nabore.bg

Ще поругаем пи делото на българите, положили костите си в олтара на Отечеството заради Санстефанска България

В рамките на два дни един физически и един юридически субект лансираха сходни идеи за ревизия на родната история.

     Петър Стоянович предложи да върнем костите на цар Фердинанд и гo препогребем в България, за да почетем приносите му към Отечеството.

     Тази ревизия е другото име на реабилитацията. Реабилитацията на монарх, останал в историята като погребален агент на Третата българска държава, който носи персонална отговорност за две национални катастрофи, парафирани в два разоряващи ни договора – Букурещкия /1913/ и Ньойския /1919/.

     Още не бе изсъхнало мастилото на Стоянович и ПП-ДБ поискаха конституционна ревизия на Трети март. Предложиха в член 3 на Конституцията 24 май да се впише като национален празник, а Трети март да се изтрие от календара.

      Тук обаче изниква удивителен парадокс, взривяващ на парчета бясната русофобия на евроатлантическата десница.

      Реабилитираме ли Фердинанд, трябва да реабилитираме политиката му за ревизия на решенията на Берлинския конгрес /1878/, който осакати Санстефанския договор от 3 март 1878 година и остави в робство българите в Егейска и Вардарска Македония.

    Санстефанска България е свещен национален блян за поколения българи и Фердинанд неотклонно го следваше, но с погрешни решения като принципал на външната политика и главнокомандващ армията.

    Именно заради договорените в Сан Стефано граници на Третата българска държава, начертани от Българската екзархия в Цариград и извоювани с кръвта на 100 000 руски воини в Руско-турската освободителна война, Фердинанд влезе в Балканската война (изродила се в Междусъюзническа), а три години по-късно – и в Първата световна война.

   Както за Фердинанд, така и за сина му Трети март бе свещeна дата, а Сан Стефано – култово място. Защото тези два символа даваха легитимност на политическата им стратегия и на сключените тайни и явни договори с великите сили и съседите.

     Още се спори струваха ли си стотиците хиляди жертви в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война, след като войните завършиха с катастрофи заради грешни решения на двамата монарси и на военнополитическия елит.

     Но не може да се оспори благородното желание както на Народа, така и на царе, генерали, премиери, министри и депутати да възкресят в етническите й граници родената на 3 март 1878-а в Сан Стефано Трета българска държава.

    Дори през Втората световна война, когато България е във воюващия със СССР Тристранен пакт, Борис III не посяга на Трети март и не прекъсва дипломатическите отношения с Москва.  

    Ще е библейски позор ако управляващата коалиция зачеркне Трети март от националния календар и поругае делото на поколения българи, положили костите си в олтара на Отечеството заради Санстефанска България. За кого тогава ще гори вечният огън на незнайния воин, след като се отричаме от неговия идеал?  

    Ще консумират ли този позор Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов?

     И ще мълчи ли кротко Народът, когато безродници заличават националната му памет?

Велизар ЕНЧЕВ