nabore.bg

Поетът Георги Братанов остава сирак на дванадесет години. Израства като син на Ямболския пехотен полк

Косач

 

Вечерен час. Със стъпки бавни

косач към ливадата върви.

Един откос. И стават равни

високите

и ниските треви.

 

Контрапункт

 

Музика. Реклами.

Новини на всеки кръгъл час.

Знаем какво се е случило в космоса,

а не знаем какво се е случило с нас.

 

Мрамор

 

               На Стоян Дичев

 

Не мисли за мен,

за камъка!

И за длетото не мисли!

Мисли за себе си,

за раната,

която в теб боли!

Мисли,

че си един единствен миг

от лоното на вечността,

че твоят земен път

е само вик

за лъч,

безсмъртие

и красота!

Несправедливо е.

Ти ще умреш.

И аз ще съм ти памет.

Какво от себе си

ще ми дадеш,

за да не бъда

камък?

 

Поетът като студент 

Картината

 

Щастливи бяха тези дни

и нощи.

Подобно плод от ветрове

и от слани спасен

в прегръдката на слънчева овошка

узряваше

една картина в мен.

Не бързах този път.

Аз исках дълго,

бавно

да я отгледам тих

и търпелив

преди да взема четката,

с която

ще я откъсна от душата си

щастлив.

 

Художник

 

          На Павел Бакалов

 

В сърцето ми бе светло.

Аз ликувах

от болка,

от възторг,

от страст обзет

и като влюбен юноша рисувах

най-истинския свой автопортрет.

Но изведнъж ме сепна остро чувство

със своето студено острие -

не е ли късно вече за изкуство,

човек отдавна юноша не е?

Със строга мисъл,

с точно дело иска

той всичко в този свят да разреши,

забравил сякаш,

че го дебне риска

с робот сърцето си да продължи.

Но аз ще го спася.

Ще го докосна

с вълшебната си четка

и тогаз

ще тръгне той след нея,

омагьосан

от болка,

от възторг,

от страст.

И всичко ще е пак тревожно,

сложно,

ала човек с палитра от сърце

ще претвори света

като художник

в най-истинския свой автопортрет.

 

Една от ранните стихосбирки на Братанов

Златната камбана

 

               На Коста Стоянов

 

Това не е картината,

която

с душата си аз бях видял.

Това е копие отнякъде познато,

но не - оригинал.

Оригиналът в мен,

дълбоко в мен остана.

Ръката не успя

да нарисува златната камбана,

която в мен самия пя.

Там бяха други багрите,

чертите.

И друга песента,

която чух.

Звънеше тя,

като на празник,

на Великден

за моя възвисен,

пречистен дух.

 

Георги Братанов (в средата) на среща със свои читатели. Крайният вляво е актьорът Васил Стойчев, а вдясно - поетът Борислав Геронтиев

Ателие

 

Картините,

картините ги няма!

Ателието -

моят честен храм,

прилича на открита,

бяла рана,

в която влизам отмалял

и сам.

А аз за тях живях,

за тях изтръгвах

от себе си

лъча на всеки щрих.

Душата си

като платно разпъвах

върху олтара на статива сив.

Картините,

картините ги няма!

Изпратих ги в една изложба сам.

Сега

като открита,

бяла рана

е моята душа и моят храм.

И само звездно то небе наднича

в очите на човек усамотен -

на графика забравена прилича

в олтара на прозореца

пред мен.

 

1983

 

"Молитва към човека" - една от стихосбирките на поета

 

***

 

С мрак и огън

съществува небето.

Съществува земята

с урагани,

скали

и вода.

Съществува човек

и с една Апасионата,

превърнала

тази дива планета

в звезда.

 

1981

 

Братанов написа и интересни спомени

 

Отговор

 

Такива чудесни череши

за пръв път при тебе видях,

в зелените клони гореше

слънчев следобеден смях.

В някаква странна илюзия

сякаш попаднах пленен,

музика, алена музика

шумеше, звънеше край мен.

Рояк от звънчета червени

в очите ми още кръжи.

Ти стоеше замислен до мене.

