nabore.bg

Професор Кирил Карел Стари

На 15 октомври 2024 г. от 18 часа в залата на Чехословашкия клуб на ул. „Кракра“ 15 в София ще има възпоменателната вечер по повод 110-ата годишнина от рождението на проф. Кирил Карел Стари, основоположник на валдхорновата школа в България.

Специален гост на вечерта ще бъде Александър Стари, внук на проф. Стари. В рамките на програмата ще има концерт на ученици от Национално музикално училище „Любомир Пипков“, преподаватели и студенти от Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Ето и концертната програма:

А. Янкелевич (1905–1986) – „Чешка песен“. Изпълнява: Аврам Генчев

Я. Кофрон (1921–1966) – Сонатина, първа част. Изпълнява: Алекс Стойнев

Ян Вацлав Щих (Джовани Пунто) (1746–1803) – Концерт № 5, първа част. Изпълнява: Виктор Теодосиев

Карел Стари (1914–1984) – Вариации за 2 валдхорни и пиано върху тема на В. А. Моцарт. Изпълняват: Виктор Теодосиев и Самуил Златев

Франтишек Антонин Рьослер (Антонио Розети) (1750–1791) – Концерт за валдхорна и оркестър, първа част; клавирно извлечение – К. Стари. Изпълняват: Виктор Теодосиев и Самуил Златев. На рояла – Ангелина Дечева.

Леош Яначек (1854–1928) – Соната за цигулка и пиано. Изпълняват: Хелена Стара и Александър Стари.

Карел Стари – Квартет за 4 валдхорни. Изпълняват: Ясен Теодосиев, Виктор Теодосиев, Владислав Григоров, Самуил Златев.      

Карел Стари пристига в България през 1939 по покана на Саша Попов - диригент на Царския симфоничен оркестър. Карел Стари идва у нас много млад  - само на 25 години, но вече с блестящо образование и бързо развиващата се кариера като солист - оркестрант в Прага и Виена. Роден е през 1914 в селцето Йедовице (в близост до Бърно, тогава Австро-Унгария) в семейство, в което духовите инструменти са на особена почит. Баща му Карел Стари - самоук талантлив музикант - свири на баритон и ръководи свой духов оркестър от 12 души. Любопитен факт, цитиран в доклада на проф. д-р Ясен Теодосиев “100 години Проф. Кирил - Карел Стари”, изнесен на Втората национална среща на валдхорнисти в Пловдив през 2014, е че “на почтената си възраст 63 години той се дипломира като свободен слушател по специалността „флейта” в консерваторията в Бърно!”

Но нека се върнем към неговия син Кирил Карел Стари. Започва да се занимава с музика от съвсем малък - напълно логично това става в духовия оркестър на баща му, където свири “последователно II флигорна, бас-флигорна и накрая – на валдхорна.”* Следва в Академията за сценични изкуства “Леош Яначек” в Бърно, Чехия, в класа на емблематична личност в чешката история на медните духови инструменти: проф..Йозеф Кохоут - валдхорнист, педагог и композитор. След дипломирането си през 1937 Карел Стари започва кариерата си като оркестрант в Симфоничния оркестър на Радио Прага, където заема незабавно позицията на първи корнист като междувременно свири и в симфонични оркестри във Виена и Братислава. Две години по-късно Карел Стари пристига в България по покана на диригента на Царския военен симфоничен оркестър Саша Попов - една от най-блестящите фигури в българската музика от първата половина на 20 век. Цигулар и диригент, той е приет в Консерваторията във Виена едва 13-годишен. На 21 вече преподава в Държавната музикална академия, а на 29 се отказва от кариерата си на цигулар, за да се съсредоточи изцяло върху диригенството.

Поканата, която Саша Попов отправя към Карел Стари, е да поеме позицията на първи корнист и преподавател по валдхорна - дейности, в които чешкият музикант влага цялата си душа, огромен талант и познания. За пристигането му в България Добрин Иванов споделя в интервю с проф. д-р Атанас Карафезлиев: “Пръв посрещнал Карел Стари Светозар Кукудов - секретар на Царския симфоничен оркестър (добре образован, владеел няколко европейски езика). Отивайки да го вземе от хотел “Славянска беседа”, Кукудов бил изненадан от външния му вид  - дребен на ръст, скромен, почти невзрачен. Целия му багаж се състоял от две валдхорнови кутии. В едната носел инструмент, а в другата - ноти и дрехи, доколкото могат да се съберат в такава кутия. Разказват, че Карел Стари свирел доста добре и на пиано, като често акомпанирал на учениците си. Изключително земен и обаятелен човек. Българските тромбонисти дължат много на него. Той оказва огромно влияние върху българската школа за медни духови инструменти, докато тромбоните стават водещи в тази школа.”

Така започва историята на Карел Стари у нас. Той остава завинаги свързан с българската музика и медните духови инструменти, като развива изключителна кариера едновременно като солист, камерен изпълнител, оркестрант и педагог. Списъкът на постиженията му като изпълнител е впечатляващ - почти винаги за първи път у нас:

Между 1939 и 1947 е солист - водач на групата на валдхорните в Царския военен симфоничен оркестър, от 1947 до 1958 е солист - водач на групата на валдхорните на Софийската опера, а през 1958 - 1959  - в Симфоничния оркестър на Българското радио.

Карел Стари е първият концертиращ валдхорнист у нас, който запознава публиката с творби за този прекрасен инструмент от европейския репертоар - симфонични и камерни пиеси от Моцарт, Бетовен, Шуман, Брамс, Р. Щраус, Сен-Санс, Скрябин и много други. В соловата си кариера отделя специално внимание на популяризирането на творби за валдхорна от български композитори, на които сътрудничи в творческия процес. Като камерен изпълнител той осъществява първите концерти на живо в ефира на Радио София и първите солови студийни записи на творби за валдхорна за фонда на БНР. През 1947 заедно с колегите си Иван Бончев (флейта), Георги Цеков (обой), Симеон Панчев (кларинет) и Васил Павлов (фагот) създават активно концертиращ духов квинтет, чиято популярност и разнообразен репертоар са били изключителни.

www.nabore.bg