nabore.bg

Цената…

 

Поезията не се пише с думи,

а с отчаяние, и страст, и суета.

Със нея вадиш зъби и куршуми.

Насилваш

до кресчендо

мисълта.

Рисуваш я със въглен по стените,

дори да те разстрелят между тях.

Да те захвърлят, да те запокитят,

да инжектират

в жилите ти

страх,

поезията няма да трепери.

Превърната във съдник и палач,

бичува тя и гони лицемери,

напълнили стиха

със смешен

плач.

И не прощава слабост и химери.

На вълци, ако ще,да я дадат,

пак изход към живота ще намери.

Поетите

не трябва

да умрат!

 

* * *

 

Част от наградите от поетични конкурси, с които е удостоена М.Мартинова

 

Кръговрат от три до три

 

Във три сутринта,

когато луната ожъне нивята

и звездният вятър отвее осила,

когато Зорницата смели брашното,

хлебарят, забързан,

при хляба отива.

 

Отсреща, във мрака,

примигва с клепачи

заспалата къща, отваря очи.

Вода и брашно във коритото плачат,

хлебарят ги меси

и нежно гълчи.

 

В горещото лято,

опит като с вино

от градуса, който се вдига в пещта,

хлебарят се кланя на хляба си чинно.

И тайно се кръсти

пред всяка тава.

 

Брашното се сипе,

избелва небето,

денят свойта прясна погача пече.

Разчупва я щедро на много парчета.

Опашка за хляб

пред вратата расте.

 

Мирише на село.

На детство щастливо.

На сладка филия със мед от липи.

Хлебарят си тръгва, останал без сила.

Къде - неизвестно.

До утре - във три!

 

* * *

 

Авторката заедно с руския поет Андрей Вознесенски

 

„Калина Алена“

In memoriam

 

Вие имате къщи. И семейства. Огнища. 

Поетеса самотна в свят от книги живя.

Дали някой ще пита за „Голямото нищо“

под хастара на всяка

филигранна

творба.

 

Как е стигнала „Горе“. И не е ли студено

над бездънната бездна от неживи тела.

Пожела ли го тя? Дали е настанена

във колиба на куче.

Или спи

във снега.

 

Дали лъже, че страда. Че е болна и бедна.

Или има любовник и от Крез по-богат. 

Ще се гръмне ли утре? Или просто, навярно,

ще си купи сто хапа –

без билет

за назад. 

 

Полетя поетесата. Бе небето вечерно. 

Малка, руса комета над заспалия град.

Тайно в себе си писа стихове до последно.

В Рая всички в ги знаят.

Долу още

мълчат…

 

***

 

Стихосбирката „Антимиры“ с автограф от автора - поета А. Вознесенски, посветен на Мартинова

 

По милост Божия – Мария

 

Превърната във ледена шушулка,

в парче кристал, строшено от студа,

Мария – под балконите. А вънка,

април е кучето й,

вързанов снега.

 

Тя никого не моли и не иска.

Не проси хляб и някоя пара.

Със съвест, от детинската по-чиста,

бездомница

с отнесена душа.

 

Привидната ни жалост я отблъсква,

надменните, подхвърлени пари,

остатъка от нашата закуска.

Не ни е дала шанс

да сме„добри“.

 

В очите ù се стичат два капчука

с утайка от кирливата вода.

Превръща я неканената мъка

във скитаща вълчица.

В тишина.

 

Безчувствена към твърдата пестница

на времето, на вятъра, студа,

Мария, и дори да беше птица,

отдавна да е паднала

в калта.

 

По светлото със теб ще се загубим.

На топлото не можем да заспим.

На сън Мария хваща пеперуди

в един живот,за нас

непостижим.

 

Мария – отрицание на Бога?

Обратното – Бог в нея се всели!

В свят болен, истерясал от тревога,

Мария, недокосната,

върви...

 

* * *

16 декември 1973 г. Интервю с Владимир Висоцки и автографа му във в. „Народна младеж“ с интервюиращ М. Мартинова

 

Sureal

 

Сънувам градовете ти,

сънувам ги,

потънали във изворна вода.

И лунни риби в улици изплували.

И тая твоя – моя пустота.

 

Сънувам пясъци, ръцете ти,

сънувам ги.

И мидени черупки във плътта.

И устните ти, гладни до целуване.

И дюни, като сватбени платна.

 

Сънувам себе си,разтапям се,

бленувам се.

Една луна, смалена като пъп.

И раните до днес недолекувани.

И памет, във която я болят.

 

Сънувам гларуси по покриви,

сънувам ги.

Писмата ти прощални как кървят.

Вселената сънувам, нарисувана.

Мъглата черна. Мировата скръб.

 

И срещите, и ноктите

сънувам ги,

лицето ми да галят и дерат.

Илюзии, облечени в сбогуване.

Сънувам неизминатия път.

* * *

 

ВСЕ ПО-КРАТЪК Е ПЪТЯТ, 

СЪС ПО-ДЪЛГА СЛЕДА.

Влиза сянката тъмна като къса кама.

Тирбушона си вбива в мисълта дървояд.

Гложди, суче, извива

да те върне назад:

Към бюфета, към скрина и диван със зебло,

във години наивни с демоде облекло.

 

ВСЕ ПО-МЪДЪР Е ЙОСИФ,

ПО-НЕВИННА НОЩТА

във постеля, която Господ сам му избра.

Няма: „Късно“ и „Рано“. Има: „Точно сега!“

И смокиня обрана

преди първа слана,

с радостта, без която сладостта ще горчи.

