nabore.bg

В затвора ще забременея и пак ще се спася, повтаряла до последно осъдената на смърт

От 26 години в България не се изпълняват смъртни присъди. Последните нашенци, осъдени на крайната мярка, се разминаха с черната си участ чрез много обжалвания. После настана периодът на мораториума. И когато той приключи, обезумелите от чакане на края си затворници въздъхнаха с облекчение. Днес някои от тях са на свобода, други останаха до живот зад решетките. Онези, които са навън, не искат за нищо на света да си спомнят за кошмара, преживян в килиите за смъртници.

Един от най-известните тъмничари на България

е о.з. подполковник Гено Юнаков, бивш кмет на пловдивското Ново село. 22 години от живота му са отдадени на този не особено приятен занаят. Започва кариерата си в Сливенския затвор, после го прехвърлят в Пловдивския. Покрай работата си станал свидетел как се изпълнявали смъртните присъди през годините. Преди време Юнаков разкри, че до 1982-ра смъртниците били разстрелвани край реки. Няма обаче отговор защо е била възприета тази практика. В София гърмели жертвите край Искъра, в Пловдив - край Марица. След това било изградено специално стрелбище ("стаята на ужаса" в Централния софийски затвор), където се изпълнявали разстрелите.

"Юначето", както наричали Гено неговите колеги и съселяни, бил очевидец на много екзекуции. Доста от тях му се присънвали и се събуждал, облян в пот от кошмарите.

После дълго не можел да заспи...

До последния детайл се е запечатал в съзнанието му един конкретен разстрел, този на стюардесата от БГА "Балкан" Людмила Равняшка, затрила леля си, за да сложи ръка на имота й. "Беше 26-27-годишна, много красива и интелигентна. Имаше висше образование, знаеше два езика. Нямало да убие леля си, ако възрастната жена не била почнала да пилее пари по млади гаджета. - разказва подполковникът - Равняшка имала перфектен план. Хванала си любовник и така го омаяла, че той бил готов на всичко за нея. Един ден взел чук, отишъл в дома на лелята и я халосал с все сила по главата. Хванаха ги и двамата и ги осъдиха на смърт - него като изпълнител, нея като подбудителка..." разказва екснадзирателят.

В интерес на истината целият персонал на Сливенския затвор харесвал Людмила. Там било рядкост да се екзекутира жена, да не говорим за такава видна столична красавица. За беда

баш на Юнаков се паднало да я прати на онзи свят.

 Той се разтреперал, дотогава не бил убивал муха, камо ли човек. Но заповедта си е заповед. Отишъл в новите сливенски гробища и платил лев и петдесет на циганите да изкопаят гроб на стюардесата. Петима външни офицери се отказали да я разстрелят.

Най-накрая един старшина се съгласил. Преди изпълнението на присъдата Равняшка била прегледана и от трима гинеколози. При жените това било задължително. Ако се окажело, че осъдената на смърт е бременна, веднага следвало помилване.

"Тя понесе всичко много спокойно. До последния момент не вярваше, че ще я разстрелят. Поиска цигара. Отказа да й кавалерствам, сама си я запали, единствено ръцете й леко трепереха. Изпуши я. Погледна ни един по един и каза: "Готова съм. Свършвайте по-бързо!" После затвори очи..." - описва картината с разтреперан глас пенсионираният военен, но постепенно допълва разказа си

с нови подробности за кошмара.

Как било тъмно като в рог, към един след полунощ. Как в последния момент старшината стрелял в тила на стюардесата, застанала на ръба на ямата. Как се издънил като последен аматьор и не могъл да я убие с един куршум. 16 минути след разстрела докторът все още напипвал пулс. Започват спор дали е законно да я довършат с втори изстрел. На 17-ата минута лекарят обявил, че жената е мъртва. А палачът получил 20 лева премия.

Случаят на Людмила Равняшка излиза дори и на филм със Стоянка Мутафова в ролята на жертвата, а Цветана Манева като следователката. "Наследницата" разказва как стюардесата планира убийството на леля си, която пък й сводничи с чужденци

в луксозния си апартамент в центъра на столицата.

Физическият извършител е любовникът й Георги Семерджиев, когото Людмила наставлява как да се снабди с чукче и с обувки два номера по-големи, за да заблуди следствието. Убийството било, заради шепа златни накити, лека кола и апартаментът. Възрастната жена е умъртвена със 17 удара по главата, престъпниците, както вече казахме са разкрити и осъдени. Филмът спира дотук, в реалността следва куршум. "В затвора ще забременея и пак ще се спася", повтаряла до последно стюардесата пред следователите. Но намeрила смъртта си след разстрел.

Вестник „Златна възраст”