nabore.bg

Интервю

Поетът Бойко Ламбовски: Българите сме жилави, ще мърдаме още дълго…

Понякога се оказва, че най-големите „патриоти“ в мигове на национална беда се скриват и напикават от страх

 

Бойко Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършил е Френската гимназия и Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работи в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е директор на Центъра за книгата към Министерството на културата, завежда отдел "Култура" във в. „Сега“.

Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, френски, руски, чешки, полски, италиански и други езици. Пише още публицистика и есеистика, превежда от френски и руски. Председател е на българския П.Е.Н.-център от 2014 г.

- В едно свое есе пишете, че литературата, както и цялата ни култура изживяват революционни промени. Бихте ли пояснили какви по-точно са тези промени?

- Не само нашата, българската, а и в света са те. Промените в културата са част от технологичния прогрес и резултатите от него. Днес визуалното преобладава над знака, над символа, над буквата в такава степен, че то променя и отношението към литературата. Тя – и може би за съжаление – до голяма степен престава да е „наръчник по живеене“, някакъв вид морален катехизис дори, а се превръща във второстепенен жанр от развлекателния бизнес. Това не изведнъж, и не навсякъде, разбира се, но такива процеси текат. То е малка част от промените. Друга голяма част от тях са свързаните с достъпността до информация, единното пространство на интернет. Хората днес черпят от огромна база данни по начин, който е бил немислим за миналото – в такава масовост имам предвид. Това е хем прекрасно, хем опасно, защото и доброто, и лошото се разпространяват мигом. Но всичко това променя съзнанието бързо, затова го смятам за революционен етап в човешката цивилизация. Би трябвало да е за добро, но не съм сигурен. Няма необратим прогрес, особено с толкова непредсказуемо понякога създание като човека.

- Извинете за въпроса, какво ви кара все още да пишете стихове в нашата сбръчкана действителност? Не се ли износват думите, не закърняват ли вътрешните сетива за поезията?

- Пиша не за да правя с това кариера или да ставам важен и да слагам едно „поет“ след името си, а защото това, смятам, умея, и защото за самия мен е някак важно да казвам нещата по най-въздействащия словесен начин. Поезията дава възможност за изтръгване на голяма енергия от думите, и дори съм забелязал, че с поезия мога да кажа много неща с малко думи, а с друг тип реч не мога и с цял час говорене. И си знам, че поезията не е масово изкуство. Стига на 100, на 50, на 10 души да им хареса каквото съм написал, и съм доволен. Ама да им хареса истински, а не куртоазно. Стига на мен самия да ми хареса само, и пак съм доволен. Тогава знам, че неминуемо ще хареса и на друг.

- Някъде казвате, че в света има поне стотина хиляди писатели, които биха се съгласили да идат до Стокхолм на колене, за да получат Нобелова награда за литература - плюс чека, разбира се. Към коя порода се причислявате - към тяхната или към тази на Боб Дилън, който още не е отишъл да си я получи?

- Много лесно бих могъл да кажа, че „не съм от тях, како Сийке“. Кой ще ме провери? Но човек се познава в изпитанията, а не в казаните с апломб думи. Така понякога се оказва, че най-големите „патриоти“ в мигове на национална беда се скриват и напикават от страх, а скромни, негръмки хора се оказват истински герои. Така че – не знам. Най-вероятно бих изживял тежко и драматично двоумене, преди все пак да постъпя като Дилън. Но не мога да съм напълно сигурен. Добре, че никой не ми я предлага наградата, та си живея спокойно.

- Как мислите, съвместими ли са талантът и дефицитът на морал в една и съща личност? Навремето известен поет възкликна публично: “Другарю Живков, не можете да ни забраните да ви обичаме!” - но пък е автор на добра поезия?

- Уви, не само са съвместими, но са много често явление. Талантът е само онази кукичка, с която Господ вади от човека най-доброто у него. Затова трябва да оценяваме таланта, и нему да се възхищаваме. Личността понякога е по-малка от таланта и подвластна на много човешки пороци и слабости. Дори великият Шекспир, оказва се, се е занимавал със спекула и е гледал да припечели от раздуване на цени по време на глад. А поетът Франсоа Вийон пък е бил дори убиец.

- Колкото и да е странно, в редакцията получаваме много писма на читатели, които изпращат свои стихове, включително и любовни, с молба да ги публикуваме. Едно от тях започва така: “Ти се усмихваш красиво. Безжично. Офлайн си обаче... В очите ти - здрачът.” Офлайн ли е народът ни, или не?

- Понятието „народ“ винаги ме стряска. Не познавам „народ“. Аз съм народ, вие сте народ, крадецът е народ, но и светецът е народ. А българите сме жилаво нещо, и ще мърдаме още дълго на тази планета, сигурен съм.

- Наскоро моя колежка попита монголския посланик в интервю за нашия вестник: вие будист ли сте? А той отговори: аз съм оптимист. Вие как бихте определили себе си?

- Стихиен пантеист в религиозен план. А в емоционален – черноглед на плитко и оптимист в дълбочина.

 

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”


Бойко Ламбовски

Бойко Ламбовски