- Гният! – рече. – Защо ли, кажи!

Защо ли!?

Но аз за череши

не зная ни болест, ни цяр.

Видях –

на вратата висеше

един тежък, сърдит катинар.

 

Стихове на Братанов са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език

Ноктюрно

 

Над хълмовете топли,

над щурците,

над мириса от летен сенокос

узряват

като изповед звездите

на тази знойна августовска нощ.

Тя бавно слиза в мен,

тя с мен се слива

и в нейния набъбнал зодиак

духът ми своя зодиак открива –

безсънна лира

сред безмълвен мрак.

 

Днес Младежкият дом в Ямбол носи името на Георги Братанов

 

Пирова победа

 

Вселената ни гледа и се чуди.

С протегнати към нас ръце

тя чака лятото

на земния ни път да я повика,

тя чака одата на радостта

да разцъфти

и да завърже щастие.

А ние треперим,

подсмърчаме,

молим,

злословим,

препъваме,

хапем,

убиваме.

За какво?

За кого?

За този тъй кратък

като дъх на глухарче

живот?!

 

Георги БРАТАНОВ (1944-2000)

--------------------

Поетът Георги Братанов е роден на 17.03.1944 г. в Ямбол. Остава сирак на дванадесет години. Израства като син на Ямболския пехотен полк. Завършва средно образование в Ямбол и журналистика в СУ “Климент Охридски”. През 1962 г. отпечатва първите си поетични творби във в. “Народен другар” – Ямбол. Работи като журналист и редактор във в. “Народен другар”, кореспондент на в. “Народна младеж” /1964 – 1969/, на програмите “Хоризонт” /1971/ и “Христо Ботев” /1973 -1974/, председател е на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол /1975 – 1986/, уредник в дома музей “Васил Карагьозов” /1985 – 1990/, главен редактор на сп. “Зари”, орган на Съюза на слепите в България /1990 – 2000/. На 7 юли 1977 г. завинаги загубва зрението си. Член на СБП от 1984 г. Носител на националните литературни награди “Яворов в Поморие” /1978/ и “Васил Карагьозов” /1984//, на орден “Кирил и Методий” /1979/ и наградата “Златен герб” на Ямбол /1994/. Автор на тридесет книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и книги за деца. Съредактор /заедно с поета Красимир Георгиев/ на балканския литературен алманах “Висока светлина” /1994 – 2000/. Един от съставителите на албума “Желю в карикатури” /1993/. Книги: “Ще ви потрябвам” /1977/; “Молитва към човека” /1983/; “Нощни светове” /1988/; “Превъзмогване” /1988/; “Баладични часове” /1989/; “Мираж” /1991/; “Хипноза. Поеми ” /1991/; “Ключ за горната земя” /1992/; “Топъл дъжд” /1992/; “Изтича времето” /1994/; “Върхът на дъното” /1995, поема/; “Доминанти” /1998, книга за слепи български композитори и музиканти/; “Осветени пространства” /1998, книга за слепи български интелектуалци /; “Нежна революция” /1998, роман/; “Неравноделен живот” /1999, спомени/; “Зъбер” /1999/, “Кабиле спи” /2000, поема/, “Таверна “Демократики” /2000, роман/, “Пластове” /2000, поема/; “Заключен сред безкрая. Поеми” /2001/; “Кафене “Балкански рай” /2001, фейлетони/; “Кон за кокошка” /2002/; “Вселената на есенния миг” /2002/; “Чуждо време” /2002/; “Врата към небето” /2003, пиеси/ и др. Умира внезапно от инфаркт в родния си град на 5 май 2000 г. През 2000 г. Съюзът на слепите в България учредява ежегодна награда за поезия и проза “Георги Братанов”, чието удостояване се извършва съвместно със СБП. Младежкият дом в родния град на поета носи неговото име от 2002 г.

Стихове на Братанов са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език. Важен принос в изучаването на творческото наследство на Георги Братанов са книгите “Георги Братанов – син на светлината” от съпругата и сина на поета Руска и Никола /сборник с рецензии /, и “От бездната на мрака до звездите” от Илия Джурелов.