквата, чукането с яйцата, тяхното изяждане, с което се прекратяват постите и отнасянето на светлината у дома. И поздравите:”Христос воскресе!” – “Во истина воскресе!”. Празнично бият камбаните и възвестяват светлия ден – ВЕЛИКДЕН!

    Цели три дни се празнува този голям празник: в неделята,в понеделника и вторника. Седмица се нарича СВЕТЛА, всички нейни дни сега са светли,а следващата неделя е Томина неделя - според християнската религия. /Заради Тома, неверника, който отпосле също повярвал във възкръсването на Христос./ И природа, и хора тържествуват, ликуват!Празничните трапези са отрупани с печено агнешко месо, димят супи от кокоши дреболии,весело се открояват зелени салати с червени репички,има още сладки баници, гъсто овче и краве кисело мляко, великденски курабии, но най-почетното място е за козунаците и за писаните яйца – истинските символи на ВЕЛИКДЕНА! А сега - кой както може, с каквото има, пак срещаме и ще го посрещаме винаги  този голям наш празник! Защото на човек му е нужна вяра в идните дни, нужна му е радост тогава, когато слънцето засвети ярко в зелените корони на дърветата, откъдето се носят жизнеутвърждаващите пролетни симфонии на птиците!

Петра ТАШЕВА