Billet d’humeur 

Пролетта на 2025 г. Една  от редовните манифестации в Париж

Моля за извинение, драги читателю, че започвам директно на чужд език (различен от английския), но пък нали официално сме част от франкофонията. Ха! Нека веднъж и нефранкофоните видят как се чувстваме ние недругофоните като ни говорят на небългарофонски езици.

Но да си дойда на думата. Преди няколко дни моя близка пенсионерка, която по разбираеми причини продължава да ходи на работа два пъти седмично: понеделник четвъртък, спомена, че от фирмата й казали, че трябвало да си отработи понеделника на Великден. Така де, вярно, че става въпрос за официален празник, но пък от друга страна, като си помисли човек, Великденски понеделник, първомайски четвъртък ... де ще му излезе краят?

Не стана ясно обаче дали този ден ще се заплати по по-висока, празнична тарифа ... всъщност по-скоро не.

Тази незначителна за световната история случка ме препрати по асоциация на идеи към не толкова отдавнашните събития във Франция, свързани с пенсионната реформа в тази страна. Дали ги одобряваме или не, за да ги проумеем, трябва да си припомним магичния френски израз „социални придобивки“. И „свещения“ в трудовите взаимоотношения принцип на тях да не се посяга, нещо като на кравите в Индия. Затова и френските синдикати бяха непримирими, а огромни маси бъдещи, настоящи и бивши труженици търкаха паветата в нестихващи демонстрации месеци наред. Не, че не осъзнават, че с това повишаване на продължителността на живота е наложително да се направи нещо. И понеже стана въпрос за 1-ви май, любопитното е, че според френския Кодекс на труда това е единственият празничен ден, който задължително е неработен.

Е, французите са си французи – бунтари по природа, да видим какво става в лоното на либерализма – Великобритания? Я, там пък си имат друг принцип: „bank holiday“. За него научих от друга близка, английска възпитаничка, когато преди време се чудех какви са тези почивни понеделници дето са се появили в България. Оказа се, че сме възприели именно този английски принцип, който се състои в това, когато някой официален празник се пада в почивен ден, той да се „отпочива“ в първия следващ делник.

И каква излиза тя, и англичаните либерали – либерали, но и те не си оставят магарето в калта. А ние пак се оказваме под чуждо влияние, пак българският гений остава нечут, непризнат и неизвестен! Та кой друг, ако не гореспоменатата българска фирма измисли неореволюционния принцип за отработване на официалните празници? И защо за това не е разгласено? Добре, че сме ние.

Я си помисли, драги читателю, какво ще стане ако този принцип се въведе в страната ни и съответно се таксува от държавата : повече работни дни, повече пари (особено ако се заплаща по по-висока празнична тарифа). Държавната хазна бързо ще се напълни от по-голямото количество данъци, които и въпросната фирма ще плаща! И няма да се чудят редуващите се правителства как да запълват дупките в дефицита на бюджета, че да влезем най-после и ние в еврозоната. Пък за социалните придобивки ще видим по-нататък... .

Пролет ПОПОВА, Париж