nabore.bg

Редникът от запаса, фонтовакът картечар Стойчо Стойчев с шевната си машина „Сингер” отгледал деца и внуци  

105-годишният ветеран бай Стойчо получи много поздравления

Снимка: вестник "24 часа"

Държавният глава Румен Радев удостои с почетен знак на Президента на Република България ветеранът от Втората световна война редник от запаса Стойчо Стойчев за вярната и достойна служба в редовете на Българската армия и по повод навършването на 105 години от неговото рождение. Предложението за награждаването бе на председателя на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ) доц. д-р Иван Сечанов. Почетният знак бе връчен от съветника на президента по сигурност и отбрана полковник от запаса Илия Милушев. Фронтовакът, който живее в Нова Загора, бе поздравен от името на председателя на СВВБ доц. д-р Иван Сечанов и от председателя на Областната организация на Съюза полковник от запаса Николай Тодоров.

Ветеранът редник от запаса Стойчо Иванов Стойчев е роден в близкото cело Каменово на 19.04.1916 година. В родното си село завършва трети (сега 7 клас). В града дошъл да изкapа гимназия, но бедността го принудила да остави учението и да cе заxване да работи. Това става някъде към 1932 година. През 1937 г. го вземат войник в Сливен, като картечар. За негов късмет се ражда Симеон и той вместо две, служи една година. Дават и домашен отпуск на войниците, заради родилия се претолонаследник. Боецът-картечар обаче няма пари да си дойде на село. Тежък и нерадостен живот на сирак! Още нероден, баща му почива от простуда, която го пипва, завръщайки се от фронта на Първата световна война. 

През 1944 г., вече семеен и с две деца, бай Стойчо е мобилизиран и изпратен в Серес, Гърция.  Бил е  в петчленния разчет на тежката картечница "Шваpцлозе“. Случват се инциденти, в които Стойчо Стойчев едва не губи живота си. Със своя спокоен характер и буден ум, бай Стойчо с риск да бъде застрелян на огневата позиция, отказва на ротния си командир да открие огън по отсрещния „противник”, в който той от бинокъла си разпознава български войници. Докладва това на ротния си, но последният настоява, заплашва, вади пистолета си. Все пак грабва бинокъла и сам се уверява в истинността на твърдението на боеца Стойчев. После десетки пъти му се извинил за грубостта си и заканите. Вторият случай - бомба, избухнала в близост до картечния екипаж, едва не струва живота на ветерана. Затрупан жив, той е изровен от другарите си и спасен, за да стане столетник и ветеран-доайен на град Нова Загора и СВВБ.

Демобилизира се през есента на 1944 г. Още в Гърция му предлагат да се устрои в Солун, но българинът-родолюбец отказва, а и вкъщи го чака съпругата му Султана с двама сина – Иван и Димитър. По-късно се ражда и Георги. Чака го и шевната му машина „Сингер”. Благодарение на нея и таланта си на шивач, той купува имот в Нова Загора, създава малка шивачница  с няколко работника и строи голяма и стабилна къща за многолюдното си семейство, която обитава и до днес. Участва в изграждането на котлите на ТЕЦ-а в Сливен, където се пенсионира. От тогава до днес, вече 105 години,  сам си обработва двора, сее и продава най-ароматната самардала в град Нова Загора.

Нова Загора се гордее със своя ветеран. От общинската власт го уважават, устройват негови тържества по повод рождени дни и му помагат по различни поводи. Грижи за него полага и Областното ръководство на СВВБ в Сливен.

www.otbrana.com