nabore.bg

Яворов се заричал: "Когато Витоша дойде тук, тогава ще се оженя за Лора"

Булевардът през 60-те години на миналия век

Булевард "Витоша" не бе засегнат от поредното преименуване след 10 ноември 1989 г., даже спечели на дължина (2,9 км до Южния парк) с присъединяването на бул. "Ернст Телман". В различни политически периоди обаче е прекръстван ту "Царица Йоана", ту "Й. В. Сталин". А като улица "Витошка" съществува още в първите градоустройствени планове.

Ориенталска София била обособена на махали

според занятието на жителите. След Освобождението на поканените чешки, германски и австрийски инженери и архитекти е възложено да я прекроят по европейски. Първият градоустройствен план предвижда всички входящи пътища да се събират на площад "Света Неделя", като основните булеварди са широки по 28 метра. 

"Витоша" от старите карти

Площадът е географски и исторически център от римско време. Затова и софийските първенци го избират за посрещане на генерал Гурко. Временният щаб на руската войска се помещавал на пресечката с "Алабин". Тогава последната къща на града била някъде към "Солунска", където имало укрепление, а идващата от планината Крива река завивала в посока днешния Орлов мост. 

Стара снимка на булеварда

На мястото на катедралния храм "Св. Неделя" през османското владичество имало църквица, в която се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Милутин. Населението го почитало като светец на православната вяра. В чест на освободителите за кратко мястото е наречено Гурковски площад, но вековното му име "Свети Крал" отново се налага до Първата световна война.

Софиянци не само не го прекръстват след коварното нападение на нашите съседи през 1885 г., ами честват тук Деня на победите в Сръбско-българската война. Чак когато Европейската война разделя България и Сърбия в противникови съюзи, площадът става "Св. Неделя".

Мощите на сръбския владетел са запазени до днес, в деня на свети Стефан се отслужва литургия. Пренесени са от Косово преди 5 века заради поредните размирици там, миналата година сръбски депутати ги поискаха за пореден път.

Преди и малко след Освобождението на Гергьовден в местната и в другите софийските църкви докарвали живи за освещаване жертвени агнета, окичени с цъфнал бъз. Наблюдавайки такава сцена, когато пеенето на свещениците се смесвало с блеенето на обречените домашни любимци, Константин Иречек записал в дневника си: "Нещо съвършено поганско или старозаветно."

"Св. Неделя" е Съборна църква до освещаването на "Ал. Невски"

В нея се извършват тържествени богослужения, сватбени церемонии и опела на видни и по-малко видни софиянци. Тъкмо затова Военната организация на БКП я избира за атентата на Велики четвъртък през април 1925 г. Когато БКП взема властта, площадът около храма е наречен "Ленин".

Улицата е "отворена" към Витоша през 1884 - 1885 г. След "Неофит Рилски" се губела в ливадите, където при хубаво време в неделя офицерите от близкия пехотен полк (на мястото на НДК) се развличали с игра на карти и прошеково пиво. Новите сгради били двуетажни, най-хубавите около площада с дюкяни отдолу станали известни като "Къщите на златните вдовици", т. е жените на убитите министър-председатели Стефан Стамболов и Димитър Петков.

Църквата "Света Неделя"

При кметуването на Петков "зетьошуробаджанаците" (изразът е на Захари Стоянов) от стамоболовистката партия изкупуват, често с рекет, имотите в центъра на столицата. Имуществото на Стамболов се оказва не чак толкова голямо, предполага се да го е проиграл на карти.

Днешният си облик булевард "Витоша" придобива

между двете световни войни. Периодът е белязан от строежа на Съдебната палата, започната в 1919 г. и завършена окончателно през 1940 г.

Центърът на София и в частност "Витоша" бяха кипрени за витрина на социализма. През 80-те години булевардът бе затворен за автомобили, префасонираха го преди всеки партиен конгрес. Предвестник на пазарната икономика стана тротоарът пред сладкарница "Магурата" срещу НДК, където доларът се обменяше нелегално и, според финансисти, на истинската му цена.

Най-новата история на България бе тъкмена през зимата на 1990 г. на Кръглата маса в НДК. Целогодишният битбазар вътре и околовръст е показател за икономическото развитие на държавата след това.

Премахване на трамвайните линии на "Витоша"

Националният дворец на културата беше замислен като част от нов административен център на София, българската столица на развития социализъм. След като социализмът се сви до степен на изчезване, на предвиденото за  Държавен и Министерски съвет място се чучна хотел "Хилтън".

По интересен начин улицата и планината са вплетени в съдбата на Яворов. Поетът се запознава с Лора Каравелова в полите на Витоша, на Драгалевския манастир. Тогава живее на пресечката със "Солунска". Пред приятели се заричал: "Когато Витоша дойде тук, тогава ще се оженя за Лора."

 От тази квартира се изнася три пъти: подир хайдушките си копнения в Македония, подир Лора в семейното им жилище (днешният музей на "Раковски" 136), и за последния си дом след фаталния изстрел. От предсмъртните му писма едно е адресирано до хазяите - извинява се за причиненото безпокойство. Стаята с дивана, на който е издъхнал, е "пренесена" в музея на "Раковски" 136.

Запазването на къщата е от малкото победи на столичната интелигенция срещу държавната администрация. Предвидената централа на "Кореком" не видя бял свят след груповия отпор на столичните медии, започнат от радиопредаването "Разговор с вас" на Божана Димитрова.

На ъгъла с "Неофит Рилски" е била сградата на турската легация, в която служи като военен аташе (1913 - 1915 г.) роденият в Солун и от дете говорещ български майор Мустафа Кемал, наречен по-късно Ататюрк.

Паметникът на Алеко Константинов

Историческата част на булеварда се вмества между площад "Св. Неделя" и стесненото до няколко квадрата след строежа на НДК площадче "Баба Неделя". С него е почетена първата доосвобожденска учителка Неделя Петкова. Много светски учители били образовани в Русия с парите на богатия търговец Иван Денкоглу, сираче от софийското село Балша, издигнало се до почетен гражданин (1861 г.) на Москва.

Най-естествен завършек на бул. "Витоша" е Южният парк в подстъпите към планината, вдъхновила Иван Вазов за стиховете:

"Напразно, Витоша, лудуваш бесно!

На стола ми се смей кокиче пресно,

донесено от твоите плещи..."

Румян СЛАВОВ