nabore.bg

Закон от 1961 г. предвижда само 37 хил. автомобила през 2007 г.

Улица "Солунска" на пресечката с булевард "Христо Ботев"

В кинокомедията "Специалист по всичко" отпреди шест десетилетия главният герой (Апостол Карамитев) е блъснат от автомобил при неправилно пресичане на булевард "Дондуков". След инцидента камерата дава общ план на булеварда, по който не се вижда друга кола.

В края на 50-те автомобилите в София не бяха повече от 2000, частните се брояха на пръсти и се наричаха лични.

Апостол Карамитев във филма "Специалист по всичко"

Новогодишна атракция на ЦУМ бе лека кола "Москвич" на въртяща се платформа. През центъра на столицата свободно се движеха камиони, а звуковият сигнал не бе забранен!

При тези дадености не е чудно, че общият градоустройствен план на София, приет със закон от Народното събрание на 3 ноември 1961 г., предвижда през 1975 г. в столицата да се движат 11 000 автомобила, а през 2007 г. - 37 000.

Притежаването на личен автомобил не се е смятало необходимост за социалистическия човек.

София е избрана за столица

на Княжество България след два дни пререкания в Учредителното събрание (1878 г.) само с два (!) гласа преднина пред Велико Търново. По общо решение списъците са унищожени, за да не се знае кой как е гласувал и да се предотвратят бъдещи взаимни обвинения. Мъдро, с оглед на станалото след това.

Консерваторите - богати търговци, предприемачи, завършили в Европа интелигенти - са за обособяване на елитен квартал. По-сиромашките либерали настояват за център, достъпен за всички граждани.

"Солунска" на столичната карта

Възприет е компромисен подход, а по-точно - нещата да се правят според както дойде. Оттогава насетне всички опити за стратегическо решаване на столичните градоустройствени проблеми са завършвали с различен неуспех. 

Първият градоустройствен план

е утвърден още през есента на 1878 г. от княз Дондуков, фактически управляващ Княжество България. На поканените чешки, германски и австрийски инженери и архитекти е възложено да я прекроят по европейски. Възприема се всички входящи пътища да се събират на площад "Света Неделя" - географски и исторически център на града още от римско време.

Улицата е особено приветлива през лятото и пролетта

Устройството на централната част се ускорява при енергичното кметуване (1888-1893 г.) на едноръкия опълченец Димитър Петков - Свирчо. С безцеремонната намеса на столичната полиция и противопожарна служба е съкрушена съпротивата на населението и през разрушените маломерни къщурки са проправени първите улици, както ги знаем и днес.

Установява се и традицията да бъдат удостоявани с имената на заслужили българи, както и да бъдат преименувани при смяна на политическата ситуация. (Дори храмът-паметник "Св. Александър Невски" през Първата световна война, в която сме съюзници на Германия, е наречен "Св. св. Кирил и Методий".)

В спомените на поета Кирил Христов

през 1889 г. столицата изглежда все още така: "На двадесетина крачки от кръстопътя на "Патриарх Евтимий" и "Раковски" имаше някакъв ров и насип, навярно укрепителни работи за отбраната на София. По неговото било, гдето минаваше пътека, наравно с керемидите на последните къщици, често можеха да се видят ловци, които дебнеха из тревясалия изкоп зайци или друг дребен лов."

Амбициите на Димитър Петков да направи София първи град на Балканите са подкрепени от премиера-съпартиец Стефан Стамболов, от княз Фердинанд и, особено охотно, от строителните предприемачи. Същите мераци тогава имат Белград, Букурещ и Атина - да станат столици на велики държави.

Вечният въпрос откъде пари е решен по примера на знешните управници: общината сключва европейски заем от 10 млн. златни лева. Впоследствие столичната управа често прибягва до кредити, което дава повод на

сатирика Райко Алексиев през 30-те години

да посвети на столицата следните стихове:

"С паваж, бордюри и трамваи,

с канал и смет се поднови,

а плащането... то се знае,

на бъдещето остави."

На пазара на имоти и в строителството бързо се настанява корупцията. Съучаства, както си му е редът, почти целият политически елит. Изкупуват се (а често и заграбват) дори и отдалечени от центъра общински терени - в очакване на бъдещо строителство.

От площад "Славейков" започва "Солунска"

Срещу едрите собственици няма кой да прати полиция и пожарникари - сред тях са и Стефан Стамболов, и Димитър Петков. Възползвали се от служебното си положение, двамата стават собственици на значителна част от центъра на София, а след смъртта им техните жени са наречени "златните вдовици". 

Това лоби до голяма степен проваля опитите за изправяне и разширяване на уличната мрежа. При изпълнението още на първите планове в края на ХIХ в. не е изпълнено условието главните пет булеварда да са широки по 28 метра.

Не са от вчера и дупките

по софийските улици. Едно от първите указания към градския съвет на княз Дондуков (есента на 1878 г.) е "още сега да се пристъпи към изправлението на калдъръма". Опитът за асфалтиране през 1891 г. софиянци оценяват като "европейски боклук".

Днешните софийски улици са задръстени от коли

А именуваната на княза улица в центъра е павирана чак в 1905 г., и то само в отсечката до бул. "Раковски". Между "Витошка" и пл. "Славейков" пък избивала подземна река и, както си спомнят съвременници, по "Солунска" плавали патици.

 Румян СЛАВОВ