Глътка вино с приятел, споделена в зори.

 

ВСЕ ПО-ДЪЛГА ТЪГАТА,

ВСЕ ПО-КРАТЪК СЪНЯ.

Фар, забравен в морето е подпалил нощта.

Мрат изхвърлени риби. Кой ще ги погребе.

Мътна супа – водата

до самите нозе…

Сутринта се събуждаш, стих кристален звучи.

Всяка мъка си струва, щом звезда се роди!

 

ВСЕ ПО-БЛИЗЪК Е КРАЯТ,

ПО-ДАЛЕЧЕН – ХРИСТОС.

Уморен от награди, без молитви и пост,

сляп да си, пак ще видиш – сам в живота вървиш.

И страха от смъртта си

няма с кой да делиш!

 

* * *

Чувство за виновност

 

Бащите ни са пътници към Рая.

Полека се превръщат във деца.

Присядат на живота си във края,

говорят си самички

със смъртта.

 

Балтоните им вехнат до вратата,

прегърбени от носене и труд.

Не се намери сила на земята

да ги накара

да си ги сменят.

 

Бащите до последно ще ни питат

за внуците си, здрави ли растат.

Забравили, че внуците отлитат,

а в вкъщи само 

снимките висят.

 

Щом влезем и усетим тишината,

като след гръм от срутена скала,

бащите ни са тръгнали Нататък.

А ние – под скалата, 

в пропастта…

 

Дълбоко е в скръбта. Крещи вината:

„Направих всичко. Що не се спаси.“

Единствен Бог го знае в небесата.

И той, вместо бащите,

ще прости!

 

* * *

 

Снимка с автограф от В. Висоцки

Залог, по-силен от живота

 

Залагаш на морето? Ще загубиш!

Хвърли си лотарийния билет.

Ще скърцаш от безсилие със зъби.

Животът ще е къс като куплет.

 

Седяла си на бряг като черупка.

На сушата човек е сиромах.

Усещаш ли божествената тръпка,

на бурята великия размах.

 

От котвата ръждива се откърти,

събрала всички земни страхове,

от стаята с обувките събути,

под вървите със мокрото пране.

 

От някой, който иска да те смачка,

а после любовта да окраде.

Единствена е корабната мачта,

която ще признаеш за небе.

 

Вълните са, единствено, големи,

да мерят ръст със твоята мечта.

И нека да проклинат поколения

живота ти с хазартната съдба.

 

Там горе, във небесната обител

чертае някой земния ни път.

Сто пъти друга орис да опиташ,

звездите на мига ще я сменят.

 

Залагай, непораснало момиче!

В морето ще намериш свобода.

Моряците пътуват със мечтите.

Страхливите умират у дома.

 

-------

Маргарита Мартинова е журналист, поет и литератор. Израснала и завършила средно образование във Варна - „Електроцентрали и мрежи с високо напрежение“. Завършила е Софийския университет  „Климент Охридски“ - българска филология.

Започнала е професионалния си път на журналист от Националното радио - програма за младежта „Хоризонт“, 14 години е работила във в. „Народна младеж“ - от литературен сътрудник до Гранд репортер. Била е завеждащ отдел „Писма и социални проблеми“ във в. „Кооперативно село“, завеждащ отдел във в. „Земя“. Над 17 години е била съосновател и Главен редактор на най-тиражния (до тираж от 270 000) семеен седмичник – „Вестник за дома“. През 1988 г. става издател и Главен редактор на седмичниците „Нещата от живота“ и „Семеен вестник“. По настоящем е издател (И.К. „Прима прес“).

Пропътувала е повече от 40 държавив 4 континента. Авторка е на книгата с репортажи „Седем върха“, на книгите с журналистически разследвания: „Встрани от любовта“ и „Защо се разведохме“ (издадена и в Русия с тираж 150 000 със заглавие „Почемумыразвелись“). Автор е книга със стихове „Вземи крилата ми“ - издание на „Български писател“ и И.К. „Прима прес“. Има над хиляда репортажи, статии, есета, интервюта и литературни анализи, публикувани в централната преса, между които интервюта с Владимир Висоцки, Юрий Любимов, Вениамин Смехов, Андрей Вознесенски, Рита Буми Папа, Елисавета Багряна, Дечко Узунов и др.

Страници с нейни стиховете са представяни във в. „Словото“ през 2024-2025 г., във в. „Ретро“ – представени от Недялко Йорданов. Във в. „Дума - в приложение „Пегас“. В сайтовете на СБП, СБЖ, „Меридиан 27“, в сборници с поезия на СБП - 2020 г. и 2024 г., в международните сборници с поезия „Дъщерите на България“, „Любослов“ и др.

Лауреатка е Първа награда в конкурсите: „Жената - любима и майка“, „Диря в морето“, „Разломени слова“, „Любов или война“, „Синьо лято“, „Нестинарството - българският дух“ и др. Както и награди в национални и международни конкурси: „Анна Ахматова“, „Евгений Евтушенко“, „Изящното слово (Чикаго)“, „Олтарите на българския дух“, „Ивайло Балабанов“, „Вяра“ (Вапцаров), „Стихове, написани в сонет“, „Горчиво вино“ (Евтим Евтимовн), „Рада Казалийска“ и др.

Нейни поетични преводи от руски са публикувани в списания на „Нова социална поезия“. А литературни анализи на художествени произведения са представени във в. „Словото“ - 2024 и 2025 г., както и в сайтовете на СБП и СБЖ.

Носител е на „Златното перо“ на СБЖ. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.