nabore.bg

Илюстрация Калин НИКОЛОВ

- Ти разбираш ли какво става?

- Искаш да ти обясня ли?

- Не бе, да ти обясня и аз мога. Питаме те разбираш ли?

(Социолози в предизборен диспут по телевизията)

 Българите обичаме да се кичим с рекорди, включително отрицателни, ама нали да ни забележат, та немалко медии побързаха да обявят 45-то НС (15 април-11 май 2021 г.) за най-краткото в новата ни история.

Това би било така, ако летоброенето започва от появата на телевизията, но най-краткото народно събрание, откакто го има е 16-то (19-31 декември 1913 г.).

А защо не и първото Велико, свикано веднага след Учредителното в Търново със същите депутати - заседавало само ден (17 април 1879 г.), колкото да утвърди Александър Батенберг за княз на България.

Първото Народно събрание се помещава в една барака някъде срещу днешната Съдебна палата в София, била щаб на ген. Гурко след превземането на града. Проф. Константин Иречек отбелязва с удивление в дневника си как оттам вечер се изнасят столове за приеми в частни домове, а през парламентарните ваканции разсилните отглеждат кокошки, като "понякога се намираха яйца и в дипломатическата ложа".¹

Един от споровете в Учредителното събрание (1879 г.) е дали да има горна камара като в някои водещи европейски държави. Тя да е съставена от по-високо образовани и реализирани в някаква област депутати.

Обаче Петко Славейков изригнал: "Сичкият български народ е благороден!"

И още: "Имаше и друго едно опасение да не би Събранието да се наводни от хора най-гюрултаджии на света, каквито са адвокатите. Не отричам, казваше Славейков, че тези скакалци може скоро да се развъдят и у нас..." ²

Така че сме си в Европа открай време, но с малка корекция от Алеко Константинов: "Европейци сме ний, ама все не дотам".³

Призиви за промени на изборните правила винаги е имало и ще има, да видим някои от тях:

• Образователен ценз

Според Търновската конституция "избираеми за народни представители са всички български граждани, които са на възраст по-горе от 30 години и са книжовни (грамотни)". Понятието "грамотност" било тълкувано като "възможност за боравене с езика - четене, писане и разбиране". Не се отнася за гласоподавателите.

Относно депутатите турци, които не говорели български, било прието, че са "грамотни на техния си език".

• Купуването на гласове

Борбата за циганските (ромските) гласове е неотменима част от историята на парламентарната демокрация у нас. Дето е рекъл един известен литературен герой, дал име на нацията дори: "И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш..." 4

Циганите днес са роми, Данко Харсъзина е мутра. Как е било с ромите не знаем, но на циганите е било забранено да гласуват по предложение от правителството на Васил Радославов (1901 г.), понеже евтино се купували гласовете им.

Днес у нас преобладават пенсионери (около 2 млн.), роми (неизвестен брой, между 300 и 800 хил.), администрация (около 150 хил.) и свързани с бюджета професии (медицински лица, учители и др. около 600 хил.). И повечето чакат да им се "даде" - добавки към пенсията, социални помощи, служби.

Затова е трескавото преназначение в администрацията преди всички избори - чиновникът у нас при политически промени е защитен от Закона за държавния служител.

Подобен закон е имало и някога, като към него правителството на Константин Стоилов издейства Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници (1897 г.). Ако бе в сила днес, служителите трябваше да ходят на работа голи и боси. Но все пак защитени!

• Съдене на министри

Специален Закон за съдене на министрите е приет още през 1880 г. Първи по него за корупция са осъдени през 1903 г. Тодор Иванчов, Васил Радославов и Димитър Тончев. Има още няколко процеса, като най-отмъстителни са след 1944 г.

• Задължителни избори

Правителството на Стамболийски внася и доминираното от земеделците Народно събрание приема (2 декември 1919 г.) Закон за задължително гласуване. Само 2 дни по-късно законът е обнародван в „Държавен вестник“ и след още 3 дни приложен - в общинските избори на 7 декември 2019 г.

• Преференциален вот

В изборите за ІІІ Велико народно събрание (1886 г.) нейде в Кутловишка околия, по спомен на местен учител, протестно избрали за депутат самия руски император!

• Видеонаблюдение

В селото на дедо ми Славе над Искърския пролом начален учител наблюдавал редовността на гласуването през гредореда на тавана, но това преди 1944 г.

• Квотен принцип

След 1944 г. в изборите, които Отечественият фронт печелеше с 99 на сто, имаше квоти за жени, комсомолци, турци, интелигенция и други малцинства с условието да бъдат винаги верни на Партията. Протестът на дедо ми Славе се свеждаше до мърморене: "Не стига, че им живеем, па требе и да им гласувам."

За политиците, привидно люто скарани заради правата на избирателите си, Петко Славейков ползва една от стотиците записани от него народни поговорки - "В една тиква пърдят" с пояснението: "Види се да е имало стар някой обичай или суеверие някакво..."5  Казано с други думи - българска работа.

До избори, любезни читателю!

Румян СЛАВОВ

-----------------------------------

¹ Константин Иречек, "Български дневник - том І:1879-1881"

² Симеон Радев, "Строителите на съвременна България, том І", 1910 г.

³ Алеко Константинов, "Бай Ганю", 1894 г.

4.Алеко Константинов, "Бай Ганю прави избори", 1895 г.

5 П. Р. Славейков, "Български притчи или пословици и характерни думи", 1889-1897 г