nabore.bg

Поетът Николай Соколов участва в бригадирското движение по строителството на ж.п. линията Перник - Волуяк

Аспарухов конник

 

Конникът дошъл от север,

спря на дунавския бряг

 сред разцъфнали посеви

 и огнища ален мак.

 

В погледа му зеленее

 разлюляна равнина.

Сребърна на юг светлее

 горда Стара планина.

 

Бял орел се стрелна жадно

 в утринната синева,

дето сянката му падна,

знаме конникът развя.

 

После слезе той от коня

 сред зелените жита.

Шепа суха пръст отрони

 и докосна я уста:

- Хубава си, моя нова,

натежала равнина,

бяла като гръд орлова,

ясна като стремена.

Мои внуци тук ще тичат,

ще им бъде тук дома.

И с любов ще те наричат

 Аспарухова земя!

 

Зима в леса

 

Зима дълбока затрупа леса.

Борът събуди се с бяла коса.

Скрежът накити

 с дантели елхите,

ручеят сладко заспа под снега.

 

Ясното слънце над хълма изгря.

Трепнаха в клоните светли пера.

Ей водопада

 в дола се обади,

ледени свирки надува сега.

 

Сънища зимни сънува леса.

Греят звезди,

зъзнат в студ дървеса.

Тръгват сърните

 в пътеките вити

 с тънки и боси нозе по снега.

 

Николай Соколов написва над 40 книги, повече за деца

Паметници

 

Няма в моя роден край

 кът под небесата,

да не е пищял куршум

 в бой за свободата.

 

Дето и да ида - в дол

 или лес уханен,

гледам паметник пред мен

 на герой незнаен.

 

Ту изсечен от гранит,

ту от хладен камък…

Вдигнати над всеки гроб

 с обич най-голяма.

 

И от всеки камък грей

 образ ненагледен

 на девойка и ятак,

на работник беден.

 

А над тях блестят звезди,

алени огньове.

Озарили с пламък тих

 свидните гробове.

 

Колко много кръв, земя,

в тебе е пролята?

Затова ни е така

 скъпа свободата!

 

"Алени и сини" се нарича един от сборниците с детски стихове, написани от Соколов

У дома

 

В алените шарки на килима

 моите очи се взират.

Дирят

 майчините пръсти в тая зима.

 

Чувам пак вретено островърхо

 в пъргавата майчина десница.

Птица

 сякаш в зимния прозорец пърха.

 

С пукот от жарта искри излитат.

В ъгъла спят майчини въздишки.

Нишки

 мойте златни спомени оплитат.

 

Нищо, че до прага непрестанно

 вятърът със остри нокти чопли.

Топли

 пак усещам майчините длани.

 

И дордето сън челото обори

 и тревожни мисли засънувам

 чувам -

детството далечно ми говори.

 

"Български огнища" - едно от заглавията на поета, претърпяло няколко издания

 

Баба костенурка

 

Баба Костенурка

 взела пъстра хурка,

седнала, запрела

 прежда за фланела.

 

Прела, недопрела,

взела мотовила…

Вила, недовила,

фланела заплела…

 

Плела, недоплела,

фланела скроила…

Шила, недошила,

фланела запрала…

 

Прала, недопрала,

в шипка я забола…

Шипка се навела,

бабата убола.

 

Баба Костенурка

 взела пъстра хурка,

три дни шипка била,

кости й строшила…

И от яд разплела

 шарена фланела

 

Николай СОКОЛОВ (1927-1994)

---------

Поетът Николай Соколов (псевдоним на Никола Иванов Давидов) е роден на 22.03. 1927 г. в село Стояново (тогава - Сердар чифлик), Монтанско (тогава - Берковско) в много бедно семейство. Завършва основно образование в родното си село, средно в град Враца (1946) и славянска филология в Софийския университет (1947-1952). Участва в бригадирското движение на линията Перник - Волуяк. Кореспондент е на в. „Работническо дело” и в. „Народна младеж” в Димитровград и язовир „Росица” (1946-1947). Печата от 1946 г. в сп. „Септемврийче” и сътрудничи на в. „Средношколско единство”. Член на РМС от ученическите си години. От студентските си години работи в сп. „Септемврийче” и участва в литературния кръжок „Жар”. Редактор в сп. „Септемврийче” (1948-1949), в. „Народна младеж”, Радио София (1950), сп. „Пламъче” (1950-1952), Държавно военно издателство, издателство „Народна младеж”, културно аташе в Будапеща през 50-те г., дългогодишен заместник - главен редактор на списание „Славейче” (1960-1976), главен редактор” на сп. “Славейче” (1976-1977). Член на СБП. Автор на повече от 40 книги: „Мирен дом” (1953), „Чудната сила” (1954), „Очи орлови” (1955), „Крилатият град” (1956), „Звъни звънче” (1959), „Пожар” (поема, 1959), „Цар Въглян” (поема, 1959, 1979), „Здравка” (1960, 1963, 1979); „Какъв войник” (поема, 1960), „Вихрушка” (1961), „Златната парица” (1962), „Кой изплаши звездите” (1962), „Майстор Манол” (поема, 1963, 1969), „Завод с кули” (поема, 1964), „Въртележка” (1966), „Гости на вечеря” (1966), “Малък театър” (1966), „Цар Джудже” (приказки, 1966), „Синът на султан Хайдар” (приказка в стихове, 1968), „Лястовички” (1968), „Двамата другари” (1969), „Приказка за Въртишия” (1970), „Български огнища” (1971), „Историята на два войнишки ботуша” (разказ, 1971),  „Шарена огърлица” (1971), „Ванюша барабанчикът” (приказка, 1973), „Петле в клетка” (разказ, 1974), „Септемврийски куриер” (поеми за деца, 1974), „Сякаш съм звездичка” (1974), „Кой как расте” (1976, 1988), „Чудесата на хората” (1976), „Алени и сини” (избрани стихотворения и поеми за деца, 1977), „Къщурка - смехурка” (1977), „Руската бреза” (1977), „Рада българка” (приказки и разкази, 1978), „Детството на войводата” (1980), „Летен ден” (1980), „Силни и юначни” (1981, 1987), „Писма на дружбата” (1984), „Не съм ли вълшебник” (1986), „От коя звезда си?” (1986), „Къщичка за птици” (1987). Умира на 09.10 1994 г. в София. Дядо на поета Нико Ников (1986-2011).