nabore.bg

Бунтарката от Родопите - поетесата Славка Маринска

„Когато  сам  намериш детелина

с примамливите  четири  листа ,

ще имаш  най-щастливата година

и най – желаните  от теб неща .

Такава детелина  да откъснеш ,

щастливо  предсказание било .

Но щастието трябва  да се търси .

То никога  не идвало   само ...

Детелини, детелини, детелини,

аз ги  търсих по  безкрайната  земя.

Детелини , детелини , детелини ,

мнообройни сте, но само с три листа ... „

Тази  песен ,незабравима,но и забранявана , тези дни звучеше край  мен , когато търсех най-точните думи и кратки делнични изречения след празника на поетесата Славка Мариновска. Кръглата годишнина на родената на  27 март в село Славейно и не оъществила мечтата си да стане актриса празнува рождения си личен празник в Международния  ден  на театъра... Актриса не станала, но търсейки щастието родопчанката от  известния Шишманов  род, по душа  бунтар и широко скроена за подвиг „безсезонна  жена” идва  при нас с името си сред поетичните женски  гласове на България.

   Поетесата носи гордо родопското  патриотично чувство. Нейната  баба  Яна Шишманова е родопската  баба Тонка. Синът й  е бил знаменосец на  комитска  чета,  а когато са минавали да  разпознаят самоубилия  се  четник в селото, майката не трепнала в самопризнаннието  си:”Не знам  кой  е мъртвия!”

По повод   литературни прояви на  Мариновска бях написал преди време, че е  „вулкан, заключен между устните„.

Сега  само  го потвърждавам  и се  връщам в годините на нашето приятелство с чувство, че написаното напълно отговаря на истината и заслужава нови  адмирации, след като читателят проследи творчеството й в десетина книги , които носят печата на времето, в което живеем.

          Ето и  заглавията на някои  от тях:  „Безсезонна жена” , 1993 г , „Лилава  утопия „2000 г. , „Автограф  от мълнии „ ,2013 г. , „Живот на прима  виста „ ,2013 г. , „Чифт  леви  обувки” , 2013 г. , „Плътформи „2013 г. .

Заглавията  са красноречиви и убедителни, а съдържанието  им само допълва  представата ни за автора и нейното поетическо кредо ...

    През 1999 година Славка Мариновска в националния конкурс „Лудогорие – луда  земя„ печели  голямата  награда . А след  това се съсредоточава в писането на поезия, участие в литературни четения, издаване на книги и  работа  над себе си, както обичаме  да казваме за себе си литераторите понякога .

   Не случайно цитирах куплети от песента на Асен Ошанов и Асен Гаргов,  изпята великолепно от Лили Иванова. Славка Мариновска е силно  впечатлена от изложената от Девид  Черни  „тоалетна чиния„ в Европейския  съюз като образ на страната ни, влязла в  семейството на европейските  ценности. На всяка  крачка уродливите неща я  дразнят, а грешките на Прехода и  демократичните  промени не слизат от творбите й. Славка  вече е събрала над тридесет хиляди стръка четирилистни  детелини , една трета от тях по – късно са увредени, но останалите около 20 хиляди детелини са подредени, ламинирани и оформят „картата на България в европейската  общност”. Картата е показана в Европейския парламент, има амбициите и за рекордите на Гинес, но всъщност  четирилистните детелини стават израз на великото човешко щастие, което трябва да се търси , защото „никога  не идвало  само„...

      Вдъхновена от стиха  на Ивайло  Диманов, Мариновска прави  своя поетична  трактовка на версията „Изтанцувай  живота, човече ...”

„На  Икар с лудостта  спотаена

събуди Евереста несбъднат!

Запленил с полета  на Вселената

ще  докоснеш слънцата  отвъдни!

Изтанцувай със страст всяка  стъпка,

всеки  миг ... Възмечтали  ръцете  ти

рози, с фин аромат ще напъват ,

да  завидят дори  боговете ...”

   Във всеки  миг Славка  Мариновска ни  внушава, „че птици сме, не просто  хора ...”,  но много често, напоследък прекалено често се случва така, че „ човекът  е оглушала  църквица. И няма кой кандилото да палне ...”

   С пожелание „вулканът, заключен между  устните„ на поетесата и след щастливата й кръгла  годишнина да бушува с литературни  страсти и точен  прицел в кратера на острите човешки разочарования от уродливите и зле осъществени  промени в обществото ни .

„Тъне до шия в андрешковско  блато

светът,Бог кърви в небесата ,

но иде  пак пришествие  свято

за нов  Божи ред на  Земята ,

а не с православния нов ред Световен

човека с омраза  зачеркващ

с черен  печат ...Господ Бог е  Бетовен ,

с човешкия  хор , пеещ в черквата ...”

Отнесете  със себе си по една четирилистна детелина от уникалната сбирка на поетесата . За да имате и почувствате  великото човешко щастие и вие .

Лозан ТАКЕВ