nabore.bg

Военният журналист и поет полковник Христо Маринчев бе един от най-дългогодишните шефове на отдел "Военно-патриотично възпитание" в комсомолския всекидневник "Народна младеж". Снимката е от 1980 г. и е от честването на 50-годишнината на Христо Маринчев в редакцията на младежкия вестник.

Нежна сила

 

Прието е, че силен е мъжът.

Природата така го е създала.

Веднъж ли в неспокойния ни път

на мъжкото ми рамо си ридала,

обидена от злостни, груби хора.

Ти плахата, ти слабата, разбра ли,

че винаги си ми била опора.

Останал със тревогите си сам,

напред и крачка нямаше да сторя

без ласката на нежната ти длан.

Кой на кого е всъщност бил закрила?

Не зная. А защо ми е да знам?

Благодаря за нежната ти сила.

 

Горещо дихание

 

Не искаш да се срещаме. Разбрах.

Присъствието ми те изкушава.

Обрича то на неизбежен крах

стремежа ти към скорошна забрава.

 

Но често звънва моят телефон.

В слушалката - дихание горещо.

Не е ли този призоваващ стон

по-силен от избягваната среща?

    

Стихосбирката "Диагноза: любов" на Христо Маринчев

 

Забвение

 

Ковчегът в погребална катафалка

Поспря пред обущарницата малка.

Стопанинът за сетен път да види

познатите ръждиви керемиди,

прозореца със кюнец по средата,

издраскания надпис над вратата.

Ах, този свят завинаги напуща

починалият майстор на обуща.

Потегли катафалката отново,

но прозвуча дори прощално слово.

Над малката поизкривена пейка

остано само траурна жалейка.

 

Следобед още пъргави наследници

доведоха в дюкянчето посредници.

Продадоха го със текуща дата

и разделиха взетата предплата.

Строители след туй се появиха

набързо с лъмарини го покриха.

Изтъртиха покрай стената пейката,

замазаха над нея и жалейката.

И както досега си беше кривната,

смениха само името на фирмата.

Един живот надвесен над тезгяха

под сумрака на схлупената стряха,

преминал над света като видение,

потъна в безвъзвратното безвремие...

 

И моят стих ли, в самота изстрадан,

не може да разчита на пощада?

И аз ли със съдбата на кърпача

в безвремието скоро ще закрача?

  

Сборникът с любовна лирика "Огън за двама" от Христо Маринчев

Ти ли си?

 

Цял живот те търся. Като Диоген,

древния фенер в ръка понесъл.

Нося те като съдба у мeн,

като вечна недопята песен.

 

Ти ли си? Ще имаш ли сърце

толкова голямо, че да може

като скъп товар да пренесе

обичта ми през света тревожен?

 

Ти ли си? Пред тебе тръпна цял.

Като Диоген във теб се вглеждам,

в пътя досегашен насъбрал

много мъка и една надежда.

 

Ревност

 

Деля те с друг. Неравностойно.

Той, взел пред мене преднина,

живее сигурен, спокоен -

до недолюбена жена!

 

При всяка среща аз изгарям.

Изстрадвам с тебе всеки миг.

И името ти изговарям

с възбудата на ученик.

 

Повярвай ми, не съжалявам.

От допира ми щом трептиш,

при мен живецът ти остава,

при мен по-истинска си ти.

 

И по-богат съм. Като струна

с пореден порив зареден,

с очакване да те целуна

във утрото на всеки ден.

 

Благословено безспокойство! -

ту вдъхновен съм, ту унил.

Но мястото си по-достойно

със него аз не бих сменил.

 

Маринчев остави за читателите и интересните си мемоари "Попътни отломки" в 2 тома

 

Прощално

 

Ненавиждам чувствата половинчати,

украсени с приятелски одежди.

Предпочитам да нося печата

на покрусените надежди.

Не те коря. Четвърт век ни дели.

Между нас всичко бе обречено.

И не е ли едно и също дали

ден по-късно ще свием крилете си.

Обичта ни бе истинска лудост.

Раздялата - изкупително строга.

Беше хубаво, толкова хубаво,

че разсърдихме даже и Бога.

 

 Христо МАРИНЧЕВ

----------------

Христо Маринчев е роден през 1930 г. в град Плиска. Бил е офицер от Българската народна армия, военен журналист в различни печатни издания - "Народна младеж", "Работническо дело", в много армейски издания. Във вестник "Народна младеж" дълги години завежда отдел "Военно-патриотично възпитание", бил е член на редакционната колегия. От 1970 г. живее и работи в София. Издал е книгите "В строя" (в съавторство), "Светулки по пътя", "Равни пред дълга", "Огън за двама", "Диагноза", "Любов", "Подлез" и др. Превеждал е лирика от руски език. Умира в първите години на ХХI век.