nabore.bg

Смейлетон по действителен случай 

По времето, преди да ми стане началник, някогашният мой приятел ме извика при себе си. За да ме извика при себе си, по негово предложение отидохме в една друга стая, свободна в момента, в която нямаше хора.

   След като влязохме в чуждата стая, моят приятел внимателно притвори вратата и предпазливо се озърна – освен нас двамата наистина нямаше никого.

   - Слушай, мило ми Памуче – поради мекотата и отзивчивостта на душата ми ме наричаше Памуче, – искам да споделя с тебе нещо изключително важно и ти трябва да го пазиш в най-строга тайна, така че никой да не разбере. Нали знаеш какво е тайна?

   - Знам. Тайната е пълно мълчание по определен въпрос!

   - Точно така, мило ми Памуче, слушай по-нататък. Не по-малко важно е следното. Скоро, твърде скоро, ти нямаш представа колко скоро, ще ти стана началник; не само на тебе, и на някои други от колегите. Радваш ли се?

   - Радвам се. Ама наистина?

   - Самата истина, миличко ми Памученце! Нали разбираш: за това не трябва да се говори, никой не бива да знае. Само на тебе го казвам, единствен ти знаеш.

   - Ясно.

   После, все така предпазливо, напуснахме стаята, която без нас остана още по-празна, и пазеше чуждата тайна.

   Лошото беше друго. Почти всички колеги вече шушукаха, че моят приятел щял да ни става началник. Как да опазя тайната, когато говорят за нея, когато всички я знаят? Тук трябват такт, умение и уникална проникновеност. И аз го притежавах.

   Съберат ли се колегите да пушат по коридорите, шушуках и аз, без да пуша. Те говореха едно, аз – съвършено друго, моето мнение беше коренно противоположно и не съвпадаше с техните. Нали исках да запазя тайната.

   - Това са слухове и напразно се впрягаме. Нима такъв човек може да ни става началник? Та той няма определено мнение по въпросите, не е принципиален, да вземе становището бива, но дали с това допринася за по-нататъшното развитие на проблемите, или ги спъва? Не е ли спирачка? Никой не си е задавал тези въпроси, а трябва!

   - Това са чисти глупости!

   - Ако са глупости, няма да се верни. И още. Неговата праволинейност във всяко отношение буди съмнение, та той не умее да степенува текущите задачи, поставил си е капаци и изводите, които прави, са, меко казано, дълбоко погрешни. Опитът, който има…

   Така говорех и говорех, противопоставях се на слуховете, стремях се да запазя обещаната тайна, като доказвам, че от моят приятел началник не става, не го бива. Виках си, нека, когато стане, нека се изненадат.

   Колегите и не само те започнаха да мислят, че моят приятел е непоправим некадърник и неспособен тип, спряха да шушукат, позабравиха. Така тайната остана тайна.

   А моят приятел ми стана началник значително по-късно.

Иван БАБУКОВ

Карикатура Иван МИЛКОВ