nabore.bg

През последните години у нас са закрити 1435 школа

Първият училищен ден е скъп спомен за всекиго от нас. Първият звънец, първата учителка, първите съученици  и приятели са незабравими! Пазим ги в душите си и всяка година, когато на 15 септември видим първолаците с китки, когато чуем училищния звънец, сърцата ни се разтуптяват. Оживяват у нас онези дни, когато и ние, трепетни и  развълнувани, сме прекрачили прага на училището. Започнал е  важен и светъл период в живота ни, свързан с учението, с подготовката ни за живота.

   Неусетно излитат веселите и безгрижни летни дни и идва време да се стегнат училищните чанти и раници. Пред училищния вход, накичен с венец, звънва  школски звънец и се зареждат учебните дни. Колко е хубаво, когато деца и поотраснали ученици се отправят за училището с желание, с охота! Колко е полезно  учебните занятия да  са като забавни игри! Добре е  децата да приемат цветното си букварче като първо свое другарче! Колко е благодатно учениците  да сядат на чиновете със съзнанието, че това, което учат там, ще им бъде нужно и полезно. Много важна е ролята на родителите и на учителките в детските градини.Те трябва да подготвят децата за училището, да им  вдъхнат обич към знанието и към учителите. Още по-важна е ролята на началните учители, които да умеят да  превръщат учебните занятия в чакани и желани удоволствия. Мечти или реалности са това? Мнозина ще  кажат, че на нашето училище вече не се гледа по този начин!  Жалко и пагубно е сегашното  пренебрежително отношение на управници, на родители и на деца към училището!

   По стародавна традиция във всяко българско селище три са били най-важните, светите сгради: църквата, училището и читалището. Хората са дарявали средства и труд за тяхното изграждане. Тези сгради са били светилища на български дух, на писменост , на култура.  Уважавани, почитани са били просветителите, учителите, които са отваряли очите на децата за света и неговите тайнства. Те са ограмотявали децата, дарявали са светлина в душите и умовете на малки и на големи. Още през 19 век  чуждестранните  пътешественици, минали през българските места, както и  чуждите  кореспонденти и журналисти, са били учудени, че и в най-малките селца у нас  църквите, училищата и читалищата  са били важни центрове за съхраняване  на българщината, на националната ни  памет,  на самобитния ни фолклор, на родната ни култура.В училищата на нашите неуредени, но будни села и градчета, деца , жадни за наука, за знания, са сричали а-бе-вето. Те са били  бъдещите български учени, лекари, писатели, инженери, политици. След Освобождението ни от турско през 1880 година у нас е имало Национална кампания за възраждане на българското образование. Построени и открити са били хиляди училища с активно работещи училищни настоятелства. Просветен и културен  живот е кипял във всяко наше селище. Неграмотността у нас е била скоростно ликвидирана. През 1942 година у нас имало 10, 500 училища.Сега са закрити 1,435 училища. Опустелите села остават без деца, няма и училища в тях. Учениците у нас от 1,366,927 са намалели до 708,628. Всяка година се закриват училища и нови села опустяват...

    Поради икономически причини хората се изселиха от малките села, от малките градчета и всяка година на географската ни карта се увеличават изчезналите  селища.  На много места стърчат руини, жалки останки от къщи, църкви, училища и читалища! Стряскащи  видения от близкото минало! Много  училищни сгради са като  слепци с избодени очи. Вятърът свири в изкъртени  врати и в зеещи  прозорци. Даже и крадците избягват тези призрачни сгради, защото в тях няма вече и какво да се краде!  В  някои  от тях се чува мученето на крави. А в недалечното минало в тези светилища са ехтели песните и смеховете на деца от близки и  далечни махали. Често те са вървели километри пеша по селските друмища, правели са пъртини в снежните преспи, влачели са дърва за огрев и са  влизали в училищните стаи по терлици, за да се учат, за да сполучат! Училищата за българите са били свети храмове, а учителят – жрец на знанието и възпитанието.  

    Това, което вековните ни поробители не са успели да направят,  днешните ни управници го допуснаха! Срина се образованието ни. Обезлюдиха се, опустяха селищата, няма деца, затвориха се училища. Заради ниското заплащане и пренебрежителното отношение на обществото и най-вече на управниците ни, учителството стана нежелана професия. Учителите у нас все повече намаляват, а професията им, поради агресията  от страна на родители и възпитаници, е вече  рискова.  Шири се неграмотност  и незнание! На бедните им е невъзможно  да посещават училището.  Доста от децата на набързо забогателите  са задоволени, разглезени и чакат да им се даде всичко наготово! Оформиха са няколко групи от ученици.Гордост са ни способните, талантливите  и надарените деца, които ни прославят по света, носят грамоти и медали от международни олимпиади и състезания. Но голяма е групата на равнодушните, на пасивните ученици, на ходещите на училище с нежелание, с неохота. Някои от тях пакостят на училищното имущество, вредят на съученици и учители. Други са заплаха за спокойния училищен живот.  Много са  децата, които въобще не искат да ходят на училище. Днес всяко пето дето между 6 и 18 години не ходи на училище. Силом те трудно ще  тръгнат. Знайно е, че  със сила можеш да отнемеш, но не можеш да дадеш! Хиляди са децата в училищна възраст, които са престанали въобще да ходят на училище.  Нужно е възпитание от страна на държавата и най-вече на родителите.

   Назад, много назад се върна нашето образователно и просветно дело! Не успяхме да запазим добрите си практики и традиции в образованието. Вината е в управниците ни, в тяхната политическа, икономическа и културна политика. Днес заплатите на учителите се вдигат, но все още учителската професия не е поставена на нужната висота. Рязката положителна промяна е задължителна, за да оцелеем като нация, като народ! За да бъде отново възродено българското училище като най-важната държавна институция!  Да бъде благословено всяко дете, което прекрачва прага на училището – светилище,  да бъде почитан и  уважаван българският учител, да бъде подобаващо оценен и възнаграден  неговият благороден просветителски труд!  Тогава с висок глас и с открито сърце  ще  приветстваме всеки първи учебен ден като голям и важен ПРАЗНИК и ще поздравяваме  първолаците с „ДОБРЕ ДОШЛИ” в любимото училище!

Петра ТАШЕВА