nabore.bg

Полковник Евстати Бурнаски години наред ръководеше писателската група към Министерството на народната отбрана. Колегите му поети се шегуваха с него, че Бурнаски е полковник по звание в армията, а е генерал в поезията.

Евстати  Бурнаски  е роден на 21 октомври 1922 г. в пернишкото село Муртинци. През 1934 г. семейството се преселва  да живее в София. Той завьршва Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет и постьпва на работа, като участъков ветеринарен лекар в Новопазарско. Година след това е мобилизиран в армията. След излизане на първата му стихосбирка ‘’Песни по пьтя’’, е преместен вьв Военното издателство, където завежда редакция ‘’Поезия’’. Назначен е в групата на писателите кьм Министерството на народната отбрана и му е присвоено  военното звание полковник.

    Евстати Бурнаски е автор на  множество стихосбирки, сред които ‘’Обич’’,’’Лирика’’,’’Стенопис от куршуми’’,’’Сьбудени очи’’,’’Шеста алея’’,’’Кипарисова сянка’’ и др. Издал е автобиографичната повест ‘’Личности и коне,’’, фантастичния роман ‘’Чудовище’’ /недовьршен/. Поезията му е дълбоко човечна, изповедно откровенна  и богато метафорична. Със своите стихове, Бурнаски ни потапя непринудено в дълбоките и чисти води на своите мисли, чувства и поетически прозрения.

Вкусил от горчивите плодове на лъжедемокрацията, поетьт не крие болката и  разочарованието си. Той споделя: ‘’Някога,за да уча и продължа образованието си, трябваше всяко лято да работя. Нае ме един собственик на малка фабричка - голям циция. Веднъж той се качи на трамвая, а за мен не плати билет. Трябваше да тичам след трамвая цели четири километра, за да не загубя работата си. Там където има икономически гнет, демокрацията е празно слово. Другото начало на човешката гибел, е алчността на днешните новобогаташи. Общество, което заставя своите граждани да търсят насъшния в кофите за боклук, е обречено на позор...’’

Бурнаски си отиде от този свят на 92-годишна възраст, омерзен от лъжедемокрацията

Като дъгогодишен офицер, Евстати Бурнаски посвещава  много от своите стихове на българските воини. А през 1967 г. е приет за член на Сьюза на българските писатели.

    Много може да се пише за поезията на Евстати Бурнаски - за звънкия и стих,за сочните рими и точната мярка. Поезията му е нежна,топла и искренночовечна. За  това поетът ветеринар, приживе, а и сега има неизброими почитатели.

     Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. достигнал библейската 92-годишна възраст.

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ, пенсионер 

mirofox2020@mail.bg

 А ето и едно стихотворение на поета Евстати Бурнаски:

                              Едно сърце

                                За  обич  и  презрение,

                                 за болка по  любима,

                                 за  гняв  и  угризение-

                                  едно сьрце си имам...

                                 Едно сьрце  ми стига

                                  да нося  по привичка

                                  и волност, и вериги.

                                   Едно  сьрце

                                   за всичко !...