В храма
- search
- Всички
Посвещения
Една силна и кротка жена, дошла със мисълта за Храма,
бичувана и хулена от хорската жестокост и неверие,
но съхранила вярата във Чудото и Небесата,
които дали са живота на Земята.
Изпратена за всички нас –
душите и телата да лекува
със огнената сила, пронизваща ефира.
Тя моли се за нас в безсънни нощи
и дава ни любов, добро и вяра.
Божественото слиза на Земята,
поема ни в омая и нависоко ни въздига,
където мечтите ни се срещат със звездите.
А там – в безкрая,
в лудешки танц душите ни ликуват,
възраждат се и се пречистват,
за да се върнат пак в опитомената си земна дреха.
Във Храма чудесата стават.
Светицата е Храма съградила
за нас – за хората, които вярват и не вярват.
Ще дойде Ден и скоро глава ще преклоним
пред ореола, сияещ от живата икона.
Даниела
21 май 2012 г.
***
Мир и тишина. Мир в душата на лечителката и тишина след последния сеанс. Кратък момент на покой пред подредените като в свещен олтар икони, изпълващи с необятната си сила цялото пространство в хола на един обикновен апартамент.
Потокът от идващите през деня хора е стихнал. За всеки от тях, след началото неминуемо идва и относителният край. Краят на мъката, на дълго носената болка, на преживяното вътрешно съпротивление срещу абсурдно поставената диагноза.
Всеки от нас е пристъпил прага на този дом с надежда и си е тръгнал успокоен. Най-напред от лъчезарната усмивка, с която Вера ни посреща. След това – от благия й глас. Накрая идва и усещането, че искрицата надежда може да се превърне в щастие от това, че Господ все пак не ни е изоставил. Лечителката Вера ни е помогнала да повярваме в чудесата, които са се случили, научила ни е да бъдем по-добри, по-търпеливи и по-милосърдни. Дала ни е завинаги малка частица от себе си. Сигурна съм, че повечето от нас ще я съхраняват като свещен дар в душата си до края на земния си живот.
За нас има някакъв завършек. Има утеха. Има радост. Вера също я е получила, докато е давала. Само че при нея краят на едно човешко страдание е застъпен с началото на следващото. За нея наистина край няма. Докога? Може би докато диша.
Запитваме ли се, обаче, колко дълъг път е извървяла Вера до този момент? Колко сълзи е изплакала от съпричасност към човешката болка, от вълнение и от радост! Колко безсънни нощи е прекарвала в молитви за спасение на нечия човешка душа! Колко ли трябва да си силен, за да накараш всеки дошъл да повярва в невидимото, да почувства необятността на Вселената и добрата енергия, идваща от Сириус?!
Вера е избраницата, която получава без да очаква, невероятната отговорност да бъде спасителния мост между земните и неземните съществуващи вселенски обители. Накъсаните части от цялото, което трябва да се съедини. Лекувайки телата ни, правейки невъзможното за възприемане от нашето съзнание, ТЕ ни помагат да усъвършенстваме душите си. Опитват се да ни помагат с посланието, че докато се движим по спиралата на времето, трябва да работим непрестанно за изграждането на едно ново мислене, за осъзната духовност нагоре и все по-нагоре за изчистването на негативното, за осмисляне на крещящата необходимост от взаимопомощ и любов. Наричам ги ТЕ, защото не знам как да ги нарека. Не съм ги виждала и никак не си ги представям, но съм почувствала силата на тяхната благонамереност. И знам със сигурност, че сътворяват чудесата. Но само ако ги искаме с цялото си сърце. Много е просто. Но, за съжаление, не става толкова лесно и толкова бързо, колкото бихме си пожелали. Господ наистина никога не ни е изоставял, но ние не винаги сме достатъчно търпеливи да го разберем. Едно нещастие никога не идва случайно в живота ни. Минавайки през тези изпитания, ние трябва да бъдем подготвени за следващите или да станем по-силни.
Всеки е добре дошъл при Вера. Казано й е, че не трябва да връща никого. И тя е приела мисията си безрезервно. Всеки ден, без неделя. Често пъти сънят й бива неспокоен. А на сутринта отново се е събудила с мисълта за хората, които я очакват в определения час. Ден след ден тя преживява вълненията им, бори се с несигурността им, гали изтерзаните им души, като изгражда бавно и полека вътрешния им мир. За да получи своя. Всеки ден. Непрестанно. Вече повече от двадесет години. И винаги с очарователната си усмивка. Всеки ден. Можете ли го като нея? Не е нужно да го можете. Достатъчно е само да си го представите, за да разберете колко е трудно!
Няма определена такса за неуморния й труд. А това, което всеки иска да остави, не е за нея. Вера казва, че си има всичко – дом, деца, внуци и много радост, въпреки житейските трудност. Най-голямата мечта в живота й е да съгради храм. Аз мисля, че това ще бъде храм на истината. Христос е казал, че ако познаем истината, това ще ни направи свободни. А свободата е съвършенство. Съвършенството е правилно разпределение на енергията, както е казал друг мъдрец. Затова в храма на Вера ще намират спасение всички, които го търсят. Той ще бъде за хората от различни раси. Вратите му ще бъдат отворени за хора, изповядващи всякакви религии. Тези, които ще прекрачат прага му, наистина ще разберат, че пътят към съвършенството минава най-вече през сърцето. Както и да наричаме нашия Бог, той е преди всичко Любов.
Да се поклоним с благодарност пред вечния храм в душата на лечителката!
Илза
2012 г.