nabore.bg

Пост-новини от хибридната война за Балканите преди 145 години, сглобени от факти и фикции, открития на ученически матури и препоръки на евроатлантици.

Илюстрация Калин НИКОЛОВ

Опълченците излезли първи на върха, но в бързината без достатъчно храна, вода и черешови топчета. И когато отдолу аскерът на Сюлейман Безумни се вдигал за атака, те се възправяли с голи ръце отгоре му и го възпирали с гороломен рев: "Ос-тав-ка!"

Нищо не можело да снижи високият боен дух, култивиран от възрожденската образователна система и поддържан от заплахата пътят през Шипченския проход най-после да бъде асфалтиран и през него да мине Истанбулската конвенция.

"Петвековно" какво?

Имало ожесточен обществен спор какво е т.нар. "петвековно": робство и тиранство, иго или обикновено присъствие. Пореден евродоклад на западните велики сили допускал Баташкото клане да е инсценирано, а репортажите на свободно практикуващия журналист Макгахан да са фалшиви.

Но докато се стигнело до общоприет термин, Сюлейман трябвало да бъде удържан, за да не се съедини с обсадения в Плевен Осман паша.

Там протестите предвождал генерал Скобелев, който всеки ден излизал пред позициите и изпълнявал произведения от Чайковски на бяло пиано, поради което бил наречен Белия генерал.

Обсаденият Осман паша слушал замислено, а израсналия с маанета аскер си запушвал ушите и полудявал.

По-рано друг Чайковски - полякът на турска служба Садък паша, воювал срещу Русия за освобождението на анексирания за пореден път Крим. След войната на Русия било наложено ембарго от евро-османския цивилизован свят, а Садък паша бил възнаграден със служба като областен управител на Сливен.

Сетне в мемоарите си той написал, че "Сливен без съмнение ще си остане Париж на България”. Което станало век и половина по-късно с малка географска корекция - поради надошли мигранти Париж заприличал на Сливен.

По онова време много силни били тенденциите за напускане на Османската империя. Вече се била изнесла Гърция - нейният Greksit се състоял малко грубо, след въоръжено въстание. По същия начин поискали да се измъкнат Сърбия, Босна и Херцеговина.

В България 500 години народът ни грижливо криел, според днешен ученик, своя свободолюбив дух. Но агенти на Русия разпространили слуха за някой си дядо Иван, който щял да освободи (още неуточнено научно от какво) християните. А изучените по Европа и другаде синове на богати българи се върнали като апостоли да си хвърлят, според друг ученик, плодотворното семе сред народа.

Ангел Кънчев от Русчук бил пратен от областния управител Митхад паша да учи агрономство в Чехия и после да оглави Образцов чифлик. Обаче на запад той се радикализирал и като се завърнал, застрелял се на пристанището, както си бил с промит мозък и европейски костюм.

Междувременно пътуващата трупа "Хвърковатата чета" с предводител Георги Бенковски изнасяла представления по селата под Самарското знаме, ушито от Райна Кабаиванска. Извезаните слова "Свобода или смърт" въодушевявали зрителите, но понеже за второто имало колебания, накрая Бенковски им палел къщите, та да разберат за какво става дума.

На други места "по-голяма част от времето на заседанията си учителите от комитета прекарвали в мечти и кроежи кой какъв пост ще заеме в свободна България", пише Иван Хаджийски в "Психология на Априлското въстание".

Ох, Шипка!

Иван Вазов още не бил стигнал до Одеса, където да напише забележителния роман със спорно днес заглавие "Под игото", но безспорната глава "Пиянството на един народ".

След разгрома на въстанието Сопот и Копривщица се откупили пред официалната власт, обаче Клисура изгоряла. Междувременно жители на околните села задигнали на клисурци сеното - да не се похабява.

Върху тази и други подобни случки пак Иван Хаджийски написал "Оптимистична теория за нашия народ".

Но да се върнем на Шипка. Малко преди да падне заветния хълм, възправили се млади автори от Националния клуб по творческо писане "Пишурката" да рецитират свои стихове. Това обърнало в бяг Сюлейман паша, ислямизиран еврейн (дьонме), роден във Франция и следвал литература в Сорбоната.

Спомогнал и пристигналия с гръм кораб "Радецки", отклонен спешно от ученик на матура по история.

Същият и студент станал, защото парите го следват според нашата образователна система. А вероятно и учител, за да продължи традицията на реформи в българското образование, които свършек нямат.

Но ние бяхме до тук. "Жестокостта ни се сломи", както са писали братя Славейкови. Знаете ги, седят на пейка в центъра на София и чакат някой да си направи селфи с тях или да им открадне бастуна...

Румян СЛАВОВ-Пишурката