nabore.bg

Поетът сатирик и преводач Александър Миланов

Елегия

 

Не искам да се върна в родния си дом,

че детството ми е оттам прогонено.

Ако се върна, детските ми спомени

към мене ще се втурнат плачешком.

 

Ще заговорят дружно те през плач,

че тука са на самота обречени,

че няма ги онези дни и вечери,

когато от разсъмнало до здрач

 

ехтеше цялата ни махала

от неуморна глъч на дечурлигата,

а някъде високо чучулигата

летеше като пееща стрела.

 

Отдавна вече песни и игри

потънаха в бездънността на нищото.

Погълнали са бурени хорището,

погълнали са кладенеца ни дори.

 

Миланов бе избран и за председател на Съюза на преводачите в България

Анатема

 

На младини учителят Дойчинов

за час със пет минути закъснял.

Той мислел, че така ще се размине,

но шефът му случайно го видял.

 

И почнал той да го упреква нежно,

доклад ли пред Съвета зачете.

За пример на безпримерна небрежност

учителя Дойчинов ще даде.

 

Не издържал Дойчинов. Свойто дело

решил да продължи в далечен град.

Тозчас след него грешката поела

във вид на обективен атестат.

 

Повъзмъжал. Оженил се след време.

Деца създал и дом си завъртял,

но вред мълвели като анатема:

“За час със пет минути закъснял.”

 

Но ето, че случайно тази пролет

предал Дойчинов тихо Богу дух.

Изправил се директорът Николов

и заговорил с глас прочувствен, глух:

 

“Приятели, колеги и роднини,

покойният достойно е живял,

макар че във младежките години

за час със пет минути закъснял.”

 

Предисторията на “Анатаема” е следната: През 50-те години на миналия век поетът Александър Миланов е учител по руски език в гимназия “П. К. Яворов” в Чирпан. Стихотворението е написано по действителен случай. Имената в него са истински – Дойчинов е учител по немски език тогава, а Николов – заместник-директор на гимназията. След появата на стихотворението Миланов е принуден да напусне гимназията след тригодишно учителстване и се разделя завинаги с Чирпан. “Анатема” се нарича и първата му книга със сатирични стихове, издадена през 1959 г.

 

Паметна плоча на Александър Миланов на булевард „Прага“ в София

 

Послания от Охрид

 

Триста шестдесет и пет

са били църквите на Охрид

преди да ни стовари Полумесецът

петстотингодишна нощ.

 

Триста шестдесет и пет!

За всеки божи ден в годината

по църква. Но оцелелите

не стигат и за всеки божи ден

на седмицата… Послания

до нас изпращат всеки ден

над триста църкви във руини.

Те вярват, че ще разчетем посланията.

Те вярват, че не сме забравили

уроците на Свети Климент,

чиято църква също е в руини.

 

От Охридските хълмове

те в Охридското езеро се взират,

тъй както търновградски църкви и дворци

се взират в Янтра и се виждат

в ония времена, когато

и хълмовете, с красота прославени,

пред красотата им са коленичили.

 

"Гостилница за гладни" - една от сатиричните книги на поета

 

Развиделяване над Охридското езеро

 

Небесната дъга, която

опасва подир дъжд небето

с най-пъстроцветния колан,

е паднала върху плешивите чукари

на Голо Бърдо.

 

Над липсващата от пожар вода

витае призрачна мъгла,

населена с видения.

А там, отсреща, селото Трапезица -

трапеза от поруменели покриви -

се взира в езерното огледало,

тъй както Търновградската Трапезица

се взира в огледалото на Янтра.

 

Във този миг не бих се удивил,

ако от зрака на водите

се появят онези десет члъна

със българи от Мала Преспа

и Голо Бърдо,

от Страшимиров увековечени:

над антериите им с цвят на орница

жълтеят слънчогледи на хоругви.

Във всеки члън - свещеник със кандило.

Като че ли димящият тамян

мъгли над езерото е разстлал.

И еква над водите псалмопев.

 

От паметника на брега до кея

във притихнали от лъчи,

първосветците Кирил и Методий

виденията благославят.

 

"Рай за грашници" навремето бе една от популярните книги на Александър Миланов

 

Македонийо

 

По агарянски те обезлюдяваха,

подменяха и същността ти с друга.

И даже твои рожби зачертаваха

заветите на братята от Струга.

 

С позор и срам белязани години

в сърцата ни вдълбаха вечна рана:

наш Юда във угода на роднини

твой отрицател стана.

 

Изтръгната от майчини обятия

позна ти най-жестокото разпятие.

Но Гоце редом с Левски е вовеки

и не зараснаха комитските пътеки.

 

Фрагмент от Македония

 

Пътувахме от Скопие за Тетово.

Тук по пътечки времето е кретало.

 

Паланки покрай мършави дерета

и дълги копия на минарета.

 

Като че ли пълчища с тези копия

са тръгнали на поход срещу Скопие.

 

***

                      В памет на Миле Марковски

 

Хиляда деветстотин седемдесет и втора!

Хотелска стая в Краков. Посред нощ.

Поляци, Миле, аз…Наздравици и песни.

„Изпей ни, Миле, някоя от Македония!

Изпей ни!” - чаши вдигнаха поляците.

„Ще ви изпея - каза помрачнял. - Една,

която и ти, Сашо, не си чувал.” Той запя.

 

Не помня думите. Запомних песента.

Тя беше вопъл, изпълзял от бездна,

в която никога не се развиделява.

И оня, който в бездната вопиеше,

разбираше, че ще му чуят песента,

но няма как да му помогнат.

И оня, който слушаше над бездната,

разбираше, че е безсилен да помогне,

макар че е предсмъртен вопълът…

 

Ужасно е да те разделя бездна,

в която никога не се развиделява!

 

От болка чак се сгърчих. Бях на две разсечен.

Вопиеше едната половина,

която няма помощ да дочака.

Вопиеше и другата, която

разбираше, че е безсилна да помогне.

Бях едновременно над бездната и в бездната,

където никога не се развиделява.

 

„Такива песни нямаме, а ако ги имахме,

не бихме никога ги пели.” Каза го поляк.

„Млъкни! И се моли, моли се никога

да не ни сполетява участ

за песни като тая!” -

изрече друг поляк и се прекръсти.

 

"Шипове от ореоли" - друга сатирична стихосбирка на Миланов

 

Случка насред София

 

По булеварда като по ливада

подтичваше с басмяна рокля тя -

такава весела, така щастливо-млада,

че чак на сенокос ми задъхтя.

 

Изглежда бе забравила къде е,

че от ливади няма и следа.

Ситнеше край трамваи и тролеи

като мома със стомна за вода.

 

Примерът на лилиите

 

Непростено е човек да се предава

дори във времена, когато

такава гнилоч го окръжава,

че сякаш е потънал в блато.

 

Нека си спомним лилиите -

символ на чистота и красота.

Сок поемат жилите им

от блата.

 

Кошмар наяве

 

Съсирени мъгли във дефилето.

Не може нищо погледът да види.

И олюляват се пред мен дървета

като огромни скелети на риби.

 

Изплувам. Апокалиптично зрелище!

От гледката очите се страхуват.

Като удавници пред мене плуват

постройките на селище.

 

 Александър Миланов бе учредител на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ (1990 г.) и негов председател

 

Зима

 

С безкрайната си белота саванът страшен е.

Всевластната природа е уплашена.

Треви, дървета, храсти - всичко живо

на мъртво се преструва,

за да оцелее.

Отказва се от онова,

което го издава, че живее.

 

Стремление

 

Да те привлича красотата на нормалното

и да не го объркваш със баналното.

Да не те плаши и най-стръмната пътека,

когато търсиш Бога у човека.

 

Сборникът със сатирични и хумористични стихотворения "Между Африки и Арктики"

 

***

 

Животът ми ще е изпълнен с ребуси,

дори и да живея още век.

Разбрал съм, че във схватките със себе си

най-безпощаден е човек.

 

Не ме е занимавала наградата

на днешния и утрешния ден.

Не съм от ничия страна на барикадата,

защото барикадата е в мен.

 

Александър МИЛАНОВ (1933-2006)

  

---------

Поетът Александър Миланов е роден на 10 октомври 1933 г. в село Коюн бунар, днес Овчи кладенец, Ямболска област. Завършва гимназия в Ямбол през 1952 г. и руска филология в Софийския държавен университет през 1957 г. Същата година започва професионалната си дейност като учител в гр. Чирпан. До 1985 г. работи като журналист и редактор във вестниците „Народна младеж“ и „Студентска трибуна“, списание „Смяна“, в издателствата „Народна младеж“, „Наука и изкуство“ и „Народна култура“. От 1985 до 1991 година е главен редактор на списанието за световен хумор и сатира „Апропо“. Съосновател е през 1988 г. на Обществен комитет за екологична защита на Русе и на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, в чието ръководство е избран при учредяването му. През март 1991 година Александър Миланов е избран за председател на Съюза на преводачите в България. През 1992 г. е натоварен с дипломатическата мисия по откриването на българско посолство в Кишинев, Република Молдова. Изпълнителен директор е на Национален дарителски фонд „13 века България“ в периода 1995 – 1996 г. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските писатели. Почетен член е на Съюза на унгарските писатели.

Александър Миланов е лауреат на редица български и международни награди за авторска и преводна литература. За постиженията си в областта на българската култура е награден с Държавен орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен.

Автор е на повече от 20 книги със сатирични стихотворения, лирика; приказки и стихове за деца; преводи от немски, унгарски и руски език. Превеждал е Пушкин, Есенин, Петьофи, Гьоте, Хайне и други. Негови стихотворения са превеждани на руски, унгарски, украински, беларуски, грузински, сръбски, румънски, албански, английски, френски, монголски, японски.

Най-активно участва в обществения живот на България като основното си внимание насочва към българските общности извън България. Съучредител на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ (1990 г.), избран е за негов говорител, а по-късно и за председател. Пише голям брой статии за проблемите на българите зад граница. Миланов подпомага литературното развитие и представя пред българската общественост редица самобитни и млади български поети и писатели от чужбина, сред които Петър Бурлак–Вълканов, Нико Стоянов, Михаил Бъчваров - Бондар, Георги Барбаров, Татяна Танасова, Владимир Калоянов, Николай Куртев, Анна Малешкова, Димитър Боримечков, Мишо Хаджийски от Бесарабия и Таврия (Молдова и Украйна), Назиф Докле, Садик Идризи–Алабак, Вейсал Хамза от Гора (Албания и Косово), Софика Мале, Афродита Стерьо и Илда Йован от Мала Преспа (Албания) и Зденка Тодорова, Иван Николов от Западните покрайнини. За заслугите си към каузата на българите извън България е удостоен с почетен медал „Иван Вазов“ на Държавната агенция за българите в чужбина.

Съчинения: Анатема – сатирични стихове, 1959; Слънца, които не залязват – очерци, 1962; Пролетна опасност – сатирични стихове, 1963; Разговор след години – лирика, 1965; Рай за грешници – сатирични стихове, 1967; Омагьосаният бор – поема за деца, 1967; Приключенията на Пуйчо – поема приказка, 1967; Венец от звезди – стихове за деца, 1968; Бостански човечета – повест за деца, 1971; Една усмихната вселена – лирика, 1976; Бояджишкият бунт – документална повест, 1977; Весели злополуки – стихове за деца, 1978; Гостилница за гладни – сатирични стихове, 1981; Шахматен свят – сатирични стихове, 1982; Сърдечно отделение – лирика, 1983; Световно устройство – сатирични стихове, 1989; Кришка-мишка – стихове за деца, 1989; Шипове от ореоли – сатирични стихове, 1990; Преобличането на Илия – сатирични стихове, 1994; Каламбуриада – сатирични стихове, 2003; Между Африки и Арктики – избрано, 2003; Скитници в стихове – преводи на унгарска поезия, 2003.