nabore.bg

Първият декан на Факултета по журналистика се увлича по рисуването като юноша - защо хората в рода му още се чувстват кръвно свързани с изкуството

Портретът на проф. Стефан Б. Станчев като младеж, нарисуван от Коста Петров. 

Този разказ може да започне от портрета на нашия строг до неумолимост професор Стефан Б. Станчев още от 1929 година и родния му Разград. Автор на изображението е известен български художник от същия край – Коста Петров, учил при П. Клисуров, А. Митов, И. Мърквичка. А майсторството в изпълнението си личи, като го сравним със снимката на модела на младини. Зад тази семейна реликва обаче стои не твърде весела история.

Ръкописно пояснение за портрета от самия Станчев

Снимка на Ст. Станчев за сравнение...

Стефан Станчев е роден през 1914 г. в дома на начални учители. Баща му загива на фронта в Първата световна война. Майката продължава да даскалува и да издържа семейството с вдовишката войнишка пенсия. Синът – още 10-годишен, е даден да работи при бивш разградски учител по рисуване, Коста Петров, който вече се препитава с боядисване, изписване на фирми и пр. Стар тесняк, художникът е съден за дейността си, лежал в затвор и завинаги лишен от правото да преподава, разказва за него Станчев през 1975 г. в своя автобиография. Така покрай труда за хляба някогашният чирак в бояджийството прихваща идеи и любов към изкуството, учи се да боядисва, да рисува, да оцветява. Няколко негови творби от онези времена са запазени и показват, че старанието му не е било нахалост.

Графичен пейзаж  от Ст. Б. Станчев с присъщото му точно означение. 

После идват години на следване и работа в левия младежки печат, от 1944 г. – всекидневните задължения на журналист във вестник „Отечествен фронт”. Там Стефан Станчев се издига от секретар и уредник до два пъти главен редактор. Свален е окончателно от поста  през декември 1957 г. заради „проспана” реч на Тодор Живков пред международно съвещание на партийни ръководители в Москва, докато всички останали български издания я публикуват. Професорът все пак не е отстранен от дейността си в катедрата по журналистика, но надали му е било лесно... Е, той си припомня уроците при Коста Петров – не е на „ти“ с постните бои, но владее „тройната тънкост“ на блажните – вертикал, хоризонтал, вертикал!... Периодът след „Отечествен фронт” приключва на случайна среща с Екатерина Аврамова, добра позната от ремсовата му младост, и с постъпването на Стефан Станчев на работа в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина от май 1958 г.

Боряна Станчева-Ковачева привежда смешен пример от живота на общественика Станчев от Париж. Пратили го 2 месеца да усъвършенства френския си език. Но нали бил представител на институцията КПКВЧ, подготвили му специална културна програма, поинтересували се той какво би искал да види. Рекъл – неща, свързани с Роден. Даже не подозирали, че е толкова запознат с живота на този творец и професорът разказвал, разказвал, а накрая домакините го попитали той учен по изкуствознание ли е. Станчев отвърнал, че не е нужно човек да е специалист по тази дисциплина, за да знае кой е Роден.

Дъщеря му добавя, че не пропускал общите художествени изложби и представяне на приятели, а за ходенето в галерии и музеи, както по други културни събития, винаги се подготвял с предварително търсене на повече информация. Обичал да води и децата си по такива места, вероятно това е едно от обясненията, че Боряна избира да завърши художествената академия, а после над 20 години преподава рисуване в Смолян. Художник е и едната внучка на професора, негова правнучка също дава подобни надежди...

Първият декан на ФЖМК  в Софийския университет (в средата на снимката)

Чрез Кръстьо Станчев семейството на професора е свързано родово с исторически личности като Г. Раковски, Кр. Раковски и др., а семейният дом е на улица... „Горски пътник” в столицата.

 Помня строгия декан на факултета по журналистика, през 1974 г. така се казваше ФЖМК, и се питам дали пък не е бил много настойчив чедата му да реализират неговата несбъдната мечта. Боряна казва, че родителите й са следвали твърдо принципа всеки сам да си избира професията и си спомня как тя се е увлякла по рисуването, а Станчев я завел при свой познат, при Дечко Узунов. Та да му чуе тежката дума става ли от нея художник... След окуражаващи оценки таткото амбициозно й намерил и учител. Тома Григоров, назовава го тя с искрена признателност, а аз ще добавя за по-млади читатели, че този творец е свързан с илюстрованото издание „Седмична забава”, с историята на българския комикс, със създаването на художествената гимназия... Животът поднася на Боряна и сладки, и горчиви изненади - едната й дъщеря се занимава с математика и информатика, другата пък хваща молива и четката.

И за да бъдем още по-точни, трябва да вплетем допълнителни подробности за нежурналистическия кръг на проф. Станчев. Като завършва право в Софийския университет, той стажува в кантората на писателя Ангел Тодоров и при Нейко Нейков. Вероятно тогава се сприятелява с децата на втория адвокат, сетнешните утвърдени наши художници Христо Нейков и Атанас Нейков. По линия на своята майка пък проф. Станчев е рода с една от първите български аниматорки Бойка Мавродинова и с художника-оформител Богдан Мавродинов. И като забравим стенографските записки, към които Стефан Станчев се придържа през целия си научен път, трябва да признаем – някогашният чирак фирмописец има наистина и красив, и четлив почерк. Що се отнася до другото му увлечение – планинарството, Боряна споделя, че за излети в раницата си не носел скицник, ами тухли, с приятели обичали да се включват в изграждането на нови хижи и мъкнели тежести по нагорното, без да се жалят от умората.

Антония МЕЧКОВА