Интервю
- search
- Всички
Политологът Татяна Буруджиева: Баламосват ни с членството в Евросъюза
Депутатите се правят на страшно принципни, но гласуват закони единствено в интерес на бизнеса си
Татяна Буруджиева е доцент по политически и доктор на философските науки. Преподава политология в Софийски и в Нов български университет. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“, специализира във Франция и Белгия. Депутат от БСП в 42-то Народно събрание.
- Един наш финансов експерт и политик нарече политическата ни класа свръхнегодна, защото по нейно време българите станаха най-бедните, най-болните и най-нещастните хора в Европа. Вие като политолог и като политик бихте ли се съгласили с такова твърдение?
- За съжаление краткото ми пребиваване в политиката ме лиши от всякакъв оптимизъм. Това е най-големият негатив за този период от живота ми. Мога да се съглася, че политическата ни класа е свръхнегодна, изхождайки от това, че за да се върши работа в полза на хората и на държавата, трябват политици, които имат желанието, способността и куража да правят национална политика. Ние сме свикнали да бъдем баламосвани от нашите политици с членството ни в Европейския съюз. Този съюз е като магистрала, до която сме допуснати. Но как ще се движим по нея, дали постоянно ще се забиваме в мантинелата или ще бъдем наказвани, защото не знаем какво правим на пътя, колата ни е негодна и пр. зависи само от нас. Големият проблем на нашите политици е, че под чадъра на членството ни в Евросъюза те на практика са се отказали да мислят за България и за интересите на нейните граждани.
- Излиза, че имаме нужда по-скоро от държавници, а не от политици?
- Лошото е, че българската практика, и то не само в последните 25 години, ни задължава да правим тази разлика. Политиката се ражда с раждането на държавата, тя не е съществувала преди нея. Ако приемем, че има разлика между политик и държавник, това означава да приемем, че може да има политици без държава, което е невъзможно. Ние до такава степен сме омагьосани от матриците и схемите, които постоянно ни набиват в главите, че дори не си даваме сметка колко вярно им служим. Всеки политик трябва да бъде държавник, иначе той няма място в политиката. Но ние си избираме политици, които нямат нищо общо с държавността, именно защото смятаме, че има такава разлика. Така както приемаме, че кметовете ни са крадливи, но казваме - а бе той поне се е накрал, ако дойде нов, ще почне наново.
- Не е ли време да кажем - 25 години след т.нар. демократични промени - кое в България е ляво и кое е дясно? В крайна сметка БСП лява партия ли е?
- Разликата между лявото и дясното в икономиката е в това къде насочваш парите. Дясната политика винаги ги насочва към частния сектор. Левите насочват парите към потребителя, към повишаване на доходите, към намаляване на разходите за услуги. Лявата логика е, че потреблението стимулира развитието на икономиката, а според дясната това прави само частният бизнес. Нещата не са толкова прости, за да им слагаме етикети ляво и дясно. В съвременния свят много леви инструменти могат да дойдат от дясна политика. Това може да се види във всички диктаторски режими. Обратното - десни инструменти могат да се прилагат за водене на лява социална политика. В много отношения БСП е единствената партия, която системно се опитва да защитава този тип лява политика. Оставям настрана въпроса какво представлява днешното ляво, възможно ли е много богат човек да има ляво мислене.
- Е, възможно ли е?
- Да. Виждаме колко крайно леви има сред най-богатите в СИРИЗА. По принцип бедността не поражда ляво мислене. Винаги съм твърдяла, че докато БСП не стане партия на трудещите се, на хората, които с данъците си поддържат държавата, тя не може да бъде истински лява партия. Левите партии се пораждат от интересите на труда. Много богатият човек не може да бъде в ръководството на нито една партия, особено лява, защото има конфликт на интереси. Или си гледаш бизнеса, или си гледаш партията. Този конфликт е особено тежък у нас, защото ние нямаме богати хора от поколения наред, както е в Гърция. Ние имаме само новобогаташи от последните 25 години.
- И знаем какъв е генезисът им.
- За голяма част от тях го знаем, но нещата тепърва ще излизат. Няма чист милион, както казват в Америка, едва ли и у нас първите милиони са най-чисти. У нас няма свежи пари, няма реална пазарна икономика, тъй като целият бизнес, вкл. медиите, е силно зависим от свежите пари, които влизат в държавата и не са продукт на икономиката ни. Те идват от Европейския съюз, а държавата ги преразпределя. Тя е най-големият източник на възможности за развитие на бизнеса - чрез обществените поръчки. Как може тогава бизнесът на един човек да не зависи от тези, които са на власт! Няма независими хора в България.
- Означава ли това, че битката за властта се решава от големия бизнес?
- Големите скандали у нас са свързани с това кой как печели обществените поръчки, затова битката за властта е голяма. Как ще вземаш независими решения и ще бъдещ опозиция при положение, че утре бизнесът ти може да бъде съсипан? Как може да си добре с всеки управляващ и в същото време да прокарваш интересите на твоята партия? Това е много видимо в парламента. Там не е въпросът кой с кого си пие кафето, там е много е интересно да се види кой с кого говори и после да се проследи как се променят някои текстове в законите. Общият бизнес на редица депутати е много по-важен, отколкото партийните интереси. Това може ясно да се види при отделните гласувания. Не случайно партиите не отчитат пред своите избиратели кой как гласува. Някои политици изглеждат страшно принципни и добри, но ако погледнете как и за какво са гласували, ще видите, че са едни от най-големите лобисти. Говорят по един начин, работят по друг.
- Къде са тогава медиите, защо точно тук ги няма?
- У нас има плурализъм, защото има много медии. Но кой би могъл да следи всичко, за да има пълна картина на гледните точки? В този смисъл плурализмът на медиите е просто едно клише.
- Нямате ли чувството, че посещението на Моника Маковей у нас стресна управляващите? Ще доживеем ли да видим български политик или магистрат в затвора?
- Винаги когато някой се кичи, че прави реформа в съдебната сфера, то е за да ни накара да вярваме, че едва ли не е единственият, който се бори срещу корупцията. Истината се съдържа в две теории. Според едната, като че ли има стремеж България да бъде една по-специфична територия. Някак минава покрай ушите ни това, че през нас минават каналите за дрога, за оръжие, за трафик на хора. Те, обаче, не се контролират от някакви подземни хора. Ясно е, че за да съществуват тези канали устойчиво във времето, те имат друг тип подкрепа, защото се използват и за други цели от служби, в които получават държавни заплати. Там не са просто мафиоти. Една истински добре функционираща демокрация и наказателна система вероятно не е нужна на много фактори, вкл. извън България. Големите промени у нас стават при пренастройването на каналите. Масовите убийства и разчистването на сметки в българската ексмафия белязаха преориентирането на тези канали. Има известна логика в теорията, че ни дърпат конците, за да бъдем точно такива, каквито сме. Българските политици в огромна степен се съобразяват и слушат, те нямат собствено поведение. Самият факт, че никой не им е издърпал достатъчно добре ушите означава, че явно има защо да не им ги дърпа. Никой няма да ни въведе ред, но и никой не би ни спрял, ако тръгнем да правим това, напротив, ще бъдем поощрени. Тук има място втората теория - в България явно добре се разпределят онези пари, които зависят от това съдебната ни система да не работи независимо. Отвреме навреме гори някой бушон, но усещането е, че по-скоро нарочват някого, защото трябва да се разчисти терена за други неща. Няма човек, който да влезе в политиката и да остане чист. Единственият начин да оцелееш в нея е да се превърнеш в това, което са другите, да влезеш в схемата.
- Излиза, че няма да имаме българска Моника Маковей?
- Няма да имаме, защото дори тя да получи подкрепа от всичките 240 депутати и от цялата власт, ако няма общество, което разбира какво прави, което я подкрепя и застава зад нея, тя никога няма да може да си свърши работата. Българите са престанали да имат реални критерии за оценка.
- Каква е прогнозата ви за предстоящите местни избори?
- Тъй като положителната кампания не се състоя, в момента работи вариант Б. Той не означава непременно да обезглавиш противника си. Който и да бъде избран за кмет на община, той разбира само, че трябва много да внимава дали ще слуша или не.
Интервю на Христо КУФОВ
Вестник „Златна възраст”