nabore.bg

Изгонването на свещениците е резултат от русофобската истерия

Горан Симеонов се е пенсионирал като резидент и началник на Турското направление в Националната разузнавателна служба

Полковник Горан Симеонов е роден на9 юли 1946 г. в Хасково. Завършва през 1965 г. Английската гимназия в София. Войнишката си служба преминава през 1966 – 1968 г. в НШЗО „Хр. Ботев“, Плевен. Получава висше образование във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ по специалност „Външна търговия“.От 1974 до 1992 г. служи в Националната разузнавателна служба. Пенсиониран като резидент и началник на Турското направление в службата.От 2001 г. е член на Асоциацията на разузнавачите от запаса, а сега е неин председател.

- Полк. Симеонов, има ли нужда от реформи в службите? Как гледате на предложението за сливане на ДАР и служба „Военна информация“?

- Както винаги досега стремежът за „промени“  и стабилност  започва  с  поголовните чистки в  държавната администрация и по-специално в системата за сигурност. Прословутата ДС продължава да легитимира и оправдава действията на управляващите в тази насока за целия период на „прехода“. Моето мнение е, че след разграждането преди 30 години на службите и особено след приемането на т.нар. Закон за досиетата колегите бяха лишени за дълго от основния инструмент за тяхната дейност – агентурния апарат. Това особено силно се отразява на ефективността на външното разузнаване, при което официалното обявяване на агентурата бе фаталната стъпка. Въпреки всичко и ДАР, и служба „Военна информация“ работят, като възстановяват агентурата в основните направления и в голяма степен ефективно сътрудничат с партньорите от НАТО, т.е. има известна стабилизация. Затова намеренията  за нови „реформи“ във сферата на външното разузнаване, особено за обединение на двете служби, могат единствено да ги дестабилизират. За всеки професионалист е ясно, че двете служби имат различен разузнавателен профил, че това са два различни „инструмента“, а наличието на два източника е богатство за държавното ръководство, като се използват ефективно и в интерес на националната сигурност. Реформи в сферата на разузнаването трябва да се правят след обстоен анализи на състоянието и перспективите, като преди всичко се инвестира в издигане професионалното ниво на кадрите, на висока техническа и солидна финансова обезпеченост на разузнавателната дейност. Тъй че за поредните реформи обяснението е само едно – кадрово прочистване, като чрез поставяне на ново ръководство се цели овладяване на службите и евентуалното им използване и във вътрешнополитически план.

- Заговори се, че има риск това да се прави в този момент, защо?

  - За мен най-големият проблем е, че това се прави, без да се отчита военнополитическата обстановка, в която се намира държавата. Трябва да бъдем наясно, че предстои активното включване на България в конфликта  САЩ, НАТО – Руската федерация, засега на територията на днешна Украйна. Вече е в ход реализацията на конкретна програма за разширяване на военното присъствие на НАТО в България, започва превъоръжаване на Българската армия, а чрез непрекъснати военни учения  ще се „усъвършенства бойното взаимодействие“ с партньорите. Ще бъде осигурено, засега в рамките на конвенцията от Монтрьо, присъствие на войски и кораби на НАТО в нашите пристанища и т.н.  В тази връзка  нека поясним, че намеренията за постоянно военно присъствие на САЩ и обявяването на Черно море за зона на американските стратегически интереси го превръщат в непосредствена опасност за България – от „туристическа зона“ морето вече става военна зона!

- Каква е вашата прогноза  – ще свърши ли скоро войната в Украйна? Какви ще са последиците за воюващите страни?

 Без многомилиардната военна помощ на САЩ и НАТО, в която се включват военна техника и боеприпаси, военно обучение и чуждестранни наемници, тотална наземна и космическа разузнавателна информация и т.н. войната  би  приключила действително в рамките на Специалната военна операция. При новите реалности тя се превръща вече в пълнокръвна локална война. Война, която рано или късно щеше да се състои, защото  дълги години Украйна се изграждаше като крайно националистическа държава,  с изключително агресивна русофобия даже към собственото си руско население. Тактическата цел на цялата операция бе чрез приемането на Украйна в НАТО достигането до руската граница и пълното изолиране на  Русия от Европа посредством военния обръч на НАТО от Балтийско до Черно море. Главната стратегическа цел на тази война, която  всъщност е война на Запада срещу Русия, е тотално икономическо изтощаване, създаване на вътрешно социално недоволство, смяна на режима и последващ разпад на Руската федерация. Тъй че войната  на настоящия етап ще продължи с различна интензивност, но рано или по-късно ще завърши с преговори. Всички войни завършват с преговори, при условие че не се премине към страшния вариант – термоядрен конфликт.

- Как оценявате действията на руската страна в тази война?

- Според мен пред руското ръководство стои  дилемата дали да продължи военните действия в рамките на така наречената специална военна операция, или да премине към активни военни действия. Колебанията са резултат на все по-ясно очерталия се конфликт на интереси между държавното ръководство и олигархичните кръгове на руския капитал, за които войната и санкциите са огромни загуби. Противоречията са както по отношение  крайната цел на войната, така най-вече по начина и интензитета на водене на военните операции. Но решението на руското ръководство дали да премине от условията на т.нар. СВО към широкомащабна война на територията на Украйна с произтичащите от това  военнополитически и международни последствия, не може да бъде отлагано. В крайна сметка става въпрос дали ще има една неутрална Украйна, която да бъде своеобразен „буфер“ срещу НАТО,  но без да включва завзетите от Русия територии, вкл. Крим, Херсон и Одеса. В известна степен това би означавало „замразяване“ на конфликта.  Другата опция това е война до победа, което ще изисква пълна мобилизация на руската военна машина, преминаване на държавата на военни релси и приключване с Украйна в сегашните параметри. От другата страна упоритият отказ за водене на каквито и да е преговори на украинското ръководство само улеснява противника.  Неговата политика „да се воюва до последния украинец“ продължава братоубийствената война и води до пълно изтощаване на страната. Пред такава дилема е изправено руското ръководство и по-специално президентът Путин, за когото в личностен план времето тече и всяко отлагане ще продължи да затормозява бойните действия, задълбочавайки   икономическите и социални проблеми в руското общество.

- Каква трябва да бъде позицията на България в този конфликт? Одобрявате ли решението за изпращането на оръжие в Украйна?

- Понастоящем, благодарение действията на своята политическа класа, България е една деиндустриализирана страна, със сринато земеделие, с огромни проблеми в здравеопазването и образованието, а в културно-нравствено отношение сме тотално зад „евроатлантическите ценности“, каквото и да означава това. Тук трябва да добавим  безхаберието на държавата към проблемите на гражданите и накрая, не по значение, непрекъснатото противопоставяне по оста президент – изпълнителна власт и т.н. Всичко това прави обстановката в страната  нестабилна, без ясна политическа перспектива и отпраща България на последно място в ЕС. Всяка разумна политическа власт при тези условия би се заела с решаване на тези жизненоважни за обществото проблеми и едва след това би тръгнала да помага на държава, която даже не е страна – членка на НАТО. В България пирамидата е обърната обратно. Властта е загърбила българския национален интерес, като в икономически план е свалила митата към украинските хранителни стоки, а във военен план помагаме наравно с големите държави в НАТО, независимо от бедственото състояние на Българската армия. Даряваме 100 БТР-и, от които  „нямаме нужда“ сега, за да поръчаме за над 300 млн. долара  бойни машини за след 5 години  от САЩ?!  Затова пък ще строим нова военна база в Ямбол, със собствени  над 100 милиона лева, за да приемем войниците на НАТО, които да ни пазят. Това е една поредица от действия, които правят членството ни в НАТО все по-скъпо, като не се отчитат  икономическите интереси, а се опасявам, че с включването на България във войната тази тенденция ще продължи да се задълбочава. Големият абсурд всъщност е, че тези действия на управляващите нямат подкрепата на преобладаващата част от българското общество. Въпреки протестните маршове против тази война, въпреки декларациите на различните НПО, управляващият политически „елит“ отговаря с открита русофобия, с поредица  груби дипломатически мерки срещу Руската федерация, а под чуждо партньорско давление посяга и към вековните духовни и културни отношения с Русия. Историите с премахване на паметниците, изгонването на руските свещеници също са резултат на тази русофобска истерия. Всичко това дълбае нови разделителни линии и отслабва съпротивителните сили на обществото, обезличава го, правейки го лесно манипулируемо. Според мен на настоящия етап все още в обществото ни не може да се събере необходимата „критична маса“ за социално противодействие на провежданата политика от управляващите в момента политически сили.

- Има ли бивш разузнавач?

 - Отговорът ми е, че има, но само по документи. Плюсовете и минусите на нашата професия остават до края. Моето мнение е, че в българското разузнаване не можа да се получи пълната приемственост, което в крайна сметка се отрази на професионалното ниво на службата.

Интервю на Адрияна НИКИФОРОВА

Вестник "Златна възраст"