nabore.bg

Дали по-подходящ надпис на парламентарната фасада не би бил "Парáта прави борбата"?

                                                   Илюстрация: Калин НИКОЛОВ

 Лисицата попитала гарвана: "Ще гласуваш ли?" Гарванът отговорил: "Не". Сиренцето паднало и лисицата го изяла. Извод: Ето какво ще стане, ако не гласувате. Но и въпрос: А какво щеше да стане, ако гарванът бе казал "Да"?

 На парламентарните избори през 2021 г. (11 юли) гласуваха 42,12% от имащите това право, на следващите през 2022 г. (2 октомври) бяха 39,41%. На 2 април предстои да видим.

Нашата демокрация по конституция е представителна. Едни граждани отстъпват права на други граждани да управляват от тяхно име общите дела, докато те си гледат частната работа.

Обаче "другите" граждани имат склонността да превръщат управлението на общите дела в своя си частна работа. За целта регистрират партии (от лат. pars=част).  

Тази демокрация във времето е прекръстена на фасадна. Защото зад партиите се спотайват още по-други граждани с много пари, за които не искат да се знае как са спечелени и към които трябва да си добавят още.

В крайна сметка кого представляват партиите - така наречените обикновени граждани или по-специалните граждани с парите в публичния полумрак?

Когато започнаха обществено-политическите промени у нас преди 33 години, висок бе процентът привърженици на частната инициатива. Почти всички се изживяваха като бъдещи собственици, не и като наемници. В предизборните платформи се премълчаваше кой ще работи за толкова много собственици, т.е. как може да се закрепи в пространството обърната пирамида.

Докато гражданите се радваха на очакваните промени по митинги, свикани от новите партии, големите държавни пари се преливаха от банка на банка в чужбина, докато им дойде времето да бъдат повикани за легитимиране у нас. Така бе създадено онова, което днес се нарича задкулисие, дълбоката държава, правителство в сянка...

След приемането на България в ЕС правителството е разпределителен пункт на европейските фондове. Близкото бъдеще на държавата е заложено в Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС с бюджет 1,8 трилиона евро. До края на 2026 г. за нас са предвидени общо 10,5 млрд. евро.

Предстои да се раздават едни пари, казано не толкова усукано. Дали по-подходящ надпис на парламентарната фасада не би бил "Парáта прави борбата"?

Партийните водачи виждат, че не им достига легитимност - над половината от българите не гласуват - затова ни вменяват участието в избори за граждански дълг. Увещават ни да ги вкараме пак в управлението, пък после сме щели да видим. Е, виждаме всеки път.

"Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят" - това откровение се появи на стената на кино "Одеон" в столицата през 2000 г., когато пак имаше избори 2 в 1 година, но парламентарни и президентски. Казано било от Марк Твен за прехвалената американска демокрация, у нас бе копирано от изборно бюро в Германия, където също имаше някакви проблеми.

Беше внесено, да си признаем. Защото ние все догонваме и от Освобождението насам все сме в някакъв преход, като започнем с Търновската конституция, внесена от Белгия.

И какво да стори гласоподавателят? По времето на Стамболов, както пише Антон Страшимиров, за депутат в Кутловишка околия бил избран... руският император. Протестен вот в рамките на закона, тъй да се рече.

Последните депутати прекараха над два месеца в спорове за промените в Изборния кодекс. А беше достатъчно да прочетат "Избирателен закон" на Алеко Константинов от 1894 г., където чл. 9 повелява: "Избираеми за народни представители са всички български граждани, които имат участие в някое държавно или общинско предприятие. Избираемостта на рогатия добитък не подлежи на съмнение."

Ще видим на 2 април. А денят за размисъл съвпада с Деня на шегата 1 април. И са Велики пости, та да мислим колко още можем да издържим на подмяната.

Румян СЛАВОВ