nabore.bg

Ракията в бита и душевността на нашия народ

 Снимка  Люлин Стаменов

Седем години на фронта бил дедо Богдан от Добърчин, от рода на баща ми - мобилизирали го за Балканската (1912 г.) и се завърнал след Ньойския договор (1919 г.).

Селото е над санаториума "Цар Фердинанд" край Искрец, община Своге, под билото на Мала Стара планина. За цар Фердинанд войната завършва с абдикация от трона през 1918 г. За дедо Богдан малко по-късно, че бил пленник. Разменили го за сенегалец от френската армия.

Няколко пъти го извеждали на разстрел, въпреки приетите в предишния половин век две Женевски и две Хагски конвенции за третиране на военнопленници.

Привикнал с участта си дедо Богдан, само веднъж се нажалил: "Днеска у Искрец събор има, а мене тука че ме стрелят!" Но пак му се разминало. Събор през войната едва ли е имало, ама това се сетил като за последно.

Завърнал се в Добърчин и разказвал това на баща ми, който бил малко момче и пасели заедно кравите над санаториума "Цар Фердинанд". "Цар Фердинанд" давал поминък на тукашните хора - кой се наемал готвач, кой градинар или санитар. Съответно и здравна просвета получавали местните.

Веднъж един с влизането си в кръчмата на Искрец съобщил: "Докторо ми рече, че имам кръвно." И всички го изгледали с уважение.

Тук се е родила световноизвестната френска певица Силви Вартан (август 1944 г.) и други забележителни личности като колегата фоторепортер Люлин Стаменов, когато наоколо били разквартирувани семейства от столицата заради бомбардировките.

Така че със сигурност може да се каже, че първият мъж в леглото до Силвито не е някой си Джони Холидей, а наш Люлин, да живей!

Във Втората световна война участвал чичо на майка ми от село Искрец, хлебарски род Миланови. От тяхната фурна снабдявали "Цар Фердинанд" - гарантирана обществена поръчка, както бихме казали днес.

Дедо Гьоре бил вече семеен с две деца, та го мобилизирали в санитарна дружина. Някъде в Унгария през лютата зима на 1945 г. при спасяване на ранени попаднал под обстрел между позициите. Цяла нощ се укривал вкочанен между мъртвите и си мечтаел за пълна с ракия манерка. Според него тая надежда го спасила!

В годините на т.нар. народна власт родовата фурна беше национализирана, а дедо Гьоре работеше в строителството. Когато започвали нова къща, на стопанина заръчвал: "Да ти са прави стените, у секо кьоше тураш по едно шише!" Ракия имал пред вид какво друго.

Вечер минавал през кръчмата на площада да обърне една-две сливови с другите мъже от селото - всеки си имал вкъщи домашна, ама у дома кой ще ти слуша спомените.

Ведвнъж един му рекъл : „А бе, Гьоре, живееш на слънчево место, акации около къщата, детелина по ливадата, па тури неколко кошера с пчели, мед че ядеш без пари!"

На което дедо Гьоре хитро примижал, давайки вид, че мисли, после отсякъл презрително: "А бе мани, бръмбар че ми сере, да ме рани!"

В смисъл, че не бил толкова закъсал. И като доказателство си поръчвал още една ракия.

Тая есен минах по пътя от Искрец до Своге. На Манастирската ливада край село Свидня още личи постройката, където е бил селският казан, откраднат в първите години на демокрацията. Нали се обяви масова приватизация, та кой каквото можал – за едни металургичен комбинат, за други тенекиен казан, ама от медна ламарина, калайдисан отвътре

На стотина метра пред магазинчето седяха хора от т.нар. постоянно присъствие. Питам защо не възстановят казана, а те дружно отговарят: "У магазина ракия колко щеш!"

На един от тях докторите препоръчали да намали пиенето, а той се оправдал: "Е па таман го намалим и докарат ново!"

В центъра на Своге срещу гарата в началото на новия век група ентусиасти бяха се укрили от акцизните да варят ракия в дълбоко мазе на висок жилищен блок, а пред самото мазе заплашителна табела "Пещерата Тора-Бора". Укритието на ислямския терорист Бин Ладен, сещате се.

Отзад южно е възвишението Бандерата и махала Джиджовица с улица "Сенко Братинката", кръстена от признателните махленци на дългогодишния казанджия Асен, който посрещаше всекиго с доброжелателното "братино".

Но приказките около и за казана край нямат. Поне да предложим в евентуалния Закон за българските уникати да бъде включен и изчезващият вид на българина, който може сам да си свари ракията и отгледа мезето в градината.

Румян СЛАВОВ