nabore.bg

За политическото номадство и достойнството на Крадлив Съби

В калния двор на нашенските политически безумия всеки ден се сблъскваме с пълното елиминиране на естествената човешка почтеност. То се знае - да търсиш благородство и честност при политиците е все едно да намериш игла в купа сено.

Тези дни една синеока топжурналистка от миналото, добре окопала се като евродепутат в Брюксел за последните 4 години, реши да "смени отбора" и да се кандидатира пак в европарламента, но вече от друга партия. Някои наричат това "политическо номадство", но това минава повече за терминологично обяснение, отколкото за укоримо поведение. Този филм българските избиратели са го гледали многократно и то в много серии. Актьорите в него сменят членски партийни книжки, програми, платформи, идеи и обществени физиономии, като носни кърпички - естествено, добре позацапани...

Политиката не е само кариера, тя трябва да е служба в полето на елементарната почтеност. Но благородници у нас няма, не само по исторически причини.

Така както я караме депутатите и министрите ще заприличат на футболистите, където формулата "купува-продава" е въпрос на сезонен трансфер и нищо повече. При ритнотопковците този процес е обясним и оправдан, защото става пред очите на всички със съответното шумолене на банкнотите, а при "политическото номадство" залъгват публиката с какво ли не.

Като си говорим за елементарната човешка почтност, се сещам за онази история с селянина, който откраднал кокошка от съседа си. Кражбата била разкрита, крадецът - изобличен, работата не стигнала до съд, но в селото започнали да наричат апаша Крадлив Съби. Не простили и на децата му - в школото започнали да им се подиграват, заради кражбата на баща им. Съби се видял в чудо - щом минел през мегдана цялото село го навиквали в очите за откраднатата кокошка. Заради този срам и позор решил да се изсели - натоварил едва нощ каруцата и напуснал родното си село. И повече ни се чул, ни се видял...

Като пиша тази притча пред очите ми е онази евроатлантичка и дипломатка, дето я заловиха в кражба на варшавското летище. За нея срам няма - ден и нощ я гледаме по телевизорите. Учи ни що е добро и лошо в международните работи, какви трябва да са ни ценностите, с които да живеем оттук нататък. Щото тя е като един морален стожер на нацията, благородна като английски лорд, чиста като сълза, като неподкупна съвест на епохата и т.н.

Излиза, че Крадлив Съби е бил по-почтен - срамът така завладял душата му, че го натирил вдън горите телилейски. Там където няма да вижда човешките погледи, които до края на дните не ще му простят онази открадната кокошка.

Валентин БОЯДЖИЕВ

Вестник "Златна възраст"