nabore.bg

Смейлетон

   След поредния ремонт прахосмукачката на случаен гражданин започна да свири. Хващаше програма „Хоризонт”. Недоволен от появилият се дефект, гражданинът отиде в ателието за поправка на прахосмукачки. Там той пусна дяволската си машинка и хвана програма „Хоризонт”. Изпълняваха Вивалди.

   - Вивалди по желание на слушателите – поясни той.

   Без да е изслушал мелодията докрай, майсторът попита:

   - И това пречи ли ти?

   - Не, не на мене – не, но жената се изнерви!

   - Значи, не искаш да свири?

   - Да, точно това ми е рекламацията!

   За първи път от толкова години насам майсторът беше принуден да признае безсилието си:

   - Съжалявам, приятелю. Нещата са се развили в нова и неочаквана за нас насока. Не става, не можем ти помогна! Чисто и просто ние сме ателие за ремонт и поправка на прахосмукачки. Ще трябва да отидеш тук наблизо до транзисторното ателие. Те ще ти помогнат… – и не вярваше да му помогнат.

   Доволен, че все пак са му обърнали внимание, гражданинът прегърна идиотската си прахосмукачка и тръгна към ателието за поправка на транзисторни радиоприемници, което се намираше някъде наблизо.

   Ателието за поправка на транзисторни радиоприемници го посрещна със светлината на чистотата си, със старателно подредената си витринка. Вратата искреше в белота, изкусно изписаната табелка бързо и точно ориентираше клиентите. Тук работното време беше превърнато в закон и се спазваше с точност до секундата, все едно са часовникарско ателие. Имаше и други по-дребнички, но не по-малко важни неща.

   Препратеният клиент почука на безупречно бялата врата.

   - Да, моля, влезте, заповядайте! – посрещна ги привидно умореният глас на другия майстор.

   Човекът се намери в невероятно чистичката и спретната, уютно  подредена стаичка. Чуваше се тиха, ненатрапчива музика, без да се разбира откъде идва.

   Като го видя да влиза с прашната си прахосмукачка под мишница, а маркучът й се влачи подире му – същинска опашка, майсторът потрепера неприятно изненадан.

   Клиентът набързо прибра маркуча, за момент притвори очи и издекламира:

   - Колегата ви от съседното ателие за ремонт и поправка на прахосмукачки беше така любезен да ме изпрати при вас!

   Майсторът вдигна рамена: какво общо можеше да има той с колегата си от работилничката за поправка на прахосмукачки?

   Клиентът побутна прахосмукачката си:

   - Ще видите, свири!

   Включиха я в електрическата мрежа. Прахосмукачката наистина свиреше, при това без всякакво пращене, идеално регулирана динамична система.

   - Държи станцията стабилно, запазва нормална тоналност, звукът не се губи, не дразни слуха! – машинално констатира майсторът.

   - Ама аз не искам да свири!

   - Любезни ми приятелю! Сам се убедихте, че сега за сега всичко е наред. Прахосмукачката ви приема идеално. Явят ли се някакви смущения, бучене или нещо подобно, пак заповядайте, надявам се да ви бъда от полза…

   Клиентът си тръгна обезсърчен.

   - Ехей, а кой ще ми плати? – викна след него майсторът.

   Клиентът се обърна.

   - За какво?

   - За консултацията! – майсторът се изправи от другата страна на тезгяха. Облечен в ослепително бялата си престилка, той приличаше на научен работник от институт с дълго и неразбираемо наименование.

   - Колко ви струва това… консултацията?

   Майсторът набързо погледна към големия стенен часовник, който ритмично потракваше, показваше точното време и не само красеше ателието.

   - Седем и тридесет и пет!

   Клиентът, зарадван, че се е отървал така евтино, побърза да брои седем лева и тридесет и пет стотинки. Той дори погледна към красивия стенен часовник и не му направи впечатление, не обърна внимание на стрелките, които вече отчитаха седем и тридесет и шест, отмерили не само времето.

   Клиентът излезе, подвил опашката на прахосмукачката си.

Иван К. БАБУКОВ