nabore.bg

Колко бързо ще обясните на 10-годишно дете днес какво е това магнетофон?

Не че има значение, но помня време, когато нямаше кашони.

Днес са толкова навсякъде, че не ги и забелязваме. Обграждат ни в дома и навън, на път и в покой, от магазина до контейнера за смет, от гардероба до багажника, от стълбището и гаража до дворчето зад кръчмата... Някога ги нямаше изобщо. Не знам кога първо съм зърнал кашон, но съм сигурен, че ги нямаше.

Тази опаковка е старо изобретение, но в Европа се налага през XX век и най-вече след Втората световна война, у нас – към началото на 60-те, а официално, черно на бяло, доста по-късно. Гледам речник, издаден през 1981 г. Там кашонът още не е успял да се вреди и веднага под „кашмер“ следва „каюта“.

Споменах „опаковка“, но това казва нищожно малко за кашона. Ако изредиш 10 възможни негови употреби, някой неизбежно ще ти припомн 11-та, стигнеш ли до 20, ще се намери 21-ва и тъй нататък, все ще е плюс 1.

В Сатирата има свежа постановка „Кошници“, по текстове на Радичков. Един от акцентите е как всеки си плете кошницата, което се наблюдава и в наши дни. А аз си мисля, че кошницата е също така многолика като кашона, който бавно, но неумолимо я изхвърли от живота на българина.

Имаше например кошници заоблени отдолу, побират повечко, но се люшкат като ги оставиш. Имаше с дъсчено дъно, обикновено с издължена форма, много здрави. Имаше леки и по-крехки кошници изплетени от ленти фурнир.

През войната в кошници пращаха колети, отбелязва герой на Радичков. Но какво да правя, като помня същото – доста години след войната. За да ти приемат колета в пощата, отгоре е зашито някакво зебло или плат от стар чаршаф, а адресът е написан с химически молив.

Наборе – бих запитал – ти кога за последно държа химически молив? И какво написа с него? Но нека не разводнявам сюжета.

Нищо не знаем днес за важността на кошниците, заключаваме от старите писма на един Б. П. от Търновско, който през зимата и пролетта на 1948 г. (гладно време от Атлантика до Урал) пращал продукти на племенницата си в София.

„Изпратихме ти на 25 т.м. колет с масло, брашно и яйца, пиши ни за получаването и веднага повръщай кошниците“, заръчва той. И друг епизод: „Писах ти преди десетина дена и очакваме да получим двете кошници, но досега очаквам да пишеш, че си получила и втората кошница. Ний получихме първата и благодарим за армагана, но много се тревожиме за втората кошница и ако сте я получили и не ми пишеш, голям грях си сторила да се тревожиме напразно...“

Кошницата беше и ръчен багаж до степен, която сега трудно можем да си представим. Най-старият ми спомен е детски, той е и най-ярък, ще разберете защо: плътно седнала до мен баба държи на коленете си кошница, от която напъват да изскочат две или три кокошки. Тя ги натиска обратно и ги дисциплинира с уж тихи, но постоянни и много неприятни звуци.

Това беше не само възможно, но и типично за блъсканицата в зелените прашни автобуси, които изминаваха 30-ината километра от Горна Оряховица до Елена за близо три часа, с престой в почти всяко село. Друго такова пътуване помня с гръмогласния възглас на един много весел и засмян шофьор: „Мерданя! Койт’ шъ пикай да пикай, щот’ после нема!“. Това също беше в предкашонните времена.

После години бяха отлетели преди да мина по същия път с „рейса“. Само за 45 минути! Светло, чисто, тихо, големи прозорци. И съм носталгично привързан към автобуса „Чавдар“, който днес е лесна мишена за лесни подигравки.

Сред търговските опаковки, които кашонът отпрати в миналото, беше дървеният амбалаж за плодове и зеленчуци. Тук срещаме още две „К“. Най-обемист беше кафезът, висок вероятно към половин метър и доста тежък, ако е пълен. Скован е от летви широки, да речем, 7-8 сантиметра. Обикновено си го представям с пиперки.

Касетката – долу-горе двойно по-малка – беше за по-тежки стоки като картофи, домати, тиквички, ябълки. Най-малка и най-чуплива беше щайгата – с височина една летва. Още на времето се случваше хора да бъркат двата термина – щайга и касетка.

Има в наши дни един автоматизъм – стане ли дума за миналото, първо сочим политиката, независимо с какъв знак. И - да видиш – младите са по-бързи с този подход, по-категорични.

И май няма смисъл, например, да им се раязснява, че преди темата „комунизъм или...“ има само съвземаща се Европа след ужасна война. Купонната система навсякъде се удържа до 1950-1952 г., а във Великобритания е отменена чак през 1954-та.

Ако говорим за минало, ме занимават все по-често предмети и дреболии от всекидневието: какво и как помня и най-вече: какво и доколко успявам да разкажа. Немного отдавна ми трябваха два дни, включително практически експеримент в пощата, за да обясня на единия си внук какво е „пощенска марка“. А събирането на марки,макар и „с печат“, беше някога масово занимание.

Нима е лесно да се обясни защо, ако излизате в града, беше добре да имате в джоба поне няколко монети от 2 стотинки, малко по-късно – 5 стотинки?

Или защо, когато влакът навлиза в тунел, трябва бързо да затворите прозореца?

Или какво значи мастилница и колко хубаво е да имаш мастилница от новия вид, пластамасовите, които не се разливат, ако ги катурнеш.

***

Думата „кашон“ е заимствана от италианския език. Ако си я представим като един пешеходец, потеглил от Рим, излиза, че до нашите речници тя се е влачила с около 100 метра в час.

Разбира се, това никому не вреди. Животът на думите зависи от живия разговор, а „кашон“ беше навлязъл в езика бързо и повсеместно, като самия предмет. Често се употребяваше и в преносен смисъл. „Кашон“ наричаха например „Трабант“-а, успоредно с многобройните вицове за този автомобил.

По подобен начин на един хашлашки език вървеше думата „щайга“. Означаваше, най-малкото в София, магнетофон.

Как мислите, колко бързо ще обясните на 10-годишно дете днес какво е това „магнетофон“ и чак пък толкова ли има полза от него?

Николай ГОЛЕМАНОВ