nabore.bg

Бай Георги Димитров от село Лик е живата легенда на радиолокацията

Планинското село Лик е далеч от Шумен, намира се в община Мездра, област Враца. Разположено е в подножието на хълмовете Ветрен, Салтире и Чичера, където река Поройница се влива в река Бърложница – десен приток на големия Искър. Лик е на 15км. от Мездра по пътя Е-79 в посока Ботевград.

Полковникът от запаса Георги Димитров от с. Лик

Когато пристигнете в селото, и попитате за Георги Димитров, може да не се сетят веднага за кого става въпрос, но, ако кажете: „Полковника с окарината”, всички, мало и голямо, ще ви насочат към двуетажна къща с добре поддържан двор: „Там ще го намерите, преди малко си отиде у тях”. Село Лик е известно, освен с паметната плоча, поставена на къщата, където през 1872г. Дякон Левски е основал революционен комитет, и с „Полковника с окарината.” Кой е той?

Георги Димитров Тодоров е роден на 2 май 1932г. в с.Типченица, община Мездра. Когато е на 6 години, баща му умира, останал сирак, грижите за него поемат съселяните му Цвятко и Параскева Иванчови. Под тяхното крило малкият Георги завършва основно образование в родното си село, след това и гимназия в Мездра с пълно отличие. Нямайки средства за следване в МЕИ-София, продължава своето образование като курсант във Военно артилерийското училище в София. Завършва го през 1952 г. като отличник на випуска и е произведен в звание лейтенант с право на избор на гарнизон. Избира Враца.

През 1955 г. създава семейство с Надя от с.Три кладенци. Раждат им се – син Любомир, продължил офицерската професия, и дъщерята Румяна. От тях дядо Георги има внучка – Надежда и внук Атанас, и е горд прадядо с Филип и Павел.

През 1960 г. капитан Димитров е изпратен на курс в Марино поле за изучаване на новите тогава ракетни комплекси „Двина”, на каквито служи през 1961 г. в района на Кюстендил. Същата година е изпратен във ВНВАУ – Шумен – инженерен профил. Завършва го през 1965 г. с отличен успех като майор – инженер. По настояване на преподавателите от катедрата, остава техен колега. В продължение на 15 години преподава дисциплината „Основи на радиолокацията” по записките от Марино поле и руски източници. Подготвя десетки военни инженери за ПВО. Автор е на учебник по същия предмет.

Бай Георги е участвал в много конкурси на художествената самодейност 

През 1980 г. полк. инж. Георги Димитров, обучил стотици офицери, преминава в запаса. Но ученият, специалистът по радиолокация, не се отдава на заслужен отдих, а започва работа като началник отдел „РЛ Техника” в системата за „Борба с градушките” – София, поканен лично от директора, с когото са служили в Марино поле.

Полк. инж. Г.Димитров бори градоносните облаци от 1980 г. до 1982 г., след което до 1992 г. е старши конструктор на радари за ВМС в „Института по специална електроника” – София. След 1992 г. започват масови съкращения от новите властимащи и полк. инж. Г. Димитров се прибира в родното село. Жизнен и трудолюбив, без да се оплаква, се захваща с животинки и градината в двора си.

Казват, че мъжете под пагон са твърди и хладнокръвни. Истина е. То е уставно и професионално задължение. Офицерите от поколението на полк. Георги Димитров много се учеха. Това поколение военни кадри, което положи темелите на днешните Зенитно-ракетни войски, по силата на естествените житейски закони с гордост предаде щафетата на младите. Днес тя е в ръцете на хора, достойни за висока чест, приели с дълбоко убеждение почетната и отговорна офицерска професия – на дълга, за вярна и всеотдайна служба на Родината. Полк. инж. Г. Димитров за своите възпитаници , а те са стотици, /от ВВС и Сухопътни войски) е не само военен специалист, а и педагог, сърцевед, истински приятел и съветник – трудно, но благородно задължение. През годините учи и доказва, че „особена чест и гордост е пръв да посрещнеш опасността в тежък за Родината час и да я защитиш!” Така той изкова верни защитници на родното небе! Казваше им: „Нали всеки е раждан от майка, а Майката и Родината са немислими една без друга!” Полк. инж.Георги Димитров достойно изпълни своя родолюбив дълг по защита на родното небе! През целия си смислен живот, той полковникът, не се разделя с окарината – малката глинена вълшебница. Още се помнят прекрасните му изпълнения в Дома на армията – Шумен, когато свири на Прегледите на художествената самодейност в армията. Самоук – знае над 200 народни мелодии от всички фолклорни области на България, но най са му на сърце – песните на Борис Машалов, Костадин Гугов, Кайчо Каменов, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова. Или, както казва: „Абе те са много”. На националните събори в Копривщица участва от 1976 г. до 2010 г. Има 6 златни медала, грамоти, плакети. С умиление си спомня нестихващите аплодисменти на взискателната публика и високите оценки на журито! От всичките окарини са му останали само две, които пази в специални калъфи – това му е най-голямото богатство.Жалко, че майстори на окарини вече няма, а и изпълнителите се броят на пръстите на едната ръка.

Полк.инж. Георги Димитров е жива легенда и с окарината, и в радиолокацията. Сякаш за него, поетът с пагони, летецът–изтребител полк. инж. Михаил Зиновиев, е написал стихотворението „Небе”: „ Ех, небе, небе, небе!/ …Късче радост, късче жал./ …Младости да имах две, пак за тебе, бих ги дал!”

През 1936г. по покана на английските ветерани на тържествения парад в Лондон, при появата на нашата делегация, фелдмаршал лорд Милн, заповядва: „Свалете знамената! Минава ген. л-т Владимир Вазов – победителят при Дойран!” Днес за полк. инж. Георги Димитров, ако са строени стотиците негови възпитаници, някой от генералите е длъжен да командва: „Господа офицери, отдайте чест! Минава полковник Димитров – доайенът на радиолокацията и окарината!” И всички вкупом биха извикали: „Благодарим Ви, полковник Димитров! За нас е чест !”

Такъв е полковникът с окарината от малкото село Лик, но свързал живота си и с Шумен. Голям човек и воин, пример за чест и вяра. Целият му живот минава в градеж, със съзнанието за добро, с безмерна любов към България и нейната армия!

Затова, неговите признателни възпитаници продължават да го канят на своите годишни срещи на випуските във Военното училище в Шумен. На 2 май 2021г. бай Георги – „Полковника с окарината” ще навърши достолепните 89 г. Да си жив и здрав, полк. инж.Георги Димитров Тодоров! Върху плещите си носи само един товар, този от… любовта на роднини и приятели!

Георги ПЕТРОВ, журналист от Лом