nabore.bg

Васил Акьов - белетрист и сценарист 

* * *

 

Благодаря ви, сетива!

Чрез вас душата ми побира

и тъмното богатство на Всемира,

и трепета на горската трева.

 

Единствената стихосбирка на белетриста и сценариста Васил Акьов излиза след неговата смърт 

***

 

От днес Бастилията е отворена,

приема гости.

Мъже мастити,

политици, прислужници –

без разлика на чин и ранг.

Килиите – в картини,

драперии, пайети

и тапети.

Бастилията, дето я подготвяхме,

с усърдието на палачи,

мълчи отворена

и чака.

“Напред!”

Не се страхувайте!

Напред,

момчета мои!”

Нали това бе думата единствена,

с която се обръщахте към нас.

Не я забравихме.

Припомняме ви я сега.

Напред!

Бастилията е отворена.

Навява хлад.

Какво ще бъде тя,

ако в прегръдката си няма

поне един държавник

Смъртен.

 "Любовен джаз" - една от популярните книги на Акьов 

* * *

 

 Дойде векът на просвещението,

векът на бляскавия разум,

взел в щурма на въоръжение

волтерианския сарказъм.

 

Дойде, държавите разтърсил,

обърнал царските корони

за да издигне в мъдростта

на гилотината законите.

 В повечето книги на Васил Акьов присъства автобиографичният елемент

 

* * *

 

Ако не пишеш стихове

ще си нещастен,

лишен от тихи брегове

и мисли ясни.

 

Ще трупа твоето сърце

лъжи, интриги.

И ще завиждаш и в смъртта

на песните на чучулигите.

 

* * *

 

Имах всичко в живота –

срещи,

раздели…

Имах верни другари,

ядове бели…

Имах тънки куршуми,

Свобода

и пиянство…

Имах любов!

Само нямах достатъчно думи,

за да запълня пространството.

 

Васил АКЬОВ (1924-1989)

-----------

Писателят Васил Акьов е роден на 6.06.1924 в гр. Дупница. През 1942 г. е изключен от гимназията заради антифашистка дейност и арестуван. През 1943 г. е осъден и изпратен в Кюстендилския затвор, където прекарва до 09.09.1944 г. Секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница и член на Околийския комитет на РП (к); участва активно в укрепването на новата власт. В края на 1945 г. започва да работи в Областния комитет на РМС в София. През 1946 г. работи в ЦК на Демократичната младеж, през 1947 г. е на строежа на жп линията Перник-Волуяк. Работи в културно-просветния отдел на ЦК на СНМ (1947-1948). Главен редактор на Детиздат (1948), завежда културния отдел на в. “Народна младеж” (1949-1950) и на в. “Работническо дело” (1951-1961), главен редактор на в. “Литературни новини” (1961-1964). Редактор в Студията за игралния филми (от 1972). Член на СБП, СБФД. За пръв път печата критическа статия през 1954 г. във в. “Народно дело” (Дупница). През 1948 г. сътрудничи на списания за деца и юноши; от 1949 г. печата критика и публицистика във в. “Народна младеж”, “Работническо дело”, “Литературен фронт”, сп. “Ново време”, “Септември”, “Пламък”, “Киноизкуство” и др. Автор на книгите “Република на смъртните” (повест, 1966), “И дойде денят” (роман, 1967, 1974), “Светове” (критика, 1968), “Птици и хрътки” (1969), “Тихи залези” (разкази и новели, 1973), “Джокерите” (роман, 1977), “Любовен джаз” (1982), “Петляно време” (1983), “Игри по никое време” (1984), “Избрани произведения” (1984), “Инфаркт” (1988), “Ангели след потопа” (роман). Книги за деца: “Ивайло” (исторически разказ в картинки, 1972, 1976), “Вили тръпката” (1979). Автор е на сценариите на филмите “Птици и хрътки” (1969), “Тигърчето” (1972), “И дойде денят” (1973), “Пантелей” (1977), “Мигове в кибритена кутийка” (1979), “Къщата” (1979). Съпругата му, Донка Акьова, е известен кинокритик. Негов син е редакторът и режисьор Иля Акьов. Награди: Орден на Народна Република България І степен; награда за литературен сценарий за филма “Птици и хрътки” на фестивала на трудещите се (Чехословакия, 1971); награда на Министерството на народната просвета за същия филм на VІІ фестивал на българския филм (Варна, 1969); награда на Съюза на българските писатели за сценарий за филма “…И дойде денят” на ХІІ ФБФ (Варна, 1973); награда на СБФД за цялостно творчество (посмъртно). Умира на 07.02.1989 г. в София.

***

За стиховете на Васил Акьов в неговата единствена стихосбирка специално слово произнася поетът Никола Инджов. Ето част от него:

Получих тези дни и една изненадваща за мнозина книга на Васил Акьов – стихосбирка! Да, сборник със стихотворения, които той е писал, но не е обнародвал, създавал ги успоредно на своите романи, повести, киносценарии, произведения за деца. За тази книга на Васил Акьов проникновен предговор е написал Владимир Игнатовски, нарекъл го е “Скептичната усмивка на мъдреца”. Казано е всичко, което и аз щях да кажа още след първия прочит. Но поезията има свойството да предизвиква и втори, и трети прочит, особено когато е изпълнена с приглушена звучност. А именно тази приглушена звучност аз долавям например в стихотворението, посветено на Александър Геров, втората му част:

Ще дойде ден, ще се родим отново,

ще ни притисне до гърдите си

една жена във скръб и гняв, готова

за нас да изгори.

Една жена ще ни люлее нежно,

ще стисне зъбите от болка,

когато с устните железни

ще я зарадваме и…

толкоз!

Привлича ме поезията на Васил Акьов и с една елегичност, която всъщност е като че ли основна тоналност на стихосбирката. Ето:

Ти умори душата си в изгнания,

защо ти бяха и какво откри?

И тук стигам до моето заключение за личността и делото на Васил Акьов. С интелектуалната си дейност, изблик на бунтарска енергия, той не обединяваше – той разделяше хората. На птици и хрътки. На строители и разрушители на Бастилиите. На помнещи го и на стараещи се да го забравят. И самият той би стоял така между спомена и забравата, но ето как една малка, тънка книжица може да събере в негова чест хора, които той поставяше на своя страна, когато разделяше околните по признаците на доброто и злото в душите им.