nabore.bg

Генерал Мирчо Спасов имал пръст в пожара заради афера с нелегален износ на сребро към Запада?

В една слънчева утрин през лятото на 1968 г. жителите на софийските селища Панчарево, Герман и Какаляне виждат как в небето над Плана планина се издига огромна бяла гъба, подобна като от ядрен взрив. Някои от смаяните очевидци свързват взрива с поредно военно учение, а други смятат, че е започнала трета световна война заради драматичните събития в Чехословакия.

Пръв на мястото на събитието пристига лично тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков.

Картината е потресаваща!

Складът на предприятието „Българска фотография”, намиращ се над с. Кокаляне, до шосето за Самоков, е почти изчезнал. Покрай коритото на река Искър се виждат овъглени трупове. Околните баири са изпепелени от топлинната вълна. При първоначалния оглед в широка метална тръба са открити четири трупа. По-късно са намерени още 18 опечени тела. Всички те били обикновени туристи, тръгнали на разходка в планината през слънчевия летен ден.

Директорът на „Българска фотография” Васил Вълев смята, че причина за взрива са запалилите се над 10 000 тона стари филмови ленти, складирани в сграда на предприятието.

Те били закупени от СССР.

След специална обработка от покритието на лентите се извличало сребро и сребърен нитрат, които трябвало да се предоставят на БНБ и златарската промишленост. По технически разчети държавата е следвало да добие тонове чисто сребро от бракуваните филмови ленти.

За следствието се очертават две основни причини за трагедията – умишлен палеж или късо съединение в трифазната мрежа на склада. Но контрола върху разследването поема лично зам.-вътрешният министър Мирчо Спасов. Под неговия натиск се налага и трета версия – самозапалване. Но дали е било така или Спасов е трябвало да спасява някого, а защо не и себе си от смъртната присъда заради смъртта на невинно изгорелите хора.

Истината за кървавата трагедия излиза на бял свят осем години по-късно. Оказва се, че седмица преди пожара шефът на фотографията Васил Вълев е трябвало да се подготви за комплексна финансова ревизия, която да установи точно

колко тона стари ленти

има в склада и какво е количеството на извлеченото сребро от обработения материал.

А най-малката разлика, още повече пък липсата на сребро, се таксували като присвояване, за което по закон се полагали до 20 години затвор. Впоследствие се разбира, че от старите филмови ленти наистина се извлича ценен метал, но той не отива в централната ни банка, а нелегално и по най-мистериозен начин се изнася на Запад. По това време чрез търговеца Георги Сергиев и фирмата му в Западен Берлин ДСО „Родопа” предлага на чуждите пазари големи количества българско овче сирене. Сергиев обаче не бил обикновен търговец. След години се установява, че той не случайно е държал монопола на овчето ни сирене за Европа, та дори и за САЩ в обем 2600 тона годишно при експортни цени с 550 долара по-ниски от тези на другите клиенти на „Родопа”. Георги Сергиев просто бил активен агент на Първо главно управление на Държавна сигурност. И основната му задача е била

да „пере” пари на българските тайни служби.

Един от начините на това „пране” ставал чрез търговията със сирене. Фактически тя се оказала една много добре скроена фасада – вместо с млечния продукт тенекиите за сирене се пълнели със сребро и пътували за Холандия. 

И ако в склада на „Българска фотография” до с. Кокаляне е била извършена финансова ревизия, тя щяла да установи, че след преработката на филмови ленти на държавата са предадени само 2 тона сребро, а реално са извлечени 20. Липсващите 18 тона били тайно изнасяни и продавани на Запад. Така, за да не се разкрие голямата далавера на тогавашните ни тайни служби, старите фотографски ленти се „самозапалили”.

С цената на 22-ма нищо не подозиращи изгорели  туристи...

Д-р Боян ЗАХОВ