nabore.bg

На 98-годишна възраст почина Елена Джурова - съпругата на армейския генерал Добри Джуров (1916-2002), министър на отбраната на НР България от март 1962 г. до ноември 1990 г.

Елена Джурова е роднина на офицер-герой от войните за национално освобождение и обединение, създател на Македоно-Одринското опълчение, легендарен войвода в Македония и член-кореспондент на БАН, полковник Петър Дървингов.

Ето какво разказва в едно от интервютата си дъщеря й проф. Аксиния Джурова:

„ Майка ми е доста различна от татко, тя винаги е имала литературни наклонности. Завърши вечерна гимназия след 9-ти септември и завърши текстилно дестинаторство – полувисше образование.

Тя е една артистична натура,

обича литературата и фактически тя се наложи в избора ми на професия заедно с още един мой братовчед, който беше диригент – бате Димчо. Майка виждаше, че аз не съм по точните науки. Баща ми искаше да направи от мен инженер, но аз не ставах, ама абсолютно не ставах за това. Физиката и математиката ми бяха кошмара и завърших българска филология благодарение на това, че майка успя да се наложи.

Майка ми е с много силен характер. По принцип едно семейство се прави от жената, колкото и мъжът да е силен, жената е повече вкъщи, тя моделира децата повече.

Аз съм втората Аксиния в семейството, първата Аксиния умира 41-ва година, много скоро след раждането. Когато майка ми е била бременна с мен, тече процес за военна организация, баща ми в този момент е войник в Сливница и разкриват конспиративна група сред войниците и майка ми е прокурорски свидетел в този процес – бременна с мен в последния месец.

Не е арестувана тогава, после идва арестът.

От нейното поведение е зависело много, имало е и други свидетели, но тя е била тази, която непрекъснато се свързва с татко, който е бил войник и с организацията, която е в София. Майка ми от много рано влиза в това движение и когато произнасят задочните смъртни присъди на този процес, тя буквално излиза от делото и отива в родилния дом. Ражда ме на другия ден. След това, на 3 май 1944 г., когато е големият бой между партизаните на бригада „Чавдар” и жандармерията, ние сме били готови – майка, баба и аз, да излезем в Балкана. Живели сме в село Усоица, Софийско, но в този бой при Елешнишкия манастир, където раняват татко и разбиват бригадата, нас ни арестуват. Аз съм нямала две години. Спасява ни (тук вече мога да кажа, че е съдба), спасява ни това, че моята баба, която е родена в Кукуш (Килкис), има в рода си един много знатен военачалник - полковник Дървингов, който е началник щаб на Македоно-Одринската дивизия по време на Балканската война, Междусъюзническа, Първата световна и т.н... И когато влизаме в ареста в Новоселци,

майка я бият няколко пъти,

 баба ми остава с мен в килията и когато идват да вземат баба, тя казва: „Аз ще се обадя на моя чичо Дървингов”.  И те разбират, че тя е роднина на известния офицер от Царската армия... Но ни спасява и още един факт - когато аз се раждам, майка не ме записва с фамилията на татко, а ме записва „Маринова”. Така се получава, че никъде не пиша Джурова, нито при майка, нито при мен. И те издават заповед да ни освободят, но при положение, че напишем в кое село или в кой град отиваме да живеем. Майка случайно вижда едни роднини, които заминават за Бабица – трънско село. И попълва техния адрес...“

www.otbrana